Д-р Ангел Налбански: Най-често срещаните митове за ендометриозата

Д-р Ангел Налбански е акушер-гинеколог с над 25 години опит. Фокус в професионалната му дейност е миниинвазивната гинекологична хирургия, диагностиката и лечението на ендометриоза.

 От 1998 година е редовен специализант към катедра “Акушерство и гинекология”, Университетска болница “Майчин дом”. През 2003 година придобива специалност “Акушерство и гинекология”. През 2006 година придобива научна степен “Доктор по медицина” след защитен докторат на тема “Етиопатогенеза и диагностика на гениталната ендометриоза”. От 2006 година е асистент към МУ - София, катедра “Акушерство и гинекология”, СБАЛАГ “Майчин Дом”. От 2010 година става главен асистент в същата катедра, като продължава клиничната си работа в същата болница. От януари 2024 година д-р Ангел Налбански е началник сектор "Ендоскопска гинекологична и урогинекологична хирургия" в УМБАЛ "Света Анна"-София.

Какво представлява ендометриозата?

Ендометриозата е хронично, хормонално-зависимо възпалително заболяване, при което тъкан, подобна на тази от вътрешната обвивка на матката (ендометриум), се разраства извън маточната кухина – най-често върху яйчниците, фалопиевите тръби, перитонеума, пикочния мехур или червата.
Тези ектопични участъци реагират на месечните хормонални промени по същия начин, както ендометриумът – но вместо да се изхвърлят от организма, те могат да причинят възпаления, сраствания, кисти и силна болка.
Ендометриозата често се подценява или бива диагностицирана със закъснение, въпреки че засяга около една от седем жени в репродуктивна възраст. Симптомите на ендометриозата могат да варират от силна менструална болка до хронична умора, болка при секс, проблеми с червата и дори безплодие. Заболяването не е „само болезнен цикъл“ – това е състояние, което може сериозно да повлияе на качеството на живот и изисква адекватно медицинско внимание.

Кои са най-често срещаните митове за ендометриозата, с които се сблъсквате в практиката си?

За съжаление наистина около ендометриозата битуват много митове. Един от най-често срещаните, разбира се, е че ендометриозата представлява „просто по-болезнена менструация“. Истината е, че чисто физиологично не съществува понятие като „нормална болка“. По време на менструация действително може да има лек до умерен дискомфорт за 1-2 дни, но болката при ендометриоза често е непоносима и може да продължава и извън цикъла на жената. Други често срещани митове касаят бременността – според един от тях забременяването лекува ендометриозата, но това не е вярно: хормоналните промени по време на бременност могат временно да облекчат симптомите, но след раждането заболяването в повечето случаи продължава своето развитие. Съществува и стигмата, че с ендометриоза изобщо не може да се достигне до бременност – макар и наистина това да е трудно в някои случаи и диагнозата да намали фертилността, далеч не всички жени със заболяването имат проблем със зачеването.

Мит е също, че ендометриозата засяга само репродуктивните органи – за съжаление тя може да се разпространи и в червата, пикочния мехур, диафрагмата и дори белите дробове. Друг мит пък касае излекуването на ендометриозата чрез лапароскопия – дори и да се премахнат лезиите, няма гаранция, че заболяването няма да се завърне. Същото важи и за предписваната хормонална терапия – тя може да намали симптомите, но не и да изкорени причината за възникване на болестта.

Защо ендометриозата все още е слабо позната и често погрешно разбирана болест?

Причините се коренят в два основни фактора. От една страна, пациентите не са достатъчно добре информирани за заболяването и са свикнали да мислят, че „болката е нормална“. От друга страна, се среща все още недостатъчно добро познаване и подценяване на симптомите и от страна на гинеколозите.

Често се твърди, че ендометриозата може да се диагностицира лесно с ултразвук. Колко вярно е това?

Нивото на ултразвуковата диагностика към момента е вече изключително високо и по отношение на повечето форми на ендометриоза (аденомиоза, ендометриозни кисти на яйчника, дълбока ендометриоза) се доближава и дори е равно на ЯМР образната диагностика. Единствено по отношение на перитонеалната форма (ендометриозни импланти върху перитонеума) все още стандарт остава диагностичната оперативна лапароскопия.

Защо поставянето на диагноза отнема повече от 7-10 години? Как може този процес да бъде ускорен?

Забавянето на диагнозата във времето се дължи на няколко фактора. Първо, симптомите й са неспецифични - болката и менструалните нарушения могат да бъдат сбъркани с други състояния (ПМС, синдром на раздразненото черво, интерстициален цистит). Второ, много жени и дори лекари приемат, че силната менструална болка е „нормална“ и не изисква допълнително изследване. Трето, стандартните ултразвукови и кръвни изследвания невинаги откриват ендометриозните лезии, особено ако те са малки или разположени извън яйчниците. Сред другите причини откриваме и това, че лапароскопията все още се ползва като „златен стандарт“ за диагностика, но все пак става дума за инвазивна процедура, която изисква време, планиране и възстановяване. Важно е да се отбележи, че заболяването има и различна изява при различните жени, което допълнително затруднява диагностиката. Не на последно място разбира се следва да споменем и липсата на достатъчно информация и сред пациентите, и сред лекарите.

Може ли ендометриозата да причинява симптоми извън менструалния цикъл? Например болки в червата или пикочния мехур?

