COVID-19 и отключеното добро

Светът е COVID-19. Няма нищо пресилено в подобна фраза, защото такава е действителността. Повече от месец основната тема е коронавируса. В началото тя беше в края на информационните емисии, а експертите ни убеждаваха, че не е особено тревожна новината за случващото се в Китай.

Постепенно COVID-19 започна да се изкачва по информационната стълбица, за да достигне в последните седмици не просто до върха. Заразата грабна короната и се превърна в истински хегемон.Няма друго освен коронавирус. С него лягаме, с него ставаме, ако въобще сме в състояние да заспим.
 
Неусетно се натрупа напрежение, което се превърна в паника и доведе до масовото изкупуване на хранителни продукти, тоалетна хартия и лекарства. Психолозите обясняват това с желанието да си докажем, че въпреки извънредната ситуация все пак има нещо, което сме в състояние да контролираме. Сигурно са прави, защото се оказа, че тоалетната хартия изчезна от магазините във Франция и САЩ. От една страна звучи успокояващо, че не сме само ние, а от друга вече трябва да е ясно на всички ни, че светът се промени. Очевидно след тази пандемия нищо няма да бъде такова, какво сме свикнали да го виждаме.Въпросът е ще успеем ли да преодолеем страховете си и да започнем начисто? В състояние ли сме наистина да го направим?

Според определението на мъдрите китайци освен опасност криза означава и благоприятна възможност.

Дали не е в това отговорът на всички световни и в частност наши си, български, проблеми? Вероятно е.

До избухването на пандемията България се тресеше от политически скандали, стачки, протести. Хората бяха недоволни и яростни, обхванати от безсилие и отчаяние. Проблемите извираха на всеки час, а кризите не спираха да се множат.

Един вирус успя да накара всичи да млъкнат.

Коронавирусът, за който първата информация дойде в последните дни на 2019-а от Ухан, се превърна в единствената тема, за която си струва да се говори. Но и в мотив да се търсят решения. Как да направим така, че да опазим здравето?

И се случи почти невъзможното - институциите, които малко преди настаняването на COVID-19 във всекидневието ни бяха във война /да, за премиерската и президентската говоря/ не само водят диалог, но и казват, че единствено ако сме обединени, ще се справим.

И този път не се разминахме с фалшивите новини и информации, които увеличиха напрежението и стресираха допълнително и без това обезумелия народ. Въпреки призивите, хората продължават да вярват на всякакви безумия.

И в този бесен водовъртеж - на извънредни положения, почти граничещи с военни, на затворени в домовете си хора, а от 17 март и на цял затворен град, на лутане, притеснение как да опазим себе си и близките си, на вяра и съмнение дали това, което ни казват е истина, на световни конспирации и на идеи как ваксината е готова отдавна, защото първо е направена, а после някой ни е пуснал вирусчето - на  този фон се появиха огромно количество примери за човешка доброта, съпричастност, желание да помогнеш и подкрепиш.

Всъщност кризата, породена от COVID-19 показа, че доброто е тук, живо е, ние просто сме спрели да го виждаме, занимавайки се с други неща.

Стотици поискаха да бъдат доброволци и да помогнат на лекарите и медицинските специалисти, които сега поемат най-тежкия кръст - този да бъдат първи до болните и страдащите, да спят в отделенията, да работят в риск както между другото го правят винаги. Затова аплодисментите за тях са знак на признателност и благодарност, но и знак, че има нещо, което може да ни обедини.

От мига, в който в България беше обявено извънредно положение, се появиха призивите, отправени към възрастните и нуждаещите се да се обадят на посочен телефонен номер и да кажат от какво имат нужда. Оказа се, че живеещите в един блок може в нормални дни дори да не се поздравяват, а и да не се познават, но в критични знаят какво да направят и как да помогнат и подкрепят най-уязвимите. Да не говорим затова, че много бързо се намериха фирми, които дариха пари за купуването на толкова нужните обдишващи апарати.

Всеки ден ставаме свидетели на доброто. То е реално, истинско е. Правят го стотици мъже и жени, млади и стари. Правят го, защото вярват в него и знаят, че то е, което ще ни спаси.

Освен че коронавирусът отключи желанието ни да правим добро, да бъдем съпричастни, да подаваме ръка на хората в нужда, той май направи и още нещо.

Само за няколко дни български фирми успяха да се реорганизират и да предложат варианти за изработването на защитни облекла и маски. Научихме и за научните постижения, свързани със създаването на молекула, която да се бори с COVID-19, за активен въглен от костилките на кайсии, който ще се постави в маските и има изключителни свойства да пречиства. И ще продължаваме да научаваме. Медиите и преди съобщаваха за това, но в потока от новини и настървени да коментираме настоящия скандал тази информация минаваше някак незабелязано.

И да, зная много добре, че има проблеми. Наясно съм, че все още има болници без защитно облекло. Но зная и това, че точно сега е време да бъдем обединени, дисциплинирани, отговорни. Вярно е написаното на сградата на Парламента ни. Силни сме само, когато сме обединени. Сега е моментът да покажем, че сме в състояние да се борим заедно. В името на живота и на бъдещето си.