Паразитното заболяване описторхоза повишава риска от рак на жлъчните пътища

Изследователи от Сибирския държавен медицински университет доказват, че описторхозата повишава риска от развитието на рак на жлъчните пътища. Сибирските учени работят заедно с техни колеги от Университетите в Базел, Швейцария и Кхон Каен, Тайланд.

Проучването

Основната цел на проучването, осъществено от учените от Сибирския университет и колегите им от чужбина, е да оценят колко голям е рискът от развитие на рак на жлъчните пътища при жителите на Западен Сибир. Както пояснява д-р Олга Федорова, заместник-ректор и ръководител на Катедрата „Педиатрия“ в Медицинския факултет на университета, подобно мащабно изследване на заболяването и връзката му с холангиокарцинома (вторият най-разпространен първичен злокачествен тумор на черния дроб) се прави за първи път в Русия. Всъщност, то е и най-голямото систематично проучване по тази тема.

Описторхозата е сериозен здравен проблем в Русия, подчертава д-р Федорова и уточнява, че точно затова учените са натрупали много информация. Както експериментални данни, така и клинични наблюдения и резултати от множество хирургични случаи.

Настоящото изследване се фокусира върху откриването на връзката между двете заболявания и рисковете за хората, живеещи в района на Томск, определен като ендимичен за описторхозата.

Заключението сред проведените изследвания е, че описторхозата повишава значително риска от рак на жлъчните пътища.

Резултатите дават възможност на здравните власти и учените да разработят препоръки за ранна диагностика на този вид онкологично заболяване и пълна програма, чрез която да се постигне контрол върху описторхозата в ендемичните за Русия райони.

Описторхозата

Заболяването е паразитно и се причинява от плоски червеи. Томска област е сред ендемичните области в Русия, а това е свързано с факта, че те са широко разпространени в този географски район на страната. Изследване на учените от Сибирския медицински университет показва, че 60% от населението в селските райони на Сибир може да страда от описторхоза.

Когато болестта не се контролира и продължава дълго, тя води до заболявания на жлъчната система и черния дроб. Натрупването на паразитите в каналите, води и до забавяне на потока на жлъчката и може да стане причина за хронично възпаление, развитие на бактериална инфекция, храносмилателни разстройства и образуване на камъни в жлъчката.

Opisthorchis viverrini са разпространени най-вече в североизточните части на Тайланд, Лаос, Камбоджа и Виетнам, а Opisthorchis felineus се срещат главно в Италия, Германия, Русия, Беларус, Казахстан и Украйна.

Холангиокарцином

Холангиокарцинома е злокачествен тумор на чернодробните жлъчни пътища. Той представлява между 10% и 20% от всички ракови заболявания на черния дроб. Един от сериозните проблеми е, че туморът се диагностицира и лекува трудно.

В ранните етапи на болестта няма специфично изразени признаци, които позволяват да бъде поставена диагноза след преглед и разговор с пациента. Лекарите допълват лошата картина като уточняват, че дори след като ракът на жлъчните пътища е открит, а операцията за отстраняване на тумора е преминала успешно, то средната продължителност на живота на болния не надвишава шест месеца.

За д-р Олга Федорова

Д-р Федорова е заместник-ректор на Сибирския медицински университет по научни изследвания и следдипломно обучение. Тя оглавява и катедрата по педиатрия. Научните й интереси са насочени към няколко проблема. На един от тях е посветено проучването й за идентифициране на допълнителни молекулярни и генетични фактори, с които се прогнозира развитието на бронхиална астма при децата с атопичен дерматит.

Д-р Федорова е координатор на фундаментално епидемиологично проучване за разпространението на хранителните алергии при децата на възраст от 7 до 10 години. В хода на изследването тя получава резултати за разпространението, рисковите фактори, клиничното протичане на хранителната алергия и структурата на водещите хранителни алергени при децата като всичко това се разглежда в контекста на описторхозата.

Д-р Олга Федерова установява, че хранителните алергии са по-сериозно разпространени в районите, където нивото на хроничната описторхоза е по-ниско. Там, където нивата са завишени, хранителните алергии са по-редки. В следствие на проучването тя разработва клинични и диагностични критерии за хранителната алергия при децата, които живеят в райони, ендемични за описторхозата.