2/3 от заразените със сифилис не попадат в статистиката

  Официално регистрираните у нас болни са били 409 души през 2010 г. Информацията е на Центъра по обществено здраве и анализи.

  Реалният брой на заразените е много по-голям, може би около 2/3 не попадат в статистиката, обясни д-р Мариела Хитова, управител на областния кожен център в София. Някои избирали самолечение с антибиотици, а други отивали в частни кабинети, където лекарите нямали изобщо ангажимент да уведомяват здравните власти за болните.

  Задълженията, които имахме като диспансер преди години - да проследяваме, издирваме болни и контактни лица, да ги викаме на контролни прегледи, вече отпаднаха, допълни д-р Хитова. Сега диспансерът получава 9000 лв. издръжка от здравното министерство за цялата 2011 г. и оцелява само благодарение на подкрепата от Столична община. Годишно през центъра минават 60 000 души.

  Някои пациенти нямат пари да си платят терапията, въпреки че тя не е много скъпа. Излиза около 50 лв., най-много до 100 лв. Лечението на сифилиса обаче е амбулаторно, няма пътека, по която някои по-бедни или тежки случаи да бъдат приети в болница.

  Кожният център в София работи с две фондации, които дават по 25-30 лв. на пациент за хапчета. "В миналото и лечението, и контролните прегледи бяха безплатни, затова и повече хора се лекуваха", обясни д-р Хитова.

  "Сифилисът е циклична болест, периодично достига своя пик. Последно е бил към 1996-98 г. За България се смята, че пикът е през 12 г. За епидемична обстановка говорим, когато има над 50 заболели на 100 000 души", заяви проф. Николай Цанков, председател на Българското дерматологично дружество. Диспансерите обслужвали най-бедната част от населението и ромските общности, твърди професорът. Преди такива пациенти получавали зелени талони от джипитата, с които се преглеждали и лекували безплатно там. Тази система вече я няма.

  Сифилисът е коварно заболяване, което дълго време може да протича незабелязано, обясни проф. Цанков. През първите два стадия има клинични прояви - увеличени лимфни възли, обриви, които преминават от само себе си. Тогава болният решава, че се е излекувал. Причинителят - бледата спирохета, обаче навлиза в кръвта. Ако човек не се лекува, след 3-5 г. минава в третия стадий. Настъпват увреждания във всички вътрешни органи - мозък, сърце, черен дроб, стомах и др. Измененията са необратими. Целта е да хванем пациента, докато е в първите два стадия, за да го излекуваме окончателно, поясни проф. Цанков. Диспансерите са структура от 30-те г. на ХХ в., доказала ефективността си в контрола на социалнозначими болести като сифилиса.