„Изяждат” ли извадените зъби паметта ни?

  Възможно е да има повече смисъл в думата "мъдреци", с която се обозначават крайните зъби в двете челюсти, отколкото ние си мислим.

  Изглежда, че от сега нататък ще ни се наложи доста по-дълго да мислим, когато ни се наложи да вземем решение дали да се разделим с някой болен зъб, който понякога ни наболява.

  А резултатите от това медицинско проучване може да променят стратегията на стоматологичните грижи в бъдеще.

  Зъболекари, психолози и невролози от Швеция, Норвегия и Япония търсят евентуална връзка между загубата на зъбите и загубата на паметта.

   Проектът „Betula", обхващащ Швеция и Норвегия, във връзка с който излизат тези изненадващи резултати, има за цел да бъдат проучени връзките между стареенето, здравословното състояние, паметта и деменцията за 22-годишен период - от 1988 г. до 2010 г. През това време участниците в проекта са били тествани, интервюирани и подлагани на медицински изследвания пет пъти (1988-1990 г., 1993-1995 г., 1998-2000 г., 2003-2005 г. и 2008-2010 г.).

  Основната цел на проекта е да се изследва как функциите на паметта се изменят с възрастта, да се идентифицират рисковите фактори, влияещи върху появата на старческа деменция, и да се установят на ранен етап някакви предклинични признаци на деменцията.

  Учените изследвали 2000 доброволци на възраст от 35 до 90 години, загубили по различно време различен брой от зъбите си.

  Какви са резултатите?

  Хората, които поддържат здрави пълния си набор от зъби, са с по-добро състояние на паметта, отколкото - онези, които не поддържат зъбите си в добро състояние.

  Оказва се, че всеки път, когато стоматологът извади болен зъб, паметта на пациента се влошава и че колкото по-малко зъби са останали в устата на даден пациент, толкова по-силно се влошава паметта му.
Японски учени са достигнали до подобни заключения при тестове с мишки и маймуни, които били хранени в лабиринти без затруднения, но животните загубили способността си да се ориентират в лабиринтите, тоест - те загубили пространствената си памет, когато дъвкателните и кътните им зъби били извадени.

  „Изглежда, че всеки загубен зъб отнася със себе си и някаква част от спомените ни. Колкото по-малко са зъбите в устата на пациента, толкова по-слаба е паметта му.", казва Ян Бергдал, учен, участващ в проекта „Бетула".

  Обяснението?

  Все още не е съвсем ясно. Някои експерти смятат, че дъвченето носи богата на кислород кръв към мозъка, а с повече зъби се дъвче по-лесно. Според други пък при ваденето на зъб се разкъсват нерви, които са съединявали извадения зъб с мозъка.

  Изследователите сега се надяват да успеят да определят няколко важни неща:

  - Колко зъба може да загуби човек, без да се опасява, че може да загуби и част от паметта си заедно с тях?

  - Има ли зъби, които са по-важни за запазването на паметта, в сравнение с други?

  - Какво въздействие върху паметта оказват зъбите, разрушени от кариес и гранулом?

  - Влияят ли на паметта зъбните импланти и зъбните протези.

  Може би феята на зъбите знае отговорите на всички тези въпроси. Но тя не казва нищо на учените. Те сами ще трябва да открият верните отговори на горните няколко въпроса.