Проф. д-р Росен Маджов: Ранното откриване на колоректален рак може значително да намали смъртността

Проф. д-р Маджов, в кои области на хирургията е концентрирана основната Ви клинична и научна дейност?

Голяма част от пациентите, които съм прегледал, консултирал и оперирал през годините, са със заболявания на жлъчната система, стомашно-чревния тракт, както и с хернии на предната коремна стена. Не е случайно, че и двете ми дисертации са в областта на билиарната хирургия – това е изключително специфична, фина и отговорна част от коремната хирургия.

Колко разпространена е жлъчно-каменната болест и кога тя се превръща в проблем?

Жлъчно-каменната болест е едно от най-честите заболявания в света. Данните на Европейската асоциация за изследване на черния дроб (EASL) показват, че около 20% от европейците имат жлъчни камъни, а при възрастните този дял достига до 30%. Повечето пациенти остават безсимптомни, но приблизително 20% развиват клинични прояви и усложнения (остър холецистит, гангрена на мехура, перфорации, перитонит, жлъчни фистули, билиарен илеус). Именно те са сред най-честите причини за хоспитализация и за извършване на хирургични интервенции при възрастните.

Кои са основните рискови фактори за образуване на жлъчни камъни?

Напредналата възраст, женският пол, висококалоричната диета, бедна на фибри, затлъстяването и генетичните фактори са водещи. При жените в менопауза хормонозаместителната терапия също повишава риска от билиарни (жлъчни) заболявания, особено от холецистит (възпаление на жлъчния мехур, обикновено от камъни, които запушват изхода му).

Кога оперативното лечение е наложително?

Холецистектомията е метод на избор при симптоматична жлъчно-каменна болест – при наличие на билиарна колика и/или остър калкулозен холецистит. Освен това тя е показана с профилактична цел при определени състояния – камъни над 3 см, полипи на жлъчния мехур над 1 см или т.нар. „порцеланов“ жлъчен мехур, които носят значително по-висок риск от злокачествено израждане, дори при липса на оплаквания.

Лапароскопската холецистектомия е златен стандарт, но крие ли рискове?

Да, лапароскопската холецистектомия е утвърден златен стандарт при клинично изявена холелитиаза и е с няколко преимущества спрямо конвенционалната отворена холецистектомия (ОХ): по-добра ранева козметика, по-малък риск от инфекции, кратък болничен престой и бързо възстановяване. В същото време обаче тя е свързана с по-висок риск от ятрогенни увреждания на жлъчните пътища в сравнение с отворената хирургия. Именно затова опитът на екипа, необходимото високотехнологично оборудване и условията, в които се работи, са от решаващо значение. В УМБАЛ „Медика Русе“ е налично и ефективно се използва цялото съвременно оборудване с оглед оптимизиране на пред- и интраоперативната диагностика и ефикасните следоперативни резултати.

Какво е ключово за добрите резултати при билиарната хирургия?

Билиарната хирургия е строго специфична и много специална хирургия – фина, нежна, трудна и изключително отговорна. Изисква прецизна техника, строги интраоперативни правила и изградена с години школа. Най-добрите резултати се постигат в центрове с квалифициран екип, с модерна апаратура, какъвто център е и „Медика“, с възможности за точна пред- и интраоперативна диагностика и eкипен, мултидисциплинарен подход.

Един от сериозните здравни проблеми е колоректалният карцином. Какви са фактите и възможностите за лечение?

Колоректалният карцином е сред водещите онкологични заболявания в света (по данни на СЗО за 2020 г. е трети по честота в структурата на злокачествените образувания) и заема първо място сред туморите на стомашно-чревния тракт. Ръст на заболеваемостта от колоректален карцином се наблюдава във всички индустриално развити страни. В Европа с такава диагноза са 15-20 индивида на 100 000 население, в България – 18,1. Над 90% от случаите се диагностицират след 50-годишна възраст, като в България най-засегнатата група е между 65 и 74 години. 
Съществуват различия в честотата по области. При мъжете най-висока заболеваемост се отчита в градовете София, Русе, Бургас и Пловдив (по отношение на колона), а при ректума – Варна и Габрово. При жените най-висока честота е регистрирана в София, Русе, Плевен, Шумен, Търново.

Тревожен факт е, че у нас повече от половината пациенти се откриват в напреднал стадий, когато възможностите за лечение са силно ограничени. България е единствената държава в ЕС, в която се отчита увеличаване на смъртността от рак. При рак на колона (дебелото черво) петгодишната преживяемост е около 63%, като при ранно диагностициране достига до 90%. При разпространение в околните тъкани или лимфните възли тя е до 71%, а при наличие на далечни метастази – до около 14%. При рак на ректума (правото черво) общата петгодишна преживяемост е приблизително 67%. В ранен стадий достига до 89%, при ангажиране на лимфни възли – около 71%, а при далечни метастази – около 15%.

Каква е ролята на скрининга?

Скринингът и навременното откриване на премалигнените полипи могат значително да намалят смъртността. Препоръките са ясни – след 50-годишна възраст ежегоден фекален тест за окултно кървене и ендоскопско изследване на всеки 5 години. За съжаление, страхът от колоноскопията все още е сериозна бариера, въпреки че може да спаси живот. В съвременните условия тя е безболезнена и изключително информативна. Разбира се, важно е да се извършва в подходящите срокове и от квалифицирани специалисти. 

Какви са възможностите за диагностика и лечение в „Медика“ на пациенти при съмнение за колоректален карцином?

В това отношение пациентите на УМБАЛ „Медика” Русе могат да разчитат на квалифициран консултативен преглед от екип лекари и при показания стартиране на адекватна индивидуализирана диагностично-терапевтична стратегия, т.е. ранна диагностика, екзактно стадиране, оптимален избор на комплексно лечение и проследяване. Само така може да се постигне реален шанс за дългосрочна преживяемост и добро качество на живот.
Хирургията е наука, знание и умение, но тя е и екипност, иновативност, човечност и съпричастностност.  Същевременно се опитвам да се водя от максимата на нобеловия лауреат проф. д-р Емил Теодор Кохер, която гласи, че „добрият хирург е този, който умее да оперира, но и знае кога да НЕ оперира“. 

От 27 до 29 март 2026 година Русе за поредна година ще бъде домакин на симпозиума „Пролетни хирургични дни“. Като част от Научния му комитет споделете с какво петото  му издание ще се отличава?

С всяка изминала година форумът става все по-интересен за колегите от страната и чужбина. През 2026 г. Пролетни хирургични дни ще предложат още по-богата научна програма, работни срещи и дискусии. Очакваме много силно участие на български и чуждестранни специалисти от Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Близкия Изток,  някои от които със световна слава в своята област, които задават тенденциите в медицината. Убеден съм, че високото научно ниво и опитът им в иновативните диагностични и оперативни подходи ще издигне симпозиума на още по-високо ниво и ще го утвърди на картата на най-престижните медицински конференции.