Фитнес гривните могат да прогнозират ранни признаци на деменция в бъдеще

Проучване на екип от Johns Hopkins Bloomberg School of Public Health изследва възможността промените в моделите на ежедневната активност да предскажат болестта на Алцхаймер и други заболявания, свързани с намаляването на когнитивните способности на по-възрастните хора.

Идеята

Различните устройства за ръка дават възможност на здравните специалисти да измерват и проследяват всички промени, които настъпват с физическото движение. Гривните, които се използват от десетки милиони души в света, осигуряват автоматични и обективни изследвания на физическата активност през деня, на моделите на съня, на сърдечния ритъм и нивата на кислород в кръвта. Устройствата са свързани с интернет, а това позволява на производителите им да създадат база от данните на милиони потребители.

Важно е да се отбележи, че преди появата на фитнес гривните учените не са имали толкова бърз и лесен достъп до важни за здравето данни, при това в толкова голям мащаб.

Възможно ли е тези устройства да бъдат използвани за откриването на ранните признаци на деменция, е въпросът, който си задават учените от Johns Hopkins Bloomberg School of Public Health. И това дава тласък на настоящото изследване, чийто ръководител е специалистът по епидемиология на стареенето доц. Амал Уанигатунга.

Проучването

Екипът анализира данни от устройствата за активност ActiGraph, които проследяват активността чрез сензор, подобен на часовниците Fitbits и Apple. Всички те са на ръцете на близо 600 души, които участват в дългогодишно здравно проучване, посветено на стареенето.

Основната цел, която екипа си поставя, е да разбере дали има връзка между моделите на всекидневната активност и когнитивното здраве, както и да определи дали има разлика в моделите за проследяване на активността между когнитивно здравите и когнитивно увредените възрастни.

Проучването използва данни от мащабния проект за изследване на здравето „Балтиморско изследване на стареенето“ (BLSA), който се осъществява от Националния институт по стареене и изучава хиляди хора в района на Балтимор от 1958 г.

Настоящият анализ обхваща 585 от участниците в BLSA, за които има достатъчно данни от проследяването на активността им и когнитивни оценки за времето от юли 2015 г. до декември 2019 г. Сред тях са 36 души с диагноза Алцхаймер или с леко когнитивно увреждане.

Резултатите

Екипът установява, че няма разлики в общите мерки за целодневна активност между здравите и възрастните с болестта на Алцхаймер. В същото време обаче, когато учените насочват вниманието си към активността в определени часове от деня, откриват разлики.

>>>По-дългите дрямки през деня – ранен признак на деменция при възрастните хора

Хората с леки когнитивни увреждания и с Алцхаймер се движат значително по-малко във времето от обяд до 18 часа вечерта в сравнение с групата на здравите. Доц. Амал Уанигатунга сравнява този спад в активността в следобедните часове с известното явление при болестта на Алцхаймер, наречено „залез“.

„Интересно е това, което наблюдавахме в следобедните часове. Един от основните симптоми на Алцхаймер е феноменът „залез“, при който се наблюдава повишено объркване и промени в настроението, които започват следобед“, казва водещият изследването.

Доц. Амал Уанигатунга споделя още за резултатите от проучването на екипа, който ръководи: „Ние сме склонни да мислим за физическата активност като потенциална терапия, която забавя когнитивния упадък, но нашето проучване ни напомня, че този упадък може също да забави физическата активност. Така някой ден може да бъдем в състояние да наблюдаваме и откриваме промените, което ще доведе до по-ранно и по-ефективно забавяне, а може би и предотвратяване на когнитивно увреждане, което води до болестта на Алцхаймер“.

>>>Невронна мрежа открива болестта на Алцхаймер от едно изследване с ЯМР

Ако учените успеят да открият онази отличителна промяна в активността, която предсказва началото на увреждане, то възрастните, при които е установено, имат шанс след допълнителни изследвания да бъдат лекувани във възможно най-ранния стадий. А това означава много по-ефективно справяне с различните форми на деменция.

Екипът планира провеждането на още проучвания. Участниците ще бъдат проследени отново в продължение на различни периоди от време. Целта е да се види дали леките промени в движението им ще помогнат да се уловят ранните симптоми на когнитивно увреждане, както и на болестта на Алцхаймер.

Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Alzheimer′s Disease.