Деменция и проблеми със съня – каква е връзката между тях

Деменцията е необратима загуба на мозъчна функция, която засяга паметта, езика, способността за разрешаване на проблеми и редица други когнитивни процеси. Невродегенеративното заболяване може също така да окаже негативно въздействие върху съня. Болногледачите дори съобщават, че безсънието е един от най-тревожните симптоми на деменция. Интересното обаче е, че са налични доказателства, които разкриват, че проблемите със съня е възможно да допринесат за развитието на хроничното заболяване. Това означава, че съществува двупосочна връзка между деменцията и безсънието.

• Как деменцията променя моделите на съня?
• Нормални промени в моделите на сън с напредване на възрастта
• Често срещани нарушения на съня при хора с деменция
• Как сънят влияе на риска от деменция?
• Сънливост през деня – ранен предупредителен знак за деменция
• Начини за подобряване на съня при хора с деменция

Как деменцията променя моделите на съня?

Циркадният ритъм е съвкупност от физически и психологически процеси, които ръководят цикъла сън-събуждане, като реагират на индикатори в околната среда. Хората с деменция изпитват фундаментални промени в своя циркаден ритъм, които могат да им попречат да получат качествен сън.

Супрахиазматичното ядро е частта от мозъка, която служи като вътрешен часовник и реагира на външни фактори, като например светлина, за да покаже кога човек трябва да бъде нащрек и кога да спи. Хората с болестта на Алцхаймер – най-разпространения вид деменция – често имат увредени клетки в супрахиазматичното ядро и намалена клетъчна активност в тази част на мозъка. Резултатът от тази дисфункция е, че пациентите често не могат да следват 24-часов цикъл сън-събуждане, поради което спят прекомерно през деня и много малко през нощта.

Освен това деменцията е свързана с промени в структурата на съня, когато човек спи, тялото му преминава през няколко фази на съня – лек сън, дълбок сън (бавновълнов) и сън с бързо движение на очите (REM сън). Бавновълновият и REM сънят са от критично значение за възстановяване на тялото и ума. При хората, диагностицирани с деменция, тези фази са значително нарушени – състояние, което може да се влоши с напредване на заболяването.

Нормални промени в моделите на сън с напредване на възрастта

Изследванията документират редица промени в съня, които настъпват при здрави възрастни хора. Те включват по-ранно лягане и събуждане, по-трудно заспиване, накъсан сън, по-кратък сън. Въпреки че изброените промени съвпадат с някои от проблемите, наблюдавани при хора с деменция, измененията в моделите на съня при невродегенеративното заболяване обикновено са по-драматични и разрушителни.

Често срещани нарушения на съня при хора с деменция

Хората с деменция често са засегнати от различни нарушения на съня. Следните проблеми се срещат най-често при по-възрастни хора, но се наблюдават дори по-често сред тези с деменция:

• Синдром на неспокойните крака (СНК) – СНК се характеризира с непреодолимо желание за движение на краката, особено през нощта. Състоянието е често срещано при хора, диагностицирани с вид деменция, наречена деменция с телца на Леви.
• Разстройство с периодично движение на крайниците – Това състояние се характеризира с повтарящо се мърдане, трепване и други движения на краката и се проявява само по време на сън. Движенията са ритмични и се повтарят на всеки 20-40 секунди.
• Обструктивна сънна апнея (ОСА) – Обструктивната сънна апнея е нарушение на дишането, настъпващо по време на сън. Състоянието е често срещано сред хората с болестта на Алцхаймер – при 40% от пациентите. Наличието на ОСА също увеличава риска от развитие на деменция.
• REM поведенческо разстройство – Това разстройство се характеризира с извършване на сложни дейности и дори изпълняване на сънища поради неправилно парализиране на мускулите по време на REM съня. Състоянието може да доведе до случайно нараняване на потърпевшия или на неговия партньор.
• Депресия – Въпреки че депресията е разстройство на настроението, тя е свързана с безсъние и други нарушения на съня. Депресията е често срещана при хора с деменция.

Други проблеми със съня при хора с деменция

Синдромът на залязващото слънце е неврологичен феномен, при който лица с деменция изпитват повишена възбуда в края на деня. Симптомите включват объркване, безпокойство, лутане и викове. Състоянието може да допринесе за безсъние и други проблеми със съня, когато поведението продължи и през нощта. Възможните причини за синдрома на залязващото слънце включват промените в циркадния ритъм, които възникват при деменция, но също така и умора, депресия и болка.

