По-дългите дремки през деня – ранен признак на деменция при възрастните хора

Лекарите често препоръчват да отделяме време през деня за кратка дрямка, с която да възстановим силите си след безсънна нощ или в случай, че се налага да будуваме до късно. При по-възрастните хора тя обаче може да е ранен признак на деменция, особено, ако е продължителна.

Резултатите от изследванията, свързани с ефекта от следобедния сън върху когнитивните умения при хората, са противоречиви. Според учените дрямката оказва благотворно влияние върху по-младите, но предшества настъпването на когнитивен упадък при по-възрастните. Важно е да се уточни, че повечето проучвания се базират на информация, която самите участници са предоставили. Ако сред тях има такива с когнитивни увреждания, е възможно да не могат да преценят точно кога и колко дълго си почиват през деня.

Ю Ленг, епидемиолог и асистент по психиатрия в Калифорнийския университет в Сан Франциско, изучава съня и невродегенеративните нарушения при възрастните хора. В своето изследване експертът търси отговор на въпроса дали промените в начина, по който спят денем, не са предвестник на бъдещи когнитивни проблеми. То разкрива, че удължаването на продължителността на дрямката е нормално явление с напредване на възрастта, но, когато тя стане твърде дълга, е възможно да се окаже симптом за стартирал процес на когнитивен упадък*.

Каква е връзката между дневната дрямка и деменцията?

Нарушенията на съня и дневната дрямка са добре познати на експертите като признаци на лека до умерена форма на болест на Алцхаймер. Те стават по-силно изразени с времето и прогреса на заболяването. Пациентите заспиват все по-трудно вечер и се будят през нощта, което ги принуждава да спят на следващия ден.

Проследяване активността на пациентите със смарт гривна

В своето проучване Ленг и екипът й включват 1401 възрастни доброволци на средна възраст 81 години, които са част от проект на университета „Rush“, свързан с паметта и стареенето. Той представлява надлъжно изследване, фокусирано върху когнитивните увреждания и болестта на Алцхаймер. Всеки участник носи смарт гривна, която проследява мобилността му в продължение на 14 години. Продължителните периоди на липса на активност се отчитат като дрямки.

В началото на проучването близо 75% от участниците не страдат от когнитивни нарушения. От останалите 4% са диагностицирани с болест на Алцхаймер, а 20% - с леко когнитивно увреждане, което в повечето случаи предхожда деменцията.

>>> Как да познаем деменцията

Всяка година дрямката на пациентите с болест на Алцхаймер се увеличава с 68 минути

С годините дрямката на всеки от доброволците плавно се удължава. Учените обаче откриват разлики между навиците за сън на хората, които развиват болест на Алцхаймер до края на проследявания период, и тези, които остават здрави. При вторите дрямката се удължава средно с 11 минути на година, докато при участниците с лек когнитивен упадък тя се увеличава годишно средно с цели 25 минути. Още по-дълъг е дневният сън при диагностицираните с болест на Алцхаймер – с всяка година дневният сън при тях се увеличава средно с 68 минути.

Ленг установява, че по-възрастните хора, които спят поне веднъж дневно или в продължение на минимум час, са с 40% по-застрашени да развият болест на Алцхаймер от онези, които не отделят време за дрямка или то е по-кратко. Резултатите не се променят дори след корекция спрямо някои фактори като физическа активност, заболявания и прием на медикаменти.

Намален брой неврони, отговорни за будното състояние, в мозъка на болните от Алцхаймер

Изследването на екипа потвърждава, че по-продължителните дремки са нещо обичайно с напредването на възрастта, но все пак има значение колко дълги са те.

Колеги на Ленг имат своя научна интерпретация защо пациентите с деменция спят по-често или по-дълго през деня. Те изследват мозъка на починали хора, диагностицирани със заболяването, и на други, без когнитивно увреждане. Оказва се, че при пациентите, боледували от болест на Алцхаймер, има по-малко неврони, които отговарят за будното състояние в три различни мозъчни региони. Възможно е невронните промени да са свързани с възлите от тау протеини, характерни за болестта. Тези възли пречат на комуникацията между самите неврони.

* Aron S. Buchman,Kun Hu,Yue Leng et al. Daytime napping and Alzheimer's dementia: A potential bidirectional relationship. Alz-journal. March 2022.