Д-р Илко Георгиев: Зимата е най-благоприятна за лечение на разширени вени с лазерна аблация

Д-р Илко Георгиев е специалист по съдова хирургия с над 10 години медицински опит. 
Дипломира се през 2016 г. в Медицинския факултет на Тракийски университет – Стара Загора, след което започва да специализира съдова хирургия в УМБАЛ „Медика Русе“ и през 2021 г. успешно защитава специалността си. Професионалните му интереси са в областта на ендоваскуларното и минималноинвазивното лечение на артериални и венозни заболявания.  Освен че е част от екипа на отделението по Съдова хирургия на Медика, д-р Георгиев преглежда пациенти в Медицински център „Медика Експерт“.  През 2025 г. е награден от РК на БЛС с почетен знак и грамота в категория ,,Ти си нашето бъдеще“, която се присъжда на успешни млади специалисти. Същата година става част от престижната национална селекция „Лекарите, на които вярваме“ на вестник „24 часа“. 

Д-р Георгиев, през зимата ниските температури водят до свиване на кръвоносните съдове. Как се отразява този сезон на хората с разширени вени?

Зимата е красив сезон, свързан с празници и повече време у дома, но студеното време представлява предизвикателство за хората със съдови заболявания. Ниските температури предизвикват физиологично стесняване на кръвоносните съдове – естествен механизъм на организма, чрез който кръвта се насочва към жизненоважните органи, за да се запази телесната им температура. В резултат на това сърцето работи по-усилено, а кръвното налягане може да се повиши. При хора със здрави съдове това обикновено не е проблем. 

При наличие на съдови увреждания обаче, особено при артериални стеснения или венозна недостатъчност, студът може да изостри определени състояния. Класически пример е синдромът на Рейно, при който се наблюдава спазъм на малките съдове на пръстите, най-често на ръцете, при излагане на студ.

При пациентите с разширени вени картината е по-различна. Те често забелязват, че през зимата симптомите им намаляват – вените се свиват, тежестта и болката са по-слабо изразени, а видимостта на разширените вени намалява в сравнение с топлите месеци. Това обаче не означава, че рисковете са елиминирани.

Какви са рисковете за пациентите с разширени вени през студените месеци?

Въпреки временното облекчение на симптомите, зимата крие и своите рискове. Има определени фактори, които трябва да се вземат предвид през студените месеци. Въпреки че кръвотокът може да се подобри, по-малката активност, напълняването и промяната в атмосферното налягане са фактори, които могат да затруднят начина на живот при пациенти с разширените вени. Не бива да се забравя, че хроничната венозна болест е прогресиращо заболяване. Данни от епидемиологични проучвания показват, че тя засяга значителна част от населението, като по-често се среща при жените. Притеснителен факт е, че голям процент от пациентите никога не са провеждали лечение, въпреки наличието на симптоми.

Какви терапевтични подходи прилагате при пациенти с разширени вени?

Подходът ми към лечението винаги е индивидуален и се определя след подробен клиничен преглед и цветно кодирано дуплекс скениране на повърхностните и дълбоките вени. Това изследване ни дава най-важната информация – в какъв стадий се намира хроничната венозна болест и какъв е най-подходящият метод за лечение.
Лечението условно може да се раздели на три основни групи.

• Първата е консервативната терапия – хигиенно-диетичен режим, компресивна терапия и медикаментозно лечение. 
• Втората е класическото хирургично лечение, при което разширената вена се отстранява оперативно. 
• Третата група включва съвременните минимално инвазивни методи, сред които водещо място заема ендовенозната лазерна аблация.

В практиката си в нашето отделение използваме всички доказани методи на лечение, като целта е да предложим на пациента най-ефективния и щадящ подход. При липса на усложнения зимните месеци са много подходящ период за провеждане на съвременно лечение.

Какво представлява ендовенозната лазерна аблация?

Ендовенозната лазерна аблация е доказан метод за лечение на варикозно разширени вени с венозен рефлукс (при отслабени и увредени клапи кръвта се връща обратно надолу) и се прилага успешно повече от 25 години. Най-често се използва при увреждане на големите повърхностни вени – вена сафена магна и вена сафена парва, както и техните основни клонове.
Процедурата се извършва с местна упойка, под ехографски контрол и без хирургични разрези. Чрез малка пункция във вената се въвежда лазерно влакно, което посредством термичен ефект води до коагулация на кръвта, денатурация на съединителната тъкан в стената, което предизвиква „слепване“ на венозната стена. В резултат увредената вена се изключва от кръвообращението, а кръвта се пренасочва към здравите венозни пътища.
Манипулацията се извършва амбулаторно, без необходимост от болничен престой. След процедурата пациентът поставя компресивен чорап и се насърчава към активно движение един час. Възстановяването е бързо, а връщането към нормалния ритъм на живот става още на следващия ден. Успеваемостта на метода надхвърля 98 процента.

