Проучване на професор В. Каракостов доказва ефекта от миниинвазивните оперативни техники при фрактури на гръбначния стълб

Монографията „Остеопоротични и патологични вертебрални фрактури. Перкутанни техники за аугментация“ на проф. В. Каракостов излезе от печат. Тя представя най-голямата собствена серия от последователни пациенти с остеопоротични и патологични фрактури на гръбначния стълб, а неин автор е началникът на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, проф. Васил Каракостов. Като водещ национален експерт в областта на спиналната неврохирургия, авторът описва в книгата си собствени алгоритми на поведение и препоръки за вземане на решение по отношение на диагностиката и лечението на пациенти с остеопоротични и патологични фрактури на прешлените.

Повече за данните от проучването

Проучването обхваща 994 случая (319 мъже и 675 жени), които са лекувани от проф. Каракостов и неговия екип в Университетската клиника към МУ – София в периода 2007-2018 година. Средна възраст на пациентите е 73,4 години. Най-възрастният от тях е на 94 години, а най-младият – само на 20.

Става въпрос за две иновативни, минимално инвазивни оперативни техники за лечение на болката и подсилване на здравината на прешлените при пациенти с фрактури на гръбначния стълб, вследствие на остеопороза, травми или при метастази от злокачествени заболявания. При минимално инвазивната методика вертебропластика, в областта на фрактурата се инжектира специален вертеброцемент, който облекчава болката и осигурява стабилност и здравина на засегнатия прешлен. Кифопластиката е модифицирана методика на вертебропластика, при която в зоната на фрактурата се вкарва миниатюрен надуваем балон, който моделира деформирания прешлен и в последствие той се изпълва с вертеброцемент.

„Новите минимално инвазивни, оперативни методи са в резултат от усилията да се помогне на този тип, предимно възрастни пациенти, при които рискът от една отворена операция е доста по-голям“, обяснява проф. Каракостов, който е и високо ценен международен лектор в системата на AOSpine. За разлика от традиционните оперативни методи, минимално инвазивните техники могат да се извършват и под локална анестезия, оперативното време е несравнимо по-кратко, което намалява значително риска от усложнения и скъсява периода за възстановяване на пациентите. „На практика няма горна възрастова граница за извършването на този тип интервенции“, категоричен е известният неврохирург.

Остеопоротичните фрактури са световна епидемия, водеща до значителна заболеваемост, смъртност и високи разходи за здравеопазване. Те са най-честото костно заболяване в САЩ. Приблизително 1,4 милиона нови фрактури са регистрирани в световен мащаб само за 2000 г. Специалистите прогнозират, че до 2025 г. има вероятност броят им да достигне общо 4,5 млн. само за Европа. Срещат се при 30 до 50% от хората над 50-годишна възраст. Две трети от тях са клинично безсимптомни (мълчаливи). Компресионните фрактури на гръбнака са най-често срещани при жените в периода след менопауза и от тях страдат 26% от жените над 50 години.

Доказано е, че последствията от остеопоротичните фрактури водят до 1,23 пъти по-висока смъртност, като този процент се увеличава прогресивно с увеличението на броя на фрактурите. Според едно проучване около 820 000 българки са с повишен риск от остеопоротични прешленни фрактури.

Освен остеопоротичните фрактури на прешлените, за чието възникване основни фактори се възрастта, някои хормонални промени, свързани с нея и употребата на някои медикаменти, патологични прешленни фрактури могат да възникнат и в резултат на метастази от първични онкологични заболявания. Скелетът е мястото, където най-често се появяват метастази от рак на гърдата, простатата, щитовидната жлеза, белите дробове и бъбреците. Прешленните метастази са най-честите тумори на гръбначния стълб, като от тях страдат около 40% от пациентите с онкологични заболявания. За разлика от остеопоротичните фрактури на гръбначния стълб, които са по-чести при жените, при патологичните фрактури, които са вследствие на онкологични заболявания, честотата при мъжете е по-голяма.

„Остеопоротични и патологични вертебрални фрактури. Перкутанни техники за аугментация“ е първият по рода си в родната медицинска литература научен труд върху хирургическото лечение на остеопоротичните и патологични вертебрални фрактури, който идва в отговор на растящата необходимост от преминаване към минимално – инвазивни оперативни методики при все по-застаряващото население с гръбначни заболявания.