Виктор Лилов, кандидат за кмет на София - "Време е да се променим и да станем свободни хора."

България би била едно различно място, ако наистина се научим да четем повече книги, да се откажем от глупавите предразсъдъци, от които сме зависими. Поне така твърди Виктор Лилов, кандидат за кмет на София в Избори 2015.  Дали наистина е така? Усещаме ли се свободни, живеейки в една затворена страна, в която липсва човечността човечността, която да ни позволи да бъдем себе си. Очакваме ли толерантност и готови ли сме да дадем такава?

Как бихте се представили на читателите на www.framar.bg?

В ролята си на издател и музикален мениджър, аз съм човек тясно ангажиран с развитието на културата у  нас. Завършил съм арабистика в Софийски университет, като паралелно с това съм имал шанса да живея и  пътувам в различни страни. Активно съм подкрепял граждански и правозащитни каузи. Роден в София,  завършил 133 ЕСПУ "Ал.С.Пушкин".

Вие сте кандидат за кмет на София от страна на една нова партия. Бихте ли споделили повече за вашата  визия за развитието на столицата?

Смятам че визията за развитието на един град е ключова както за личната ми мотивация да се  кандидатирам, така и по принцип, когато става въпрос за организационно, структурно и обществено  развитие. Мечтата ми е да живея в град, в който да мога свободно, без притеснения за сигурността или  здравето си да избирам начина, по който ще се придвижвам в града, пеша, с велосипед, с обществения  транспорт или личния си автомобил. Аз много обичам да се придвижвам пеша, уви, това вероятно е най - дискриминираната форма на придвижване в момента. Активно ползвам и велосипед, друго транспортно  средство изтласкано извън центъра на концепцията за развитие на столичната транспортна инфраструктура.  Бих искал този град да е сигурен за мен и за моите приятели, особено за тези, чийто етнически произход не е  този на мнозинството. Сигурността е важна за възрастните ни родители, за децата. Бих искал това да е град, в който, когато спортуваме не застрашаваме здравето си с мръсния въздух, който дишаме, нито пък сме  ограничени в ползването на спортните съоръжения заради неадекватни концесии или бандитска  приватизация на обществен ресурс. Бих искал публичните средства да се инвестират според приоритетите  на жителите на града, по прозрачен и отговорен начин и при наличие на обществен консенсус. Бих искал да  имаме електронна община, от която гражданите да получават максимално гъвкаво онлайн 24/7 обслужване, а  когато се налага все пак да посетим администрацията, то обслужването да е на едно гише. Бих искал градът  да развива една съвременна и достъпна среда с участието на международни архитектурни екипи и  същевременно да запази уникалния си архитектурен облик и културно-историческо наследство, без да  променя функционалността на сградите. Бих искал София да е един град за хората. Човечен.

Първият български политик, който признава своята нетрадиционна сексуална ориентация. Каква е  очакваната от вас реакция на това? Дали ще ви спечели приятели или врагове?

Спечелих страхотна подкрепа от много хора. Това беше изключително мотивиращо за мен. Оказа се, че  много хора дълго време са очаквали подобна искреност от страна на политически ангажиран човек какъвто  съм аз, особено такива наши съграждани, които от години живеят извън страната, но които следят отблизо  какво се случва у нас. Бих искал да отбележа, че хомосексуалността е точно толкова традиционна сексуална  ориентация, както и хетеросексуалността. Много хора, под въздействие на ретроградни възгледи са  изградили негативни стереотипи, които трябва да променим. Хомосексуалността не е и не може да бъде  причина за ограничаване на граждански и нарушаване на човешки права. Време е да се превърнем в  съвременно общество, което успява да максимизира своя потенциал, духовен, културен, икономически,  като започне да приобщава своите маргинализирани малцинства, потенциалът там е огромен.

Да поговорим за LGBT общността в България. Последните години са все по-силни реакциите срещу събития  като парада София Прайд. На какво се дължи това?

Последните години София Прайд става все по-популярен. Представителите на LGBT общността имат точно  толкова значим принос за генериране на БВП, колкото и всеки един гражданин на република България.  Прайдът е заявка за равни права, подсещане към политическата класа, че този въпрос повече не може да  бъде отлаган - въпросът с равни граждански права. Естествено е представители на екстремистки и  квазирелигиозни общности с политическо лоби да оказват яростна съпротива на пътя ни към Европа,  включително и като злоупотребяват с искането ни за равни права.

Какво е да си човек с нетрадиционна сексуална ориентация в България? Има ли необходимата толерантност  и разбиране?

Моите приятели са изключително толерантни хора и се надявам скоро обществото ни също да разбере, че  няма никакви основания за страх и паника от това, че някой е с различен цвят на кожата, различна форма на  очите или различна сексуална ориентация. Вярвам, че четенето на книги, информираността, отказа от  глупави предразсъдъци ни помага да спрем да бъдем мразещи същества.

В интервюта вие подкрепяте легализацията на гей браковете у нас. Мислите ли, че това е възможно и  достижимо, нужно?

Както вече казах, този въпрос е въпрос на равни граждански права. Признаването на фактическото  съжителство (включително и за хетеросексуални двойки) - също.

Различният етнос - еднакво нажежаващ страстите аргумент. Вие активно участвате в борбата за правата на  бежанците, малцинствата, различните по етнос. Ще разкажете ли повече за това. Толерантен ли е  българинът?

Обикновено страстите са нажежени най-много тогава, когато имаме най-малко информация за причините, заради които се случва едно или друго събитие. Бежанците могат да се разглеждат като заплаха (естествена  реакция, когато не познаваме тези хора) или като възможност - и тогава се възползваме от всички позитиви,  които тази възможност носи със себе си. Същото важи и за ромската общност. Изборът обаче е наш как да  реагираме. Аз бих избрал пътя на разкриване на повече възможности, на разгръщане на човешкия  потенциал. Подобен подход обаче означава, че трябва да се откажем от някои традиционни представи, като  например какво всъщност означава българска нация - дали я приравняваме до етническа общност,  изолирана в своята идентичност или си представяме нацията като общност от хора с културни и етнически  различия, но с общи мечти, обща визия. Тук, като общество трябва да решим по кой път избираме да  поемем.

Какви са очакванията ви за успех в кандидатурата ви. Как бихте обяснили за себе си евентуален успех? А  неуспех?

Естествено е да вярвам в успеха. Успехът на моята кандидатура ще означава, че у нас има общност, която  иска да бъде част от общество на свободни хора, единни в своето многообразие, толерантни, уважаващи  различията и непоколебими в защитата на гражданските и човешки права. Не разбирам какво означава  неуспех - неуспешни са хората, отказали се да следват мечтите си. Това, да превърнем мечтите си в  действителност, зависи само от нас самите. Смятам, че е време да се променим и да бъдем свободни хора.