Доц. Наделин Николов: Рискови фактори и ранна диагностика в лечението на хронична венозна болест

Доц. Наделин Николов е специалист съдов хирург с над 15 години опит и подчертан интерес към ендоваскуларното лечение на артериалните и венозни заболявания във всички съдови басейни.

От 2004 г. доц. Николов работи в Клиника по съдова хирургия към Националната кардиологична болница (НКБ) в София. През 2006 г. с конкурс е назначен като асистент към същата клиника.  От 2015 г.  доц. Николов е началник Операционен блок към Клиниката по съдова хирургия и част от екипа специалисти на Медицински център за специализирана медицинска помощ към НКБ.

Какви са най-често срещаните рискови фактори за появата на хронична венозна болест?

За появата на заболяването са налице няколко основни рискови фактора, като един от най-често срещаните е наследствеността. Ако някой в семейството ви е страдал от разширени вени или друго венозно заболяване, вероятността да го развиете и вие е по-голяма. Освен това възрастта също играе роля, тъй като с времето вените губят еластичност и се стига до дисфункцията им. Жените са по-предразположени към развитието на разширени вени поради хормоналните промени, през които преминават по време на бременност и менопауза. Липсата на физическа активност, наднорменото тегло и дългото стоене или седене също могат да предизвикат развитието на хронична венозна болест.

Какви са симптомите на разширените вени и кога трябва да потърсим помощ от специалист?

Основните симптоми на хроничното венозно заболяване включват усещане за тежест и умора в краката, оток, болка или мравучкане, крампите, особено нощно време са също характерен белег. Ако имате подобни симптоми, особено, ако се появяват постоянно или се влошават с времето, е препоръчително да потърсите помощ от квалифициран специалист, като съдов хирург или ангиолог.

Каква е ролята на ранната диагностика в лечението на разширени вени?

Ранната диагностика играе изключително важна роля в успешното лечение на хроничната венозна болест. Когато проблемът се открие на ранен етап, има по-голям шанс да предотвратим развитието на заболяването, да избегнем усложненията и да подобрим качеството на живот на пациента. Не на последно място, ранната диагноза ни дава възможност да предложим по-консервативни методи за лечение, в т.ч. венотонични медикаменти.

Какви методи за диагностика се използват за ранното откриване на хроничната венозна болест?

Един от основните методи е класическият венозен доплер, който използва ултразвукови вълни за визуализиране на вените и оценка на кръвния поток. Други методи включват венозна флебография и компютърна томография с контрастно подобрение. В зависимост от конкретния случай и симптомите на пациента лекарят определя най-подходящия метод за диагностика. Ранното диагностициране е изключително важно, тъй като ненавременното лечение може да доведе до усложнения и влошаване на качеството на живот.

Каква е връзката между хроничната венозна болест и други сериозни здравословни проблеми?

Освен проблеми от естетичен характер може да се развият и състояния като флебит, тромбоза, екземи и язви. Най-сериозното от тях е образуването на тромби в разширените вени. Ако тромбът се откъсне, той най-често попада в белите дробове и води до животозастрашаващо състояние – белодробна тромбемболия.

В заключение, ползите от лечението на пациенти във всички стадии на хроничната венозна болест с венотоничен медикамент са доказани, включително и в най-ранните стадии на заболяването, дори да няма признаци на хронична венозна болест, а само симптоми като тежест, умора, болка и дискомфорт в краката. Ключова е ролята на здравните специалисти за разясняване пред пациентите на необходимостта от навременна и постоянна грижа (през целия живот) за венозното здраве, както при всички хронични заболявания като артериална хипертония, диабет и др. На първо място в тази грижа стои контролът на рисковите фактори: редукция на телесно тегло, подходящ хигиенно-диетичен режим. Повече полезна информация относно хроничната венозна болест можете да откриете на www.venite.bg.