Сифилисът е отложена, но голяма опасност

  По социалните си ефекти сифилисът не е като скарлатината, въпреки общата начална буква и заразния си характер. Най-важната разлика в обществен план е, че венерическата болест може да бъде разнасяна стотици пъти по-дълго от инфектирания и към нея не се създава траен имунитет, докато при детската диагноза има някаква минимална защита. Затова оставянето на грижата за лечението на самите болни - а те, както може да са се предположи, са предимно от рисков контингент, е бомба със закъснител. Доказва го раждането на бебета с лошата болест. И скритата заболеваемост, за която дерматолозите предупреждават.

  Това, че зараза може да дреме и 30 години в едно тяло, и да се прояви в последната си инвалидизираща фаза, го прави отложена, но все така голяма опасност. Дори в латентния си стадий венерическата болест се предава на партньор. И ако болният не е отговорен нито към себе си, нито към другите, в интерес на всички е инфекцията да се контролира "централно". Дали с безплатни прегледи и лечение, или от диспансерите - да кажат лекарите. Но да се оставя проблемът без внимание с презумпцията, че избягването на половите зарази е само лична грижа, изглежда прекалено оптимистично. А практиката показва - и нереалистично.