Проверяват за е-коли кълновете и у нас

  Агенцията по храните превантивно взе проби от кълновете, които се продават на пазара у нас. Те ще бъдат изследвани за микробиологично замърсяване, след като в неделя вечерта от Германия съобщиха, че може би заразата с е-коли бактерията е тръгнала от биоферма за кълнове в Долна Саксония. Резултатите ще са готови за 72 часа.

  Кълнове не се внасят в България, защото не могат да издържат транспортирането, казаха от агенцията по храните. Имало обаче внос на семена от Италия и Гърция, които се оставяли във вода у нас, за да покълнат, и после се предлагали в салати.

  През март и април все пак е имало внос на малки количества бобови кълнове от Тайланд, провериха вчера от агенция "Митници".

  Семена се внасят и от Китай, а с кълновете от тях се зареждат китайските ресторанти, обясниха още от агенцията по храните.

  От Китай внасят и част от семената за кълновете, произвеждани от фермата в Долна Саксония, заподозряна, че е източник на заразата, която уби вече 22-ма и разболя тежко хиляди.

  Някои експерти се усъмниха в това, но официално становище още няма. Съмнението им обаче бе потвърдено от първите тестове на кълновете.

  От 40 проби 23 излязоха негативни за е-коли бактерията. Вероятно ако е имало зараза, тя е била еднократна и е засегнала само част от стоката. Разследването продължава.

  Първи за версията "кълнове" съобщи земеделският министър на Долна Саксония Герт Линдеман. В неделя вечерта той посочи като евентуален виновник за епидемията от мутиралата и много опасна бактерия малка биоферма в Биненбютел. Министърът обяви, че са заподозрени 18 вида смески, сред които имало кълнове от соя, грах, нахут, леща, репички и др. Предприятието в момента е затворено, а стоката му е под възбрана.

  Експерти са иззели 40 проби от кълновете, от водата, с която са поливани, и от въздуха в климатичните инсталации. Резултатите трябва да станат известни до 36 ч след вземането им.

  Властите искат този път да действат напълно сигурно и ще направят официално съобщение едва след повторен тест. Иначе рискуват да предизвикат същата истерия, както с испанските краставици. Щетите за производителите на краставици не само в Испания, а и в Германия и Холандия са огромни. Загуби от спаднали продажби и отказан износ търпят и българските производители на зеленчуци.

  Кълновете от Биненбютел са доставяни на големи търговски вериги в Хамбург, Шлезвиг-Холщайн, Мекленбург-Предна Померания, Хесен и Долна Саксония. Във всички тези провинции има много заразени. В столови и ресторанти, в които са се хранили някои от пациентите, също е доставяна стока от Биненбютел.

  Как обаче бактерията е попаднала върху кълновете, ако въобще подозренията се потвърдят? Учените още не дават отговор. Вариантите са няколко.

  "Е-коли бактериите се въдят в дебелото черво на преживните животни. Ние обаче нямаме животни наоколо и не торим. Използваме само пара и вода за отглеждането на кълновете", изрази недоумението си изпълнителната директорка на фермата Ута Калтенбах.

  Възможно е заразата да се е появила от водата за поливане, ако тя е замърсена с отпадъчна подпочвена. Или ако болни говеда са изпуснали екскрементите си във водоизточник, ползван от фермата. Много биопредприятия използват дъждовната или езерната вода за поливане. Бактериите може да се загнездят и на скришно място в поливната система - примерно в пукнат маркуч.

  Другият вариант е заразени работници да са пренесли бактерията върху реколтата. Две работнички са имали разстройство през последните дни. Или пък фермата е получила вече заразени семена от Китай.

  Пред "Оснабрюкер цайтунг" шефът на биофермата Клаус Фербек казва: "Не мога да се обвиня в нищо. Спазвам винаги най-високите хигиенни изисквания, работим изрядно. Не използваме животински тор."

  Съмнения във версията за кълновете имат и повечето медици, които лекуват заразени пациенти. "Немалко от хората твърдят, че не са яли или не помнят да са яли кълнове", заяви специалистът от Хановерското медицинско висше училище Ян Килщайн.

  Повечето му колеги споделят съмненията, че е възможно кълнове да са заразили толкова широк кръг от хора. "Задължително разпитваме хората какво са яли. Досега думата кълнове не се е набивала в очи", обявиха медиците.

  Въпреки това бе отправено официално предупреждение да не се купуват и ядат кълнове. Не е отпаднала и препоръката да не се ядат и сурови домати, краставици и салати.

  Разследването продължава, като немалко специалисти смятат, че източникът може и никога да не се намери, ако заразените продукти вече са изядени.