Д-р Веселин Герев: Изборите доведоха до депресия и липса на желание за секс

Психиатърът д-р Веселин Герев е завършил медицина в Пловдив през 1991 г. Защитава специалност по стресови, тревожни и депресивни състояния през 1997 г. в София. Има специализация в Университетската клиника във Франкфурт на Майн от 2000 г. Участвал е в обучителни програми на Световната асоциация по биологична психиатрия. От 2001 г. работи на свободна практика.

Д-р Герев, как се отразяват изборите на атмосферата в семейството? Например сексуално, емоционално и особено ако двамата партньори имат противоречия в политическите си разбирания?

Учудва ме фактът, че явление като изборите още може да оказва негативен ефект върху семейните отношения. Това бе характерно преди 20 г. Изпада се в битови кризи, това си е домашен тормоз. Има хора, които гласувайки за различни политически сили и споделяйки след това вкъщи, реагират така, че се стига до агресия и саморазправа с половинката. Защото това е една емоция, която води до изпускането на много силен импулс - човек хем търпи напрежение от това, че виси по опашките да си даде гласа, хем после представата му, че семейството трябва да действа като едно цяло, е разбита. И от това разминаване се стига до сериозни конфликти край телевизора и в леглото. Да не говорим, че сериозно напрежение се внася и от ежедневието. И не знаеш стресът в каква посока ще те тласне. В интерес на истината в сравнение с преди 20 г. едва ли ще се стигне до крайности, по-скоро ще има депресии.

Имате ли вече такива пациенти?

Два дни преди балотажа с много тежки стресови състояния ме посетиха двама мъже в активна възраст. Това бяха председатели на изборни комисии от първия тур в Пловдив. Хората се бяха побъркали от двата дни висене пред ОИК, където е трябвало да предават протоколите. Когато човек е на ръба и когато му трябва една капка, за да потъне, стресовото състояние е готово. Сега тези двама пациенти за съжаление ще правят месеци наред терапия, за да си възстановят психиката от нервното напрежение, на което са били подложени. Те споделиха с мен, че няма да отидат и да си причинят отново същия ад на балотажа. Не казвам, че причината са само изборите. Това е бил един сериозен отключващ фактор.

Към психиатри се обръщат едва 10-15% от страдащите. Останалите или изчакват да им мине, или се самолекуват с алкохол или успокоителни.

Какви са симптомите?

Много силно напрежение, вътрешна тревога, безпокойство. Първо се засяга сънят. Човек премисля, анализира ситуациите. Трудно заспива, често се буди. Сънува психотравмените събития. Сутрин става много рано и оттам нататък се завърта спиралата с мислите.

След 2-3 седмици те започват да стават натрапливи, по цял ден го преследват. Човек задълбава в тях, казва си: “Ето, аз не мога да се справя.” Така потъва и депресията е налице.

Натрупаният покрай изборите стрес влошава ли сексуалния живот?

Няколко са сферите на психична дейност, които се удрят първи при стресова реакция. Едната е сънят, после са тонусът и мераците, в това число и сексуалните. Това важи особено при мъжете. Еректилната дисфункция може да е единственият симптом на стреса и на човек уж абсолютно нищо друго да му няма.

Един млад учител, съкратен наскоро от работа, се хванал в изборна комисия да изкара някой лев. Дойде и каза, че няма никакви други проблеми, само дето не му идва никакъв ищах за секс.

Молеше се да помагам, каза: “Жена ми почва да си мисли, че имам любовница. Как можело до вчера всичко да е окей, а сега - да не стават работите! Ще ми се развали семейството!”

Между другото много от т. нар. политици или избираеми, на които не им се осъществи мечтата да бъдат победители във вота и да бъдат в местната власт, защото това за тях е едва ли не блян, те също ще са потърпевши и ще направят сериозни стресови и депресивни състояния.

При кандидатите вследствие на тази еуфория, която ги обзема покрай изборите, самооценката много куца. И дори човек да няма реални шансове да бъде избран, той си казва: “Ето, хората ме искат, срещат се с мен!”

Напомпва се до едно еуфорично, но измамно състояние. И като види, че не е избран или малцина са пуснали бюлетината за него, крахът е много голям. Защото става едно тотално разминаване между очакванията и реалността.

На практика тези хора са склонни да задълбават много надолу. И дори да си посегнат на живота.

Преди избори те са в стрес и депресия дали ще бъдат избрани. Между туровете са в мания, повярвали са си. И след обявяване на резултатите идва срив.

От психиатрична гледна точка мислите ли, че избраните в местната власт и бившите кандидати за нея са подходящи? Имаше достатъчно техни дебати и публични изяви?

Ние, психиатрите, винаги имаме едно наум и винаги мислим на някого да му сложим диагнозата. Мога да кажа това, което със сигурност знам - във Великото народно събрание 1989-1990 г. имаше 28 души, регистрирани с психични заболявания. После постепенно вече времето ги отся и сега едва ли има такива. Но мнозинството от хората, които искат да се занимават с политика, нито имат професии, нито имат някакви позиции в обществото. ащото, ако е така, на практика те ще си гледат работата, а няма да търсят политиката за поприще. Освен това българинът не може да избяга от байганьовската нагласа, че трябва да търси бързия келепир и това е много пагубно за цялата страна. Психонагласата “Вземи парите и бягай” по принцип действа много зле, защото нито се създава продукт, нито се създава някаква кариера, нито се създават специалисти, а всеки гледа лесната и спешна печалба. Когато на някого му кажеш, че сега трябва да работи, за да е някакъв авторитет след 10-15 г., той ти иска на момента парите.

Дебатите ме забавляваха искрено. Има хора с много ниско интелектуално ниво. Някои се държат много агресивно, целейки с това да съберат повече електорат, но това отдръпва хората, никой не обича такова отношение. Резултатът е ответна агресия, т.е. хората няма да си дадат гласа за теб. Имаше доста примери в Пловдив, не ги помня поименно, защото кандидатите бяха над 30.

Обратното поведение е много по-печелившо. Например г-жа Меглена Кунева спокойно и кротко си водеше кампанията и неочаквано събра доста проценти.

Мегаломания тресе доста политици. Те са потенциални пациенти на психиатрите. Много от кандидатите въобще не заслужаваха електоратът да губи над 2 часа по опашки от почивния ден, а липсата на кворум в парламента доказа какви са тези, които в момента ни управляват. Това е демонстративно отношение на тези хора към държавата и към собствената им работа, която всички ние сме ги избрали да вършат.

 У хората виждам апатия. Депутатите не ходят на работа! Е, кой тогава да е пример на хората надолу?

Апатията не е само заради икономическата криза. Доколкото разбрах, администрацията се е увеличила в пъти. Чиновниците растат, а ние ги издържаме, защото самите те не произвеждат нищо. Продуктът на политиците ни се видя, че не струва. Вместо този апарат да ни слугува, защото такава му е функцията, слугуваме му всички ние.

-> Вижте повече информация за д-р Веселин Герев