Семейства връщат осиновени деца, били буйни

  Едната го родила и го гледала 3 г., след което го изоставила.

  Другата - Камелия, го е осиновила, но издържала с него точно две седмици. Разбрала, че не може да се справи, защото не получила любвеобилния и послушен малчуган, за когото мечтаела. Свилен бил буен и вироглав хлапак.Върнала го - оставила го на вратата на социалния дом, откъдето две седмици по-рано излезли заедно,изпълнени с надежда за нов живот.

  Децата като Свилен, които са осиновени, а след това са върнати в институция, не са много. Зад всеки подобен случай обаче се крие разбитата съдба на дете, преживяло краткотрайното щастие да има семейство и тежката психическа травма да бъде отхвърлено.

  Според Агенцията за закрила на детето в повечето случаи разсиновяването идва след години, когато детето вече е пораснало или в семейството възникват въпроси около наследяването на имоти.

  Най-страшното обаче е, когато то се случва скоро след осиновяването. Тогава детето е още малко, но осъзнава какво става и това го травмираза цял живот.

  Заради такова непоследователно поведение през миналата година дори се прокрадна идеята за промени в Семейния кодекс, с които разсиновяването да бъде забранено. Но житейските ситуации са много различни и няма логика да се разрешава на биологични майки да изоставят родните си деца, а осиновители да не могат да прекратят осиновяването, обясниха тогава юристи.

  Възниква и въпросът дали животът на едно осиновено дете така или иначе не би се превърнал в ад, ако остане в семейство, което не го желае.

  В случая на Свилен грешката на осиновителката му не може да се поправи. И той, и тя са дамгосани да носят цял живот вината за краткотрайната си среща. Момченцето, което няма ясен спомен за рождената си майка, сега ще помни, че е намерило мама, но тя не го иска, защото е "лошо момче".

  Следите от тежката психологическа травма трудно ще бъдат заличени.

  Съмнително е какви са шансовете за намиране на ново семейство, защото кандидатите за родители ще имат едно наум към малчуган, който веднъж е върнат.

  Самообвиненията на Камелия, че е осиновила дете, а се е оказала в невъзможност да го гледа, също винаги ще я терзаят.

  Когато го взела, той станал неконтролируем - започнал да се самонаранява, крещял, чупел мебели.

  В крайна сметка жената не издържала на напрежението и взела отчаяното решение да върне момчето.

  Психологическата характеристика на малкия действително установила, че е "буен, позволява си нагло и арогантно поведение, използва обидни изрази и извършва посегателство върху някои от децата".

  Свилен все още не е в официалната статистика на разсиновените, защото съдебната процедура по прекратяване на осиновяването му не е приключила. По документи Камелия още е негова майка, въпреки че повече от година той не е при нея. Получила е консултации от отдела за закрила на детето във Видин, но това не е помогнало да промени решението си.

  Самите социални работници също се убедили, че е в трайна невъзможност да отглежда и полага грижи за него.

  Почти през същото изпитание е минало и друго сираче от Видинско. Марин бил роден от трета нежелана бременност и бил изоставен в дома за медико-социални грижи във Видин, откъдето през април 2006 г. бил осиновен от семейство от София.

  Няколко месеца по-късно родителите подали молба в Софийския градски съд за разсиновяване и в началото на 2007 г. малкият бил изпратен в социалния дом в с. Рабиша. Мотивите на осиновителите да се откажат от него са, че между тях не е възникнала емоционална привързаност, а Марин проявявал агресия и биелдругото им дете, което също било осиновено.

  В момента момчето е в дома за деца, лишени от родителски грижи, "Надежда" в Белоградчик и отново е включено в списъка за осиновяване.

  "Тези ситуации се преживяват изключително тежко от децата и явно трябва да се работи повече с осиновителите, защото невинаги те получават идеалното дете, за което са мечтали.

  Трябва да са готови да се сблъскат с трудностите и да умеят да се справят с тях", коментира директорката на дома в Белоградчик Емилия Григорова.

