Ракът на бъбреците може би тръгва от мутирала ДНК още в детска възраст

Учените, изследващи рака на бъбреците, установиха, че първото увреждане на ДНК, водещо до заболяването, може да се появи още в детството. Това означава, че в някои случаи това може да е 50 години преди диагностицирането.

Специалистите открили по какъв начин започва ракът на бъбреците, как се развива и напредва. Те са публикували информацията в сп. Cell под формата на три последователни проучвания. Надяват се, че данните ще доведат до по-добри тестове за ранно откриване на рак и до по-персонализирани възможности за лечение на пациентите.

Д-р Питър Кембъл, един от ръководителите на проучването, и други изследователи от Института „Сангър“ в Кеймбридж са установили, че отличителното геномно събитие, характеризиращо рака на бъбреците, става 40-50 години преди откриването на заболяването при пациента. Конкретно при него катализаторът е загуба или увеличение на част от ДНК, наречена хромозома. В този случай и двете се случват едновременно, проправяйки пътя за повече генетични нарушения, които продължават, докато клетката се превърне в ракова.

Анормален брой хромозоми често се срещат при рак, но след установяването, че тази специфична аномалия се проявява дълго преди диагностицирането, учените смятат, че това ще помогне за създаването на нови възможности за мониторинг и ранно откриване и лечение на рак на бъбреците. Подобно нещо може да бъде особено полезно за хора, които са в риск, особено ако имат роднини, засегнати от заболяването.

Досега учените недоумявали защо при пациенти с привидно сходни бъбречни тумори изходът може да бъде съвсем различен – някои умират бързо, а други живеят десетилетия след лечението. Новите изследвания осигуряват доказателства защо това се случва. В публикуваните статии специалистите твърдят, че раковите тумори на бъбреците следват 3 еволюционни пътеки. Те предполагат, че ако знаят кой от тях се е реализирал при всеки отделен пациент с рак на бъбреците, ще могат да правят по-точни прогнози и да приложат персонализирано лечение.

Екипът от учени анализирал повече от 1000 туморни проби от 100 пациенти със заболяването в лондонски болници. Целта им била да открият последователността на генетичните изменения, които са довели до разболяването на хората.

Първият туморен тип се развива бавно и никога не става много агресивен. Наблюдаваният при една трета от пациентите втори тип е най-агресивен, нанася най-много и бързо генетични увреждания, което от своя страна води до разпространяването на образуванията в други части на тялото преди диагностицирането. Труден е за лечение. Третият тип е комбинация от първите два, при него има и агресивни, и не толкова агресивни клетки. Има способността да се разпространява бавно и постоянно чрез натрупване на генетични грешки, което отнема много време.

Изследването на еволюцията на раковите заболявания не е ново и широко се приема, че раковите болести се развиват с течение на времето. Те са резултат от все повече ДНК мутации, които достигайки крайната си точка, превръщат клетката в ракова. За някои видове рак, например детски злокачествени заболявания, броят на мутациите, необходим за довеждането на клетката до тази граница, е много малък. Докато при други видове рак тя може да има хиляди мутации.

Натрупването на ДНК увреждане може дори да започне преди раждането. Тези, които водят до детска левкемия, се смята, че се образуват, докато плодът е още в утробата. Това се доказва от взети кръвни проби при раждането на деца, които по-късно са развили заболяването. В пробите им се откриват малко количества от същата повредена ДНК, която след повече от десетилетие се установява и в кръвта им, когато болестта е диагностицирана. През този период от 10 години първоначалната ДНК мутация се е свързала с други, което в крайна сметка е довело до образуването на злокачествени клетки в кръвта. Само едно от 100 деца развива левкемия вследствие наличието на увредена ДНК в кръвните проби.

Скринингът на хора, предразположени към мутации, водещи до рак и развиващи се десетилетия, е отлична идея. Но в момента трудно оправдана, тъй като променените клетки могат да присъстват само в малка област от бъбреците например. От друга страна течните биопсии може да са в състояние да отговорят на тези въпроси, но не са достатъчно надеждни. Пред учените стои въпросът къде да се хвърлят усилията – в ранното откриване на корена на заболяването или изцяло в превенцията на раковите болести.

По статията работи: Ирина Тенева
Източник: forbes.com
Снимка: labmanager.com