Д-р Ваня Грозева - За здрави бъбреци не пийте вода на екс и вечеряйте преди 19 часа

 Д-р Ваня Грозева е специализант по Нефрология в Клиника по нефрология към УМБАЛ “Св. Иван Рилски” – София. Тя е един от лекарите, които подкрепят кампанията „Бъбреците нямат ваканция“. В нейното интервю ще можете да научите интересни факти за това как хранене влияе на бъбречното здраве.

Да започнем с най-важния въпрос – какво задължително трябва да включва ежедневното ни меню с цел превенция на проблеми с бъбреците?

Бъбреците са чифтен орган на отделителната система. Тяхната основна функция е извеждането на токсичните вещества и излишната вода, които се образуват в организма в хода на обмяната на веществата или постъпват в него отвън. За да имаме по-дълго време здