Протеинът в урината може да е сигнал за риск от деменция

Акценти

Проучване сочи, че един прост тест за урина може да покаже какъв е рискът от развитие на деменция десетки години преди появата на симптомите. За целта са проследени 130 000 души, при които е установено, че протеинът в урината може да действа като ранен предупредителен знак за проблеми с паметта.

Какво означава наличието на протеин в урината

Изследването показва, че при хората с по-високи нива на протеин в урината, известно като албуминурия, има значително по-голяма вероятност от развитие на деменция. Връзката е най-силна при съдова деменция, втората най-често срещана форма след болестта на Алцхаймер, и смесена деменция, която съчетава характеристиките и на двата типа.

Трябва да се подчертае, че тази връзка е валидна, независимо от това колко добре работят бъбреците на участниците. С други думи протеинът в урината изглежда "предсказва" риска от деменция дори когато стандартните бъбречни тестове изглеждат в норма.

Установеното от изследователите показва колко тясно са свързани бъбреците и мозъкът. И двата органа разчитат на мрежи от малки, деликатни кръвоносни съдове, за да работят правилно. Когато тези съдове са увредени, например от високо кръвно налягане, диабет или други фактори, същото увреждане, което води до изтичане на протеини в урината, може да намали притока на кръв към мозъка. Бъбреците играят ролята на филтри, като задържат полезните протеини в кръвта, докато отстраняват отпадъчните. Когато тези филтри са увредени, албуминовият протеин започва да изтича през тях.

Мозъкът има своя собствена защитна бариера - кръвно-мозъчната бариера. Тя е изградена от плътно опаковани клетки, които спират навлизането на вредни вещества в мозъчната тъкан. Точно както увредените бъбречни филтри стават пропускливи, така и компрометираната кръвно-мозъчна бариера допуска да преминават токсините и възпалителните молекули, което евентуално може да доведе до мозъчни промени, причиняващи деменция.

Лекарства, действащи в защита и на бъбреците, и на мозъка

Това откритие предоставя възможност за прилагане на надеждна превенция. Няколко лекарства, които вече се използват за защита на бъбреците, могат също да защитават паметта. АСЕ инхибитори (ангиотензин-конвертиращи ензимни инхибитори) и ARB (ангиотензин-рецепторни блокери) са лекарства, които действат за защита на бъбреците, но в същото време и намаляват риска от сърдечносъдови заболявания. По-нови медикаменти като GLP-1 лекарства (от които т. нар. семаглутид, т.е. оземпик) и SGLT2 инхибитори като дапаглифлозин в началото са предназначени за диабет, но също така намаляват протеина в урината. Предстои да се докаже дали те предотвратяват деменция, но първите данни са обнадеждаващи.

Въпреки че все още не може да се докаже, че лечението на бъбречни проблеми ще спре бъдещо развитие на деменция, защото в продължение на десетилетия трябва да се проследяват участниците в проучвания, биологичният път има смисъл, особено като се има предвид как увреждането на кръвоносните съдове засяга и двата органа.

Кои са рисковите фактори и за какво да внимаваме

Съдовите увреждания се натрупват с години, така че по-ранните действия са препоръчителни. За повечето хора е разумно да се съсредоточат върху здравето на бъбреците и сърцето си, след като навлязат в средната възраст, особено ако имат диабет, бъбречно заболяване, високо кръвно налягане, фамилна анамнеза за тези състояния или затлъстяване.

В момента лекарите изследват протеин в урината главно при диабетно болни или при хипертоници. Установеното в проучването повдига въпроса дали всеки над 50-годишна възраст трябва да се изследва, особено хората с множество рискови фактори. Това обаче изисква повече изследвания и политически дискусии в областта на общественото здраве. Но всеки, желаещ да направи своя профилактичен преглед, не се нуждае от подобни насоки. Промените в начина на живот, които защитават бъбреците, са от полза и за мозъка. Спирането на цигарите, контролирането на кръвното налягане и кръвната захар, редовните упражнения и балансираното хранене могат да редуцират опасността както от бъбречно заболяване, така и от деменция.

Все още няма лечение за деменцията, но ранното установяване и превенцията остават най-добрите средства за противодействие. Протеинът в урината може да сигнализира за нещо повече от бъбречни проблеми, ако бъде потвърдено от още проучвания за в бъдеще. Евтиният, неинвазивен тест може да се превърне в стандартна част от оценките на риска за деменция и по този начин е възможно да бъдат идентифицирани и защитени хора, които още дори не са започнали да имат проблеми с паметта.