Проф. д-р Огнян Хаджийски: Риск от измръзване има не само при много ниски температури

Проф. Хаджийски, зима е, има ли реален риск от измръзване?

Когато говорим за измръзване, повечето хора смятат, че то се случва само при много ниски температури. Това е едновременно вярно и невярно. Истината е, че измръзване може да настъпи и при нула градуса, а в други случаи – да не се получи дори при минус 15–20. Температурата е основен, но не и единствен фактор.
Дори при 5–10 градуса могат да се наблюдават измръзвания. Исторически пример за това е походът на Наполеон в Русия, където при положителни температури е имало масови случаи на измръзване. Освен външните условия, значение има и психиката на човека.

До каква степен психиката влияе?

Факторите, които „отварят вратата“ за измръзване, са комплексни. Когато говорим за въздействието на ниската температура, трябва да разграничим две основни прояви. 

• Първата са местните поражения – същинското измръзване, което засяга отделни части на тялото, както обичам да казвам, разположени далеч от сърцето – ходила, пръсти на ръцете, китки, нос, уши, устни.
• Втората е общото охлаждане на организма, т.нар. хипотермия, при което телесната температура спада. Възможна е и комбинация между измръзване и хипотермия, макар че по-често се срещат само локални поражения.

Основните фактори, които водят до измръзване, са: ниската температура, неудобните или тесни дрехи и обувки, вятърът, влагата, недохранването и психотравмата. Не е задължително всички да са налице – понякога комбинацията от два-три е напълно достатъчна, за да настъпи конгелация, т.е. измръзване.

Какво представлява измръзването като медицинско състояние?

Подобно на изгарянията, измръзването (лат.- конгелация) има различни степени. При първа степен се наблюдава леко зачервяване, сърбеж и оток – най-често по пръстите на ръцете и краката, петите и по-рядко по лицето. Кожата може да загуби чувствителност към топлина и студ за кратко време. При втора степен се образуват мехури, изпълнени с мътна, често кръвниста течност. След отстраняване на повърхностния слой се вижда тъкан с тъмновиолетов, „патладжанен“ цвят. Третата степен е най-тежката – при нея измръзването засяга тъканите в дълбочина. Мехурите се разпукват, а под тях се появява тъмна тъкан, която постепенно загива – настъпва некроза.
При общото охлаждане, когато телесната температура спадне значително под нормалните 36–37 градуса, пациентът става неспокоен, след това унесен, започва да се дезориентира, губи съзнание. При температури около и под 22–23 градуса, измерени ректално със специален термометър, състоянието вече е животозастрашаващо.

При какви условия най-често се стига до хипотермия?

Факторите са сходни с тези при измръзване – ниски температури, неподходящо облекло, силен вятър, влага, продължителен престой навън, недохранване. Но най-важният отключващ фактор за студовата травма е алкохолът.
Комбинацията от студ и алкохол е изключително опасна, тъй като алкохолът разширява кръвоносните съдове, ускорявайки загубата на телесна топлина и повишава риска от хипотермия. Човек получава измамно чувство за топлина, не усеща реалната опасност и може да заспи. Ако се събуди, често вече е в болница. В други случаи остава навън цяла нощ. Нерядко такива хора пълзят, падат, получават травми по ходилата, коленете, дланите, понякога и по главата.
Все пак, при общо охлаждане до около 22–23 градуса телесна температура пациентът има шанс да бъде спасен, ако лечението започне навреме.

Как се лекуват измръзванията и хипотермията?

Лечението задължително е болнично. Започва със затопляне, сваляне на мокрите и стягащи дрехи и обувки, реанимационни грижи и постепенно повишаване на телесната температура.
Разпространеното схващане, че измръзналите части трябва да се разтриват със сняг, е не само погрешно, но и опасно. Снежинките причиняват микроскопични наранявания на увредените тъкани, които са с понижена чувствителност, а това създава предпоставка за инфекции. Разтриване може да се прави, но не със сняг.
Лечението на общото охлаждане основно е реанимационно – контролирано затопляне, венозни вливания, лечение на алкохолната интоксикация. Локалните поражения се третират като рани – при необходимост с антибиотична терапия. При увреждане в дълбочина е много важно да не се бърза с ампутацията. Трябва внимателно да се прецени докъде тъканите са засегнати. Всеки сантиметър спасен крайник е важен. Понякога под наглед тежко измръзване има жизнеспособни структури. Обикновено, ако измръзването е дълбоко, в рамките на месец–месец и половина се оформят ясни граници на некрозата. При измръзване ампутациите често са атипични и не следват стандартните ортопедични правила, като понякога се налагат сложни пластики.
Дали ще останат белези, зависи от степента и площта на измръзването. Измръзването изглежда локално, но страда целият организъм. Дълго време след това остават студови оплаквания.

Какво е мястото на хипербарната оксигенация в лечението на измръзванията?

Хипербарната оксигенация е утвърден, макар и по-слабо разпространен метод у нас за лечение на измръзвания. Причината е, че барокамерите не са широко достъпни, защото са скъпи.
За ефекта от хипербарната оксигенация ще дам пример от практиката си. По време на експедицията на Христо Проданов на Еверест няколко алпинисти от екипа бяха приети в Клиниката по изгаряния в „Пирогов“ с тежки измръзвания на ръцете и ходилата. По онова време ние нямахме барокамера, но Военномедицинска академия разполагаше с такава и част от пациентите бяха лекувани там. Един от тях – Методи Савов – имаше тежки поражения на двете пети. Лечението с барокамера продължи дълго, но резултатът беше категоричен: благодарение на хипербарната оксигенация и работата на екипа крайниците му бяха спасени.
Този метод стимулира кръвоснабдяването и регенерацията на тъканите. Хипербарната оксигенация има място при много заболявания и състояния, включително и при измръзвания. Радвам се, че ръководството на Медика инвестира в такава апаратура. Това е модерно и правилно решение, което разширява възможностите за лечение.

Имате ли в момента пациенти с измръзвания?

Да, имаме няколко случая – основно битови измръзвания. Обикновено това са хора с нисък социален статус, най-често със засягане на долните крайници и китките. Имаме и пациентка, която след изгаряне на ръцете е излязла навън и ги е потопила в снега, което е утежнило травмата и е довело до инфекция.
Необходима е подготовка – както за планината, така и за зимата в града. Топли и удобни дрехи, подходящи обувки, а когато излизат в планината към специалната и топла екипировка трябва да добавят очила и термос с топла напитка – не с алкохол, подчертавам. При упражняване на спортове като каране на ски е важно да се спазват пистите и да не се надценяват възможностите. По-добре е да се пазим, отколкото да се лекуваме.