След 2 години - линейките без лекари
Парамедици ще запълват кадровия дефицит в системата, съобщи още министър Константинов. С годините той ще се задълбочава още повече, защото 30% от заетите в спешната помощ сега ще се пенсионират до 10 г. Парамедиците ще минават обучение, подобно на фелдшерите в миналото. В спешната помощ ще има три вида екипи - транспортен, долекарски и лекарски, поясни министърът. На най-ниското ниво ще са шофьорите, които ще минават едногодишно обучение и ще могат да извършват някои базови действия. С по-висока квалификация са парамедиците. За обучението им ще бъдат създадени двегодишни курсове. Те ще оказват първа помощ и ще поддържат живота на пациент до пристигане в болница. Парамедикът ще умее да интубира, да работи с дефибрилатор, да включва на изкуствено дишане. Правомощията им ще бъдат регламентирани в алгоритми за работа. Когато пациентът звъни на тел. 112 или 150, операторът ще отсява по въпросник доколко тежък е случаят. Според това ще се изпраща на място лекар или парамедик. Ниските заплати са основна причина да няма желаещи за тежката работа на смени в спешната помощ. Предвижда се от догодина стартовото възнаграждение да бъде три пъти минималната заплата или 720 лв.
Не всяка болница ще има правото да развива спешна дейност, а само тези, които наистина разполагат с материални ресурси и лекари. Тези лечебни заведения ще бъдат целево стимулирани с пари от министерството. Спешната помощ и занапред ще си остане грижа на държавата, а не на здравната каса, както е в други страни, поясни д-р Константинов. Основната причина е големият брой здравнонеосигурени, които имат право на достъп до медицинска помощ в критични ситуации.
При спешно повикване пациентът няма да бъде каран в най-близката болница, най-често общинска, както е сега, а в най-близката, която има право да работи спешна медицина. Ще има по-голяма гъвкавост в разпределението на спешните екипи. В градове с над 200 000 души ще има повече от една стартова точка. На магистралите и в отдалечени райони (ако над 10% от населението е на разстояние с над 20 мин време за достъп до "Спешна помощ") ще има постоянно или временно разположени мобилни екипи.
Спешната помощ обаче продължава да се занимава с нействойствени дейности, смята д-р Константинов. Доказва го статистиката. Само при 25% от обслужените възрастни е била необходима спешна хоспитализация в болница. Броят на обслужените деца е 87 207, като 38%, или 33 170 от тях, са били хоспитализирани по спешност. Много от прегледите са амбулаторни - хората са идвали на крака за преглед в спешния кабинет. За една година през центровете и техните филиали на място са преминали 629 336 или приблизително толкова хора, колкото са били и осъществените спешни повиквания. Те са около 850 хил. годишно.
Това показва, че почти 50% от работата на спешните центрове са свързани с оказване на медицинска помощ, която всъщност трябва да се предостави от лечебните заведения или лекарите в доболничната помощ.
Средната натовареност на един екип през годините е относително еднаква - 3,2 повиквания на 12-часово дежурство. Тя обаче е различна в отделните региони, като достига до 7,6 повиквания в София-град. Варира и броят на повиквания - от 7,2 на 100 души в Русе до 25,8 на 100 в Смолян. Средната стойност на показателя за страната е 11 повиквания на 100 души.
Министър сменя халваджийския тефтер за повиквания с електронен
Осем милиона лева са похарчени за информационната система на спешната помощ, но някои центрове предпочитат да записват сигналите в халваджийски тефтери, каза министър Константинов. Информацията се предавала после по джиесема и това водело да разминавания в данните. София бил един от градовете с подобна практика. Това трябва да спре, заяви д-р Константинов. Всички линейки трябва да бъдат оборудвани с GPRS, а всички повиквания - да се регистрират в компютри.
Поне по два спешни центъра ще бъдат проверявани месечно още от юни, за да се види дали използват информационната си система, закани се министърът. Ще искаме разпечатки от всички сигнали и от GPRS-ите. Старата аналогова система, която стояла в линейките, ще бъде заменена със системата ТЕТРА, която ползват пожарната и МВР. Така ще намалеят и разходите. Д-р Константинов се пошегува, че така ще се затрудни и подслушването от страна на медиите какво си говорят спешните центрове.
За момента центровете за спешна медицинска помощ разполагат с достатъчно линейки и медицинска апаратура. Общо в страната има 813 санитарни автомобила, 400 от които са купени през последните 4 г. Новите автомобили са оборудвани по европейския стандарт с дефибрилатори, респиратори, ЕКГ и всичко нужно за оказване на спешна помощ. Линейките обаче се използвали интензивно и затова след 2-3 г. трябва да започне поетапна подмяна поради амортизацията им.
Спешните центрове разполагат със съвременна комуникационно-информационна система с възможности за GPRS и IP телефонна връзка.
За аварийни случаи има система за радиовръзка от аналогов тип, която е технологично изостанала. Тя поставя под заплаха сигурността на връзките с медицинските екипи в условия на критична ситуация, бедствия или авария, когато има отказ на мобилната мрежа, смятат от министерството.
Д-р Стефан Константинов: Сега "неотложни" са главно неосигурени
През последните 10 г. спешната помощ обслужваше главно неосигурени и онези, които имаха нужда от лекар в извънработно време. Трябва да си изясним каква искаме да бъде тя.
В закона за здравето има ясно определение за спешно състояние - то застрашава живота и може да доведе до трайни увреждания. Стриктното спазване на това определение към момента е невъзможно, защото спешната помощ се превърна в буфер на цялата здравна система. Ако се осъществят предлаганите от министерството промени, ще бъде по-лесно да се придържаме към обслужване на истински спешните случаи. На първо място трябва добре да обмислим къде е необходимо да има спешни центрове, за да са равномерно разпределени.
За съжаление през последните години практиката е била да се разкриват филиали там, където има политически интереси. И сега в министерството валят писма с искания да се увеличават щатните бройки в различни центрове. Това трябва да бъде прекратено и може да стане само с въвеждането на ясни критерии. Те са два - гъстота на населението и отдалечеността му от града.
Спешните центрове трябва да бъдат разтоварени от несвойствени дейности. За да стане това, хората трябва да имат достъп до лекар за максимален период от денонощието. Няма пречки догодина тези 11 ст., които получават джипитата месечно за нощно дежурство за всеки един от пациентите в листата си, да се увеличат значително. От друга страна, много болници претендират, че приемат денонощно, но на практика това не е така.
Коментари към След 2 години - линейките без лекари