Специална структура да управлява политиките в майчиното и детското здраве

Специална политика да управлява структурата на майчиното и детското здраве поради наболелите основни проблеми на здравната система, а именно недостиг на специалисти по детски болести и различията в педиатричната грижа. Това обсъждаха днес специалисти на кръгла маса под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-то Народно събрание. Събитието се организира от Българската педиатрична асоциация (БПА).

На форума бяха представени и обсъдени Националната програма за подобряване на майчиното здраве и на детското здраве (НППМДЗ) 2014-2020 г., както и изпълнението й до момента. Представени бяха нерешените проблеми на детското здравеопазване.

Като основни проблеми се посочиха недостигът на педиатри, специалисти по здравни грижи, както и регионалните различия в педиатричната грижа. Проблемът с продължаващото медицинско обучение в България остава нерешен. Отделно подготовките на специалисти и профилирани специалисти педиатри не отговарят на препоръките и изискванията на Европейската академия по педиатрия. Предложено бе програмата по обща педиатрия да бъде с продължителност от 3 години и след това да се надгражда 2 години профилна специалност. По този начин специалистите имат възможност да получат две специалности.

Проф. Владимир Пилософ, председател на БПА, представи проблемите на детското здравеопазване през погледа на българските педиатри. Детската смъртност под 1 годинка е важен показател, отразяващ състоянието на здравеопазването. Според статистиката за 2016 г. смъртността е с 6,5 на 1000 деца по-ниска от предходната година. При 72% от детската смъртност се свързва с проблеми от пренаталния период или с наличието на вродени аномалии. Според д-р Пилосов са нужни детайлни и задълбочени анализи на смъртните случаи при децата, за да се откроят реалните причини и да се предприемат целенасочени действия на местата с висока смъртност.  

Той посочи също, че съществува дефицит в управлението на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020 г. и трябва да се обмисли създаването на структура, която да управлява проблемите в сферата на детското и майчино здравеопазване в Министерството на здравеопазването.

По отношение на финансирането на дейностите и услугите в детското здраве от БПА предложиха следното:

- Държавният трансфер на здравни осигуровки на деца да бъде в отделна сметка, за да бъде по-ясно какво точно се отделя за осигуряване за здраве за следващото поколение.

- Безплатни да бъдат лекарствата за амбулаторно лечение на деца до 7 години.

- Да няма ограничения за заплащане на диагностика и лечение по клинични пътеки за деца с обострени хронични проблеми до 1 годинка или до 6 годинки, както и хоспитализация без ограничения за децата до 1-годишна възраст, независимо от диагнозата им.

- Обособяване на клинични пътеки за лечение само на деца.

- Компенсация на лични лекари и педиатри от извънболничната помощ за потребителската такса за децата, които са освободени от нея.

- Увеличение на заплащането за лекари и педиатри, работещи с деца.

- Създаване на стандарт за спешните състояния в педиатрията.

- Намаляване на случаите на разрешение за раждане чрез секцио.

- Запазването на висок ваксинационален обхват сред населението на страната.

- Създаване на детски здравен парк в столицата/ Национална педиатрична болница/, който да обединява клиниките, които са разпокъсани към момента.

На Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) е възложено проучване на данните и показателите за детско здраве за различните области на България. Предстои представянето на резултати, въз основа на които ще бъде създадена Карта на заболеваемостта по групи за отделните региони, както сред селското, така и сред градското население.

По статията работи: Велина Неделчева
Снимка: prplay.net