Пациентите с деменция приемат лекарства, които крият рискове за здравето им

Ново изследване разкрива, че почти 3/4 от възрастните хора, страдащи от деменция, изпълняват рецепти с лекарства, които повлияват мозъка и нервната им система, но не са показани за лечение на тяхното състояние. Пациентите с болест на Алцхаймер и свързаните с нея разстройства продължават да приемат предписаните им медикаменти, въпреки рисковете, които те крият и липсата на безспорни доказателства, че облекчават симптомите на деменция. Оказва се дори, че някои от лекарствата влошават когнитивните функции при по-възрастните хора.

Изследването е насочено към няколко класа психоактивни медикаменти, включително и онези, които правителството на САЩ настояваше да се използват контролирано и възможно най-рядко в институциите, обгрижващи хора с деменция. Експертите съветват да се ограничи приемът им и от пациенти, които живеят в домашна среда.

Антидепресанти, опиоиди и антипсихотични медикаменти при деменция

73,5% от участниците в проучването поне веднъж в рамките на една година са изпълнявали рецепта за антидепресант, опиоидно обезболяващо средство, лекарство за епилепсия или тревожно разстройство или антипсихотичен медикамент, става ясно от архивите на издадените рецепти на американската здравноосигурителната програма „Medicare.“

Процентът на приемалите тези лекарства е по-голям при жените, американците от европейски произход, хората на възраст 60-70 години и тези от бедните семейства. Проучването е публикувано в списание „JAMA“ и в него участват 737 839 души с деменция. То е първото по рода си по-мащабно изследване, което разглежда предписаните рецепти и тяхното изпълнение от пациенти, извън домовете за възрастни хора с увреждания.

„Около половината от включените в анализа пациенти са приемали антидепресанти, чиято цел вероятно е била да се справят с отдръпването и апатията, често наблюдавани при хората с деменция“, твърди ръководителят на проучването Донован Моуст, доктор по медицина и гериатричен психиатър към Мичиганския университет. „За съжаление, антидепресантите не могат да помогнат при такива симптоми на деменция“, продължава той. Въпреки това при възрастните хора, страдащи от това заболяване, те са предписвани три пъти по-често, отколкото при останалите.

Другите разгледани медикаменти по време на изследването – при епилепсия, тревожно разстройство и други, са предписвани в 1/4 от случаите на хора с деменция.

Д-р Моуст споделя: „Като нация нашата цел е да задържим пациентите с подобни заболявания колкото се може по-дълго в общността, за да не се чувстват изолирани. Но приемът на лекарствата, предмет на нашето изследване, е също толкова висок, колкото и за пациентите, настанени в институции. Лекарите и болногледачите имат нужда от нашата помощ, за да усвоят и приложат алтернативни методи на лечение и грижа, които не включват само медикаменти.

Рисковете от безконтролния прием на лекарства

Никое от лекарствата в проучването не е одобрено от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата при лечение на пациенти с деменция.

Всички класове лекарства, изброени по-горе, носят определени рискове за хората над 60 години, които включват падания или зависимост от друг човек. Подобни странични ефекти могат да ги подтикнат да се отдръпнат и изолират.

Повечето от тях са включени в списъка на Биърс (Beers criteria) на лекарства, неподходящи при лечение на различни болести при възрастните хора, не само на деменция.

Моуст уточнява, че има случаи, когато антидепресантите все пак могат да имат положителен ефект при някои от пациентите с деменция. Ако преди да развият заболяването, те са страдали от депресия, е много вероятно да имат нужда да продължат лечението с тях.

Странични ефекти от медикаментите, предписвани при деменция

Докато ползите от тях са спорни, то страничните ефекти не са и те се наблюдават при всички лекарства. Например някои хора, които тепърва започват прием на нов антидепресант, имат оплаквания като гадене или нервност. За жалост, често възрастните с деменция не могат да опишат пред близките си как точно се чувстват. Възможно е да се превъзбудят, което да подтикне лекуващият им лекар да предпише следващия медикамент – със седативен ефект.

Изследването не засяга полифармацията или предписването на много медикаменти едновременно, в случая – психоактивни.

Дългият път – не знаят кога да спрат

Д-р Моуст отбелязва, че 29% от пациентите, приемали опиоиди, обикновено са изпълнили само една (или най-много две) рецепти, при това за кратък период от време. Вероятно при лечение на травма или за потискане на остра болка. Не така стои въпросът с медикаментите за епилепсия, които често са предписвани като заместители на антипсихотичните средства или за облекчаване на хронични болки при пациенти с деменция. Приемът им в продължение на месеци е особено опасен. Моуст споделя: „Мозъкът на човек с деменция се опитва да работи колкото се може по-ефективно. Ако включим в лечението и психотропно лекарство, е възможно то да навреди, вместо да помогне.“

Добрата новина е, че само един на всеки петима пациенти с деменция е изпълнявал рецепта за антипсихотични лекарства като Абилифай, Сероквел или Риспердал (Рисперидон).

Важно е да се уточни, че антипсихотичните лекарства могат да помогнат на някои пациенти с поведенчески проблеми като агресия например

По-добра информираност

Освен да разберат колко сериозни рискове крият психоактивните медикаменти, лекарите и болногледачите е нужно да се запознаят по-добре със самото заболяване и с други стратегии и начини за справяне с поведенческите проблеми на болните, без да се прибягва до лекарства.
Според д-р Моуст апатията и отдръпването от околните, както и склонността да се превъзбуждат лесно, са характерни симптоми на деменция. Той е категоричен, че масово предписваните лекарства не осигуряват достатъчно ефективно лечение.