Да, за съжаление е напълно възможно и често именно това става повод пациентите да потърсят медицинска помощ. Извън менструацията е възможно да се наблюдава хронична тазова болка, болка при овулация, при уриниране или дефекация, болка по време на и след полов акт (един от много характерните за ендометриоза симптоми), болка в областта на кръста и долната част на корема, че дори и невропатна болка, ако ендометриозата засяга нервите. Тогава симптомите могат да се разпространят към краката и дори да наподобяват тези при ишиаса.

Често чуваме, че „ендометриозата винаги причинява силна болка“. Има ли случаи, в които жените имат заболяването, но почти нямат симптоми?

Да, възможно е жена с ендометриоза да няма никакви болкови симптоми. В някои случаи заболяването се открива случайно, например при изследвания за безплодие или при лапароскопия по друг повод.

Защо някои жени с ендометриоза нямат болка?

И тук причините са няколко. На първо място следва да споменем разположението на лезиите – при наличие на повърхностна ендометриоза болката може да е по-слаба или дори да липсва. Важен е и индивидуалният праг на болка и доколко жената е толерантна към нея. Ако не е налице възпалителен отговор в организма вследствие от наличието на лезиите, отново може да няма болка. Хормоналният баланс също е от значение – при определени нива на ключови хормони симптомите биха могли да са по-слабо изразени. Разбира се, наличието или липсата на болка до голяма степен е свързано и с етапа на развитие на ендометриозата – в ранните си стадии тя е напълно възможно да не създава никакви оплаквания.

Вярно ли е, че бременността „лекува“ ендометриозата?

Не, това е мит. Бременността временно ограничава развитието на заболяването поради хормоналните промени в организма на жената през този период, но не премахва причините за появата на ендометриоза.

Често се казва, че единственият начин за лечение е пълното премахване на матката. Колко вярно е това?

Както и при бременността, тоталната хистеректомия не гарантира 100% премахване на ендометриозата. Хистеректомията (премахване на матката) може да облекчи симптомите при някои жени, особено ако има съпътстваща аденомиоза. Въпреки това, ако не бъдат премахнати всички ендометриозни лезии (включително тези извън матката), заболяването може да продължи да създава проблеми.

Защо ендометриозата може да остане след хистеректомия?

Отговорът отново е комплексен и зависи от множество фактори. Първо, ендометриозните лезии могат да бъдат извън матката – по яйчници, черва, пикочен мехур, перитонеум и дори по-отдалечени органи в тялото. В случай пък, че яйчниците са все още на мястото си, е възможно хормонално стимулиране, тъй като те ще продължат да произвеждат естроген, който подхранва ендометриозните огнища. Важно е да отбележим обаче, че дори и без яйчници тялото все пак произвежда малки количества естроген – понякога достатъчни, за да се поддържа активно заболяването. В редки случаи лезиите могат да се развият отново дори и след пълно хирургично лечение.

Какви са реалните възможности за лечение и облекчаване на симптомите днес?

По отношение конкретно на ендометриозата към момента няма окончателно излекуване. Възможностите за управлението на симптоматиката и подобряване качеството на живот общо взето са доста ограничени , но се следват определени протоколи.

Разбира се, следва да споменем медикаментозната терапия, която най-често включва обезболяващи лекарства като първа стъпка към овладяване на симптоматиката. При вече установена ендометриоза често се прибягва до хормонална терапия за овладяване на хормоналния дисбаланс и оплакванията – оралните контрацептиви, прогестините и агонистите на гонадотропин-освобождаващия хормон (предизвикващи „временна менопауза“) са най-честият избор. Промените в начина на живот и алтернативните подходи също дават добри резултати при някои пациенти – приемът на противовъзпалителни хранителни добавки, регулярната физическа активност и техники като йога и акупунктура за облекчаване на болките също могат да бъдат ефективни. Накрая разбира се следва да споменем и оперативното лечение – лапароскопия или лапаротомия.

Как липсата на информираност за ендометриозата влияе върху ранната диагностика?

Статистически доказаното забавяне на диагнозата с години е резултат от липсата на информация сред пациентите и лекарите. Колкото повече се знае за заболяването и за симптомите, които го съпровождат, толкова по-своевременно пациентите ще търсят медицинска помощ и лекарите ще съумеят да достигнат до правилната диагноза.

Какво трябва да се промени в системата на здравеопазването, за да се подобри разпознаването и лечението на ендометриозата?

Добри резултати би дала работата в няколко посоки. На първо място следва да се повиши здравната култура на хората и да се наблегне на важността от провеждането на профилактични прегледи ежегодно и особено при наличие на изявена симптоматика или фамилна обремененост. Добра стратегия е да се повиши информираността за заболяването чрез провеждане на информационни кампании и чрез работата на неправителствени организации, работещи в сферата. Разбира се, важно е да се обърне внимание и на нивото на квалификация и осведомеността на гинеколозите в амбулаторната и болничната сфера.

Какво бихте казали на жените, които се борят с тази болест, но не получават нужната подкрепа от лекарите си?

Прегледът трябва да бъде индивидуализиран според клиничната картина и възрастта на пациентката. Съответно пациентката трябва да е подготвена да отговори максимално точно на поставените въпроси по време на снемане на анамнезата и да не спестява информация, дори и да й се струва прекалено лична.

Ако вашият гинеколог не приема оплакванията ви достатъчно сериозно, единственият вариант е да го смените, като предварително потърсите мнения и данни за по-тесен специалист по отношение на ендометриозата.