Какви са предимствата на лазерната аблация в сравнение с класическата операция?

Предимствата на лазерната аблация са значителни. Методът е минималноинвазивен, не изисква обща или спинална анестезия, няма хирургични разрези, белези и значима кръвозагуба. Рискът от усложнения е минимален, а възстановителният период е изключително кратък.
В сравнение с класическото оперативно лечение, при което е необходим болничен престой и по-дълго възстановяване, лазерната аблация позволява на пациента бързо да се върне към ежедневните си ангажименти. Поради тези причини през последните години тя постепенно се утвърждава като метод на избор при лечението на разширени вени.
Страничните ефекти са леки и преходни – краткотраен дискомфорт и болка за 1-2 дни, локални синини за 1-2 седмици, леко подуване на крайника, изтръпване, зачервяване и затопляне на кожата. 

Кои пациенти са подходящи за този метод?

Не всички пациенти са подходящи за ендовенозна лазерна аблация. Решението се взема, както вече споменах,  след ехографска диагностика и преценка на стадия на заболяването. Ежедневно преглеждам пациенти в различни степени на това заболяване, но за съжаление с напредването му и прекаленото разширение на повърхностните вени, се появяват усложнения. При пациенти с напреднало заболяване и с тежки усложнения понякога се налага класическо хирургично лечение.

Добре е, че все по-често млади пациенти търсят навременна диагностика и съвременно лечение още при първите симптоми. В тези случаи лазерната аблация предлага отлични дългосрочни резултати. 
Подходът на лечение е индивидуален за всеки пациент с увреждане на повърхностните вени и поради това в УМБАЛ „Медика Русе“ комбинираме различни методи на лечение.

С какви други методи може да се комбинира лазерната аблация и кога се налага това?

За постигане на оптимален ефект лечението често е комбинирано. Лазерната аблация може да се съчетае със склеротерапия и/или минифлебектомия, в зависимост от анатомията и разпространението на разширените вени.

• Склеротерапията е минималноинвазивен метод, подходящ за по-малки и средни по размер вени на долните крайници. Осъществява се чрез няколко убождания, без нужда от анестезия, при което се инжектира малко склерозиращ агент (склерозант) във вътрешността на разширената вена с цел стените й да слепнат. Освен в комбинация склеротерапията може да се използва и самостоятелно.     
• Минифлебектомията е друг минималноинвазивен оперативен метод, при който през малки разрези, едва от 1-2 милиметра, с кукички се изважда и премахва варикозно разширената вена. Не се налага зашиване на кожата. Минифлебектомията позволява премахване на по-изразени варикозни клонове чрез минимални кожни разрези. Комбинираният подход осигурява цялостно и трайно лечение.

Какви съвети бихте дали на хората с хронична венозна болест?

Хроничната венозна болест е прогресиращо заболяване и изисква дългосрочно наблюдение и постоянство. Препоръчително е редовно проследяване от съдов хирург, дори след успешно оперативно лечение или  ендовенозна лазерна аблация. Дори хората без оплакания и видимо разширение на вените е необходимо веднъж годишно да извършват профилактичен преглед при съдов хирург или ангиолог.

Движението остава ключов фактор – разходки, плуване, колоездене и упражнения за подбедриците подпомагат венозния отток. Хората със заседнал начин на живот е редно през час и половина всеки ден да се раздвижат за поне 5-10 минути и да правят упражнения. Движенията в мускулите на подбедриците подпомагат връщането на кръв към сърцето, което облекчава симптомите на венозна недостатъчност и предпазва от венозна тромбоза.

Излишното тегло оказва натиск върху вените на долните крайници, засилвайки симптоми като подуване и болка. Затова поддържането на здравословно тегло, балансираното хранене, достатъчният прием на течности и отказът от тютюнопушене имат съществено значение. Не бива да се забравя, че никотинът стеснява кръвоносните съдове и нарушава кръвообращението, което затруднява правилното функциониране на вените.

Към тези мерки можем да добавим при необходимост използването на компресивни чорапи, предписани от специалист. Повдигането на краката над сърдечното ниво, няколко пъти на ден може значително да намали оплакванията при пациенти с разширени вени. Това е лесен начин човек да подобри кръвообращението си, докато гледа телевизия или чете, като качи краката си на възглавница. 

Управлението на хроничната венозна недостатъчност изисква постоянство и съчетаване на медицински насоки с ефективни промени в начина на живот. Чрез редовно проследяване при съдов хирург или ангиолог, може на намалите оплакванията и да избегнете усложненията.