Тежките вирусни инфекции могат да отключат болест на Алцхаймер

Проучване върху здравните досиета на средно 450 хиляди души разкрива, че тежките вирусни инфекции като енцефалит и пневмония увеличават риска от невродегенеративни заболявания, включително болест на Паркинсон и Алцхаймер. Екипът се натъква на 22 връзки между вирусните инфекции и този тип заболявания.

Заключенията им са публикувани в списание Neuron.

Енцефалитът увеличава 31 пъти риска от болест на Алцхаймер

Оказва се, че пациентите, лекувани от мозъчното възпаление енцефалит, са 31 пъти по-застрашени от болест на Алцхаймер. От 406 души 24-ма по-късно развиват невродегенеративното заболяване.

Хоспитализираните за лечение на пневмония след грип също изглежда са изложени на по-висок риск от болест на Алцхаймер, деменция, болест на Паркинсон и амиотрофична латерална склероза.

Учените установяват още, че чревните инфекции и менингитът, често причинени от вируси, както и вирусът варицела-зостер, са свързани с развитието на някои невродегенеративни нарушения. Според техните изчисления ефектът от вирусните инфекции върху мозъка понякога трае цели 15 години.

Близо 80% от вирусите, свързани с мозъчни заболявания, се смятат за „невротрофични“, което означава, че могат да преминат кръвно-мозъчната бариера.

Същност на невродегенеративните нарушения

Невродегенеративните нарушения засягат различни части на нервната система. Обикновено те настъпват на по-късен етап и създават затруднения при обработване на информация, запаметяване и движение.

В някои по-стари изследвания също се споменава за евентуална връзка между вирусите и някои заболявания. Например, през 1991 г. учени извършват аутопсия на тъкан от човешки мозък и откриват, че херпес симплекс вирусът може да отключи болест на Алцхаймер. Малко по-късно друг екип решава да изследва кръвните проби и да разгледа здравните картони на група пациенти и свързва вируса Епщайн-Бар с множествената склероза. Именно резултатите от него подтикват американските експерти да проведат настоящото проучване.

Нов по-ефективен научен подход при обработката на данни

„След като се запознахме с изследването за вируса Епщайн-Бар, разбрахме, че години наред наши колеги са се опитвали да открият връзка между различните невродегенеративни нарушения и вирусите. Те обаче са работили стъпка по стъпка и са разглеждали всяка връзка поотделно. Затова решихме да приложим друг подход, базиран на науката за обработка на данни. Медицинските досиета ни помогнаха да търсим много връзки едновременно“, пояснява Майкъл Нолс, старши автор и ръководител на експертния екип.

Как протича изследването

Учените разглеждат картоните на общо 300 000 пациенти, съхранявани в националната финландска биобанка FinnGen. Те проверяват кои от тях са диагностицирани с поне едно от следните шест невроденегеративни заболявания: болест на Алцхаймер, амиотрофична латерална склероза, деменция, множествена склероза, болест на Паркинсон и съдова деменция, и са посещавали болница заради вирусна инфекция. Случаите на COVID-19 са изключени от списъка.

В началото откриват 45 значими връзки между невродегенеративните проблеми и вирусните инфекции, които ограничават до 22, след като извършват втори анализ на данни от британската биобанка UKBiobank.

Заключението на екипа е, че заболяването, което може да се отключи от цели шест вида вирусни инфекции, е деменцията. Инфекциите са: вирусен енцефалит, вирусни брадавици (кокоши трън), други вирусни заболявания, всички видове грип, грип и пневмония и вирусна пневмония. Хората, боледували от вирусен енцефалит, са поне 30 пъти по-застрашени от болест на Алцхаймер от останалите. Тежките случаи на грип се свързват с най-много рискови фактори, а грипът и пневмонията – с всички невродегенеративни нарушения, освен множествената склероза.

Противогрипните ваксини като превантивно средство срещу невродегенеративни нарушения

Д-р Нолс уточнява: „Трябва да подчертаем, че нито един от доброволците не е боледувал от обикновена настинка. Всички те са получили усложнения, които са ги принудили да посетят болница. Като се има предвид, че съществуват ваксини, които могат да ни предпазят от тежко протичане на вирусни инфекции, не е изключено същите тези ваксини да намаляват риска и от невродегенеративни заболявания.“

Допълнителен анализ на данните от финландската биобанка разкрива, че рисковете, свързани с някои вирусни инфекции, отслабват с времето. Експертите изследват 16 от 22 връзки, които откриват както във финландската, така и в британската биобанки. При всички рискът от невродегенеративно нарушение остава висок през първата година след инфекцията, а при шест от тях продължава да бъде висок 5 до 15 години след излекуване.

80% от вирусите, включени в проучването, могат да атакуват нервната система и да предизвикат възпалителна реакция от страна на имунната система. Д-р Нолс е обнадежден, че благодарение на направеното откритие, учените биха могли да наредят още едно парче от пъзела, наречен невроденегеративни заболявания.

* Kristin S. Levine et al, Virus exposure and neurodegenerative disease risk across national biobank. Neuron. 2023.