Историята на Параскева Иванова - професионален приемен родител

Какво кара един човек да стане приемен родител? Едва ли семействата, които са взели у дома си дете, се вълнуват само от заплащането и стажа. Едно е сигурно - нито родителите, нито децата знаят с какви трудности ще се сблъскат, докато свикнат заедно и започнат да се усещат като семейство.

От една година Параскева Иванова е професионален приемен родител. Грижи се за две деца, временно е гледала и бебе на година и четири месеца, но то вече живее при осиновителите си. Естествено, че се бях привързала към детенцето, но поне знам, че е в добри ръце, казва Параскева. Свикнала е и с двете тийнейджърки, които са й поверили от Агенцията за закрила на детето.

Историята на момичетата

Те имат тежка съдба. И двете са преживели насилие в семейството. Едното от момичетата е живяло в къща без прозорци, без врати, хранило се е с отпадъци, крадяло е. Не знаеше да чете и пише, споделя приемната майка. Заедно научихме буквите. Трудно се работи с такива деца, които отведнъж са се превърнали във възрастни. А обратния път, отново към детството, извървяват заедно с приемния родител. Няма значение дали я наричат мамо или бабо. Тя е тази, която им създава уют, семейна среда, чете им книжки, води ги на море.

Търпелива и смела, Параскева почти не се замисля за себе си. Който обича, прощава, знае добре тя, а тези деца правят грешки и пакости като всички останали. Тя обаче непрекъснато говори с тях, обяснява кое е редно, кое - не. Не е педагог по образование.

"Ако бях по-млада, бих завършила подобна специалност, но да кажем, че човек се учи цял живот", знае от опит Параскева. "В първите месеци, като направех забележка, едното ми момиче изобщо не реагираше. Сякаш говорех не на нея, а на себе си. Сега обаче е чувствителна. Когато сбърка, моли за извинение и обещава да е по-внимателна занапред".

Новият живот на двете момичета

Преобразяването на двете девойки е факт, само няколко месеца, след като са настанени при новата майка.  Като си дойдат от училище й споделят всичко от деня, а когато имат проблем, чувстват защитата в нейно лице. Научила ги е, че всеки има право на лично пространство. Когато каже: "Дечица, изморена съм", те я оставят да почива.

"Бабо, ти си като магнит за децата", признава внукът на Параскева. Питам я няма ли известна ревност от негова страна, но той вече е разбрал, че в сърцето й има място за всички.
Децата са тези, които осмислят ежедневието й. Със сигурност заплатата и стажът не са единственият й мотив да бъде приемен родител.