Хората с деменция също могат да говорят, викат или плачат през нощта, особено в случаите, когато не могат да заспят.

>>> Как да се справим с безсънието

Как сънят влияе на риска от деменция?

Експертите предполагат, че сънят и деменцията могат да имат двупосочна връзка. Това означава, че докато сънят може да повлияе на риска и симптомите на деменция, наличието на заболяването също може да окаже въздействие върху качеството на съня. Например един от първите признаци на болестта на Алцхаймер е натрупването на протеина амилоид-бета, което води до образуването на бучки, наречени амилоидни плаки. Изследванията показват, че лишаването от сън повишава нивата на амилоид-бета в мозъка. В същото време е доказано, че пациентите с болестта на Алцхаймер, които имат амилоидни плаки, страдат по-често от безсъние в сравнение с тези без амилоидни плаки.

Освен това е известно, че сънят е критичен за когнитивното функциониране и формирането на паметта. Наблюдателни проучвания показват, че проблемите със съня са свързани с когнитивен спад и деменция. Тези изследвания обаче не доказват причинно-следствена връзка.

Сънливост през деня – ранен предупредителен знак за деменция

Проучване, публикувано в списанието Neurology, разкрива възможна връзка между сънливостта през деня при по-възрастните хора и деменцията. Изследователите от Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ в Ню Йорк установяват, че хората, които са прекалено сънливи през деня и имат проблеми със съня, са изложени на повишен риск от синдром на моторния когнитивен риск – състояние, предшестващо деменцията.

Синдромът на моторния когнитивен риск, проявяващ се с по-бавно ходене и проблеми с паметта, се среща по-често при хора над 65-годишна възраст, които изпитват прекомерна дневна сънливост и липса на ентусиазъм в ежедневните си дейности.

В изследването взимат участие 445 души на средна възраст 76 години, които не са диагностицирани с деменция. В началото на проучването участниците попълват анкети, включващи въпроси относно дневната умора и ентусиазма, както и наличието на проблеми със съня и паметта. Изследователите също така проследяват колко често хората изпитват затруднения да останат будни, докато шофират, ядат или общуват.

В началото на изследването 42 участници са били диагностицирани със синдрома на моторния когнитивен риск, докато други 36 са развили състоянието в периода на проследяване.

След коригиране на фактори като възраст, депресия и други здравословни състояния, изследователите установяват, че хората, които са прекалено сънливи през деня, са изложени на три пъти по-висок риск от развитие на синдром на моторния когнитивен риск.

„Нашите констатации предполагат, че проблемите, свързани със съня, особено сънливостта през деня, са свързани с когнитивно увреждане при по-възрастните хора.“, коментира авторът на изследването Виктоар Лерой.

Резултатите допълват наличните доказателства, които предполагат, че насърчаването на здравето на съня може да бъде важна стратегия за намаляване на риска от деменция и подчертават необходимостта от по-добри скрининг и диагностика на нарушения като безсъние и сънна апнея.

Начини за подобряване на съня при хора с деменция

Спазването на добра хигиена на съня е един от основните начини за справяне с проблемите със съня при хората с деменция. Следните съвети могат да помогнат за подобряване на моделите на сън:

• Поддържане на редовен график – Задаването на предвидими часове за лягане и ставане може да помогне за синхронизиране на циркадния ритъм при хора с деменция.
• Ограничаване на дремките – Дългите дремки през деня могат да намалят сънливостта през нощта, така че е важно техният брой да бъде ограничен до една с продължителност под 30 минути.
• Извършване на физически упражнения – Упражненията, извършвани един час преди лягане, могат да повлияят негативно на съня. Физическата активност през деня обаче може да доведе до по-добър сън през нощта.
• Излагане на светлина – Светлината е ключов фактор на циркадния ритъм, така че излагането на слънце през деня може да подпомогне съня през нощта.
• Избягване на стимуланти – Най-добре е да се избягват кофеина, алкохола и никотина, ако е възможно. Освен това някои лекарства, използвани за лечение на деменция, могат да попречат на съня.
• Създаване на спокойна среда в спалнята – Тъмната, тиха и удобна спалня насърчава съня. Също така някои хора с деменция се успокояват от факта, че имат любими предмети близо до леглото си.