• Имената на децата са променени.

  - Г-жо Шабани, проблем ли са разсиновяванията? Колко такива случаи има годишно в страната?

- Да, прекратяването на осиновяване е проблем. Това е сериозна травма за детето, което е напуснало някоя от специализираните институции, попаднало е в семейна среда и в един момент го връщат обратно.

  Вероятно то цял живот може да остане с усещането, че не е заслужило обичта на хората, които са го взели, а това е ужасно.

  Тук обаче става дума за травма и за самите осиновители. Те са се провалили и отново се сблъскват с проблема, че нямат свои деца, и наново преживяват неуспеха си да бъдат родители.

  Данните за периода от 2005 до 2010 г. показват, че са осиновени общо 5200 деца, като 946 от тях са заминали в чужбина при новите си семейства.

  За същия период през съдилищата у нас са минали дела за са минали дела за отказ от осиновяване на 38 деца.Тези деца и техните осиновители със сигурност са преживели трудности и в съвместния си живот, и при раздялата си.

  - Какви са най-честите причини да се стигне до такава тежка развръзка на едно иначе толкова благородно намерение - да се даде семейство на дете без родители?

  - Нека не забравяме, че осиновяването е посрещане на две потребности - от една страна, хора, които не могат да имат свои деца, и деца, които нямат свои родители.

  Причините, за да се стигне до прекратяване на осиновяването, могат да са различни, защото става дума за различни съдби. Между основните бих откроила тази, че кандидатите не са подготвени за реалните деца, които осиновяват, а по-скоро са водени от представата си за мечтаното от тях дете.

  Може да се случи така, че родителите да бъдат "изненадани" от детето, което са осиновили. То може да има поведенчески или здравословен проблем, да има особености и провокативно поведение - все неща, с които възрастните не са подготвени да се справят.

  При такава ситуация те би трябвало да търсят помощ от специалисти, които да ги придружат в предизвикателствата, пред които ги изправя детето.

  - Масовият случай на разсиновявания е години по-късно, когато детето вече е пораснало. Но има и такива, в които връщат детето месеци след осиновяването му. Това не говори ли за грешки при изготвяне на социалните доклади за семейството преди осиновяването или за недостатъчна работа с осиновителите преди и след това?

  - Да, понякога и за това става въпрос. Наистина нямаме добри програми за подготовка на кандидат-осиновители и за подкрепа на семействата, взели дете.

  Но имаме случаи, в които очакванията на възрастните са прекалено високи и детето не може да ги оправдае.

  Досега нямаше и нормативно изискване тези хора да бъдат подготвяни за осиновяването. Едва с измененията на Наредбата за осиновяванията от октомври 2010 г. се въведе като задължително изискване в процеса на оценяването кандидатите да преминават обучение.

  Курсът в "училище за родители" ще е задължителен елемент от процеса на подготовка и проучване на кандидатите.

  В началото на тази година бе създадена работна група от експерти, която изработи програмата за обучение. По цял свят има т.нар. придружители на осиновителите, които дълго време след осиновяването ги подкрепят, за да бъдат пълноценни родители.

  И сега осиновителите при трудности могат да се обърнат към съществуващите съществуващите центрове за социална подкрепа и да потърсят помощ от психолози, семейни консултанти , фамилни терапевти и други експерти. Моите впечатления са, че хората не се възползват от тези възможности в достатъчна степен.

   -Доколкото си спомням, през есента на 2010 г. от Агенцията за закрила на детето бе лансирана идеята разсиновяването да бъде забранено с промени в Семейния кодекс. Това ли е решението?

  - Да, нужна е такава промяна, защото осиновяването е акт на създаване на трайна семейна връзка, която превръща детето и осиновителите в семейство като всички останали.

  Ако родителите искат да изоставят детето, те трябва да минават процедурата и да поемат отговорността си, както всички останали, които са изоставили своите деца. Ако пък осиновителите не се грижат достатъчно добре за детето, то може да им бъде отнето заради риска, в който е поставено.