Ракът на гърдата в Субсахарска Африка и как се отразява той на семейните отношения

Ракът на гърдата е втората основна причина за смъртността сред жените от Субсахарска Африка, макар че цифрата би могла да бъде значително по-висока, тъй като проведените изследвания не са достатъчно мащабни и не осигуряват нужното проследяване на пациентите през годините.

Проучването „African Breast Cancer-Disparities in Outcomes“ има за цел да посочи разликите в диагностицирането и степента на преживяемост на жени с рак на гърдата от различни страни в Субсахарска Африка – Намибия, Нигерия, Южна Африка, Уганда и Замбия. В него са включени общо 8 болници, като участниците са на възраст над 18 години и всички са със съмнения за заболяването. Всяка от жените е проследяване чрез телефонно обаждане на интервал от 3 месеца и мобилно приложение, което записва проведените и предстоящите разговори. Резултатите се базират на социалнодемографски и клинични данни, както и на такива, свързани със самото лечение. Основният извод е, че средната продължителност на живота след поставяне на диагнозата е 3 години, като разбира се учените вземат под внимание и различните рискови фактори.

Заключения от проучването върху жени с рак на гърдата

За периода 08.09.2014 г. – 31.12.2017 г. в кохортното изследване са включени 2313 жени от 8 болници, като 85 от тях не страдат от онкологичното заболяване. От останалите 2228 58 са преминали курс на лечение по-рано или са развили рецидив, а 14 са изключени поради принадлежност към други малки расови групи (жени от европеидната или монголоидната раса, които живеят в Южна Африка). 1840 от 2156 пациентки (или 85%) получават потвърждение след хистологично, а 129 (или 6%) - след цитологично изследване.

97% от болните се проследяват в продължение на 3 години, до 01.01.2019 г. Статистиката сочи, че 41% от тях са загубили живота си до тогава.
215 (10%) от пациентите умират до 6 месеца след диагностицирането. Според експертите най-важните фактори, които определят преживяемостта са ранно поставяне на диагноза и адекватно лечение. Благодарение на подобрената диагностика в Нигерия, Замбия и Уганда се отчита сериозно удължаване продължителността на живота с 22%.

Анализ на резултатите

Големите разлики в степента на преживяемост в страните от Субсахарска Африка показват, че промяната е напълно възможна. Поне 1/3 от прогнозираните 416 000 смъртни случаи на жени с рак на гърдата в региона през следващите десет години могат да бъдат избегнати чрез превенция и подобрения при провеждането на лечение. Особено важно е да се окаже помощ на жените с нисък социален статус.

Как се отразява ракът на гърдата при афроамериканките върху семейния им живот?

Повечето афроамерикански жени споделят, че се справят успешно с предизвикателствата, пред които ги е изправила диагнозата рак на гърдата, сочи нов анализ на училище „Brown“ към Вашингтонския университет в Сейнт Луис.

Въпреки това в 1/3 от семейните двойки експертите наблюдават признаци на напрежение, свързано с болестта.

Тес Томпсън пояснява: „Извършихме тясно насочен анализ, за да разберем не само как диагнозата се отразява на самите пациенти, но и как според тях самите тя е повлияла на здравето на съпрузите им и на качеството на семейния им живот. Натъкнахме се на много различни реакции при различните двойки.“

Томпсън е водещ автор на изследването “We’re in this Together: Perceived Effects of Breast Cancer on African American Survivors’ Marital Relationships”, което разглежда ефектите от поставянето на тежката диагноза рак на гърдата върху отношенията между брачните партньори. То предстои да бъде публикувано в списание „Journal of the Society for Social Work & Research.“

Заедно със свои колеги, експертът интервюира 15 омъжени афроамерикански жени с онкологичното заболяване, които по-рано са участвали в друго по-голямо рандомизирано и контролирано изпитване.

Въпросите, на които трябва да отговорят, засягат теми като оказването на взаимна подкрепа след поставянето на диагнозата.

Подкрепата на мъжа при диагностициране с рак на гърдата има ключова роля

Всяка двойка посреща предизвикателството с различна степен на готовност и всяка жена оценява по различен начин емоционалната и материалната подкрепа, оказвана от нейния партньор. Според Томпсън много от пациентките смятат, че ролята на съпруга за оформянето на положителна представа за собственото тяло е ключова и признават, че често се налага да разискват въпроси, свързани със сексуалната им активност като двойка по време и след лечението. Голяма част от жените са склонни да получат помощ от специалист, за да разрешат семейните проблеми, произтичащи от тяхното заболяване.

Едно от заключенията на екипа е, „че близките взаимоотношения, като например брачните, са много важни, тъй като дават нужните на пациентите подкрепа и разбиране. „Повечето двойки се адаптират добре, но останалите се нуждаят от консултация с професионалист“, добавя още Томпсън.
Съавтори на изследването са Максин Дейвис от училище „Brown“ и асистент в Тексаския университет в Арлингтън, Мария Перез, клиничен изследовател, Дона Джефи, професор по медицина и други.