Начало Здравна медиа Интервюта Подкрепа и взаимопомощ Изборите доведоха до депресия и липса на желание за секс

Изборите доведоха до депресия и липса на желание за секс

Изборите доведоха до депресия и липса на желание за секс - изображение

  Психиатърът д-р Веселин Герев е завършил медицина в Пловдив през 1991 г.

  Защитава специалност по стресови, тревожни и депресивни състояния през 1997 г. в София. Има специализация в Университетската клиника във Франкфурт на Майн от 2000 г.

  Участвал е в обучителни програми на Световната асоциация по биологична психиатрия. От 2001 г. работи на свободна практика.

   - Д-р Герев, как се отразяват изборите на атмосферата в семейството? Например сексуално, емоционално и особено ако двамата партньори имат противоречия в политическите си разбирания?

   - Учудва ме фактът, че явление като изборите още може да оказва негативен ефект върху семейните отношения. Това бе характерно преди 20 г. Изпада се в битови кризи, това си е домашен тормоз. Има хора, които гласувайки за различни политически сили и споделяйки след това вкъщи, реагират така, че се стига до агресия и саморазправа с половинката. Защото това е една емоция, която води до изпускането на много силен импулс - човек хем търпи напрежение от това, че виси по опашките да си даде гласа, хем после представата му, че семейството трябва да действа като едно цяло, е разбита. И от това разминаване се стига до сериозни конфликти край телевизора и в леглото. Да не говорим, че сериозно напрежение се внася и от ежедневието. И не знаеш стресът в каква посока ще те тласне. В интерес на истината в сравнение с преди 20 г. едва ли ще се стигне до крайности, по-скоро ще има депресии.

   - Имате ли вече такива пациенти?

   - Два дни преди балотажа с много тежки стресови състояния ме посетиха двама мъже в активна възраст. Това бяха председатели на изборни комисии от първия тур в Пловдив. Хората се бяха побъркали от двата дни висене пред ОИК, където е трябвало да предават протоколите. Когато човек е на ръба и когато му трябва една капка, за да потъне, стресовото състояние е готово. Сега тези двама пациенти за съжаление ще правят месеци наред терапия, за да си възстановят психиката от нервното напрежение, на което са били подложени. Те споделиха с мен, че няма да отидат и да си причинят отново същия ад на балотажа. Не казвам, че причината са само изборите. Това е бил един сериозен отключващ фактор.

  Към психиатри се обръщат едва 10-15% от страдащите. Останалите или изчакват да им мине, или се самолекуват с алкохол или успокоителни.

   - Какви са симптомите?

   - Много силно напрежение, вътрешна тревога, безпокойство. Първо се засяга сънят. Човек премисля, анализира ситуациите. Трудно заспива, често се буди. Сънува психотравмените събития. Сутрин става много рано и оттам нататък се завърта спиралата с мислите.

  След 2-3 седмици те започват да стават натрапливи, по цял ден го преследват. Човек задълбава в тях, казва си: “Ето, аз не мога да се справя.” Така потъва и депресията е налице.

  - Натрупаният покрай изборите стрес влошава ли сексуалния живот?

  - Няколко са сферите на психична дейност, които се удрят първи при стресова реакция. Едната е сънят, после са тонусът и мераците, в това число и сексуалните. Това важи особено при мъжете. Еректилната дисфункция може да е единственият симптом на стреса и на човек уж абсолютно нищо друго да му няма.

   Един млад учител, съкратен наскоро от работа, се хванал в изборна комисия да изкара някой лев. Дойде и каза, че няма никакви други проблеми, само дето не му идва никакъв ищах за секс.

   Молеше се да помагам, каза: “Жена ми почва да си мисли, че имам любовница. Как можело до вчера всичко да е окей, а сега - да не стават работите! Ще ми се развали семейството!”

   Между другото много от т. нар. политици или избираеми, на които не им се осъществи мечтата да бъдат победители във вота и да бъдат в местната власт, защото това за тях е едва ли не блян, те също ще са потърпевши и ще направят сериозни стресови и депресивни състояния.

  При кандидатите вследствие на тази еуфория, която ги обзема покрай изборите, самооценката много куца. И дори човек да няма реални шансове да бъде избран, той си казва: “Ето, хората ме искат, срещат се с мен!”

   Напомпва се до едно еуфорично, но измамно състояние. И като види, че не е избран или малцина са пуснали бюлетината за него, крахът е много голям. Защото става едно тотално разминаване между очакванията и реалността.

   На практика тези хора са склонни да задълбават много надолу. И дори да си посегнат на живота.

   Преди избори те са в стрес и депресия дали ще бъдат избрани. Между туровете са в мания, повярвали са си. И след обявяване на резултатите идва срив.

   - От психиатрична гледна точка мислите ли, че избраните в местната власт и бившите кандидати за нея са подходящи? Имаше достатъчно техни дебати и публични изяви?

   - Ние, психиатрите, винаги имаме едно наум и винаги мислим на някого да му сложим диагнозата. Мога да кажа това, което със сигурност знам - във Великото народно събрание 1989-1990 г. имаше 28 души, регистрирани с психични заболявания. После постепенно вече времето ги отся и сега едва ли има такива. Но мнозинството от хората, които искат да се занимават с политика, нито имат професии, нито имат някакви позиции в обществото. ащото, ако е така, на практика те ще си гледат работата, а няма да търсят политиката за поприще. Освен това българинът не може да избяга от байганьовската нагласа, че трябва да търси бързия келепир и това е много пагубно за цялата страна. Психонагласата “Вземи парите и бягай” по принцип действа много зле, защото нито се създава продукт, нито се създава някаква кариера, нито се създават специалисти, а всеки гледа лесната и спешна печалба. Когато на някого му кажеш, че сега трябва да работи, за да е някакъв авторитет след 10-15 г., той ти иска на момента парите.

  Дебатите ме забавляваха искрено. Има хора с много ниско интелектуално ниво. Някои се държат много агресивно, целейки с това да съберат повече електорат, но това отдръпва хората, никой не обича такова отношение. Резултатът е ответна агресия, т.е. хората няма да си дадат гласа за теб. Имаше доста примери в Пловдив, не ги помня поименно, защото кандидатите бяха над 30.

  Обратното поведение е много по-печелившо. Например г-жа Меглена Кунева спокойно и кротко си водеше кампанията и неочаквано събра доста проценти.

  Мегаломания тресе доста политици. Те са потенциални пациенти на психиатрите. Много от кандидатите въобще не заслужаваха електоратът да губи над 2 часа по опашки от почивния ден, а липсата на кворум в парламента доказа какви са тези, които в момента ни управляват. Това е демонстративно отношение на тези хора към държавата и към собствената им работа, която всички ние сме ги избрали да вършат.

 У хората виждам апатия. Депутатите не ходят на работа! Е, кой тогава да е пример на хората надолу?

   Апатията не е само заради икономическата криза. Доколкото разбрах, администрацията се е увеличила в пъти. Чиновниците растат, а ние ги издържаме, защото самите те не произвеждат нищо. Продуктът на политиците ни се видя, че не струва. Вместо този апарат да ни слугува, защото такава му е функцията, слугуваме му всички ние.

За Framar.bg:

4.5, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ИНТЕРВЮТО

ИНТЕРВЮТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Категория