Първият център за хирургично лечение на пулмонална хипертония за Източна Европа ще бъде създаден в България

Вече и в България ще могат да се лекуват пациенти с пулмонална хипертония. До скоро единственият шанс на такива хора да се излекуват от животозастрашаващата болест бе в чужбина.

Единственият за Източна Европа Национален център за диагностика и хирургично лечение на хронична тромбоемболична пулмонална хипертония (ХТЕПХ) ще бъде създаден в България. В инициативата участват екипа на Сърдечно-съдовия център при Аджибадем Сити Клиник съвместно с най-голямата специализирана структура в Европа в тази област – болница „Папуърт“ в Кеймбридж, Великобритания. Това бе заявено на пресконференция в столицата по повод първите две успешни операции, извършени от екипа на Отделението по кардиохирургия към Сърдечно-съдовия център.

В България има голям потенциал да бъдат въведени програми по модела на болница „Папуърт“, както и другия голям световен център в тази област – Университетската болница „Сан Диего“, Калифорния, САЩ. Това ще изведе страната като лидер за Източна Европа в тази област, пояснява кардиохирургът д-р Георги Игнатов, координатор на Програмата за хирургично лечение на ХТЕПХ и ръководител на оперативния екип, извършил интервенциите. Той допълва, че гаранцията за качество на работа е спазването на утвърдените световни протоколи.

Една от основните цели на специалистите е стремежът в изграждането на обща база данни с центровете в Сан Диего и Кеймбридж, която да бъде използвана както за научни цели в кардиологията, така и за други сателитни области.

„Успехът на такъв вид лечение се крие в интердисциплинарния подход, включващ изключително подготвени кардиолози, анестезиолози, медицински сестри и рехабилитатори, както и следоперативно компетентно проследяване и наблюдение“, допълни проф. Иво Пертов, директор на Сърдечносъдовия център при Аджибадем Сити Клиник.

Пулмоналната хипертония е животозастрашаващо състояние, което представлява повишено белодробно артериално налягане, придружено с вторично настъпваща деснокамерна сърдечна недостатъчност. Обикновено прогнозите за тези пациенти са доста лоши, ако не се приложи адекватно лечение. Заболяването протича незабелязано в ранните стадии и може да остане неразпознато с месеци и дори години. Процесът на диагностициране изисква изследвания за потвърждаване на диагнозата, на специфичната етимология, на уточняване на клиничната група, както и за настъпилите хемодинамични и функционални проблеми. Като основни симптоми се посочват задух, бърза умора, замаяност, подуване на корема, стенокардия, кръвохрак. Изявата на тези симптоми е едва в напреднал стадий на заболяването.

Към момента няма точна статистика на пациентите с тази диагноза в България. В световен мащаб обаче резултатите показват 6 на 100 000 човека население. Според специалистите бройката на заболелите е далеч по-голяма – около 25 на 100 000 души.

Скъпоструващата интервенция ще се извършва за сметка на лечебното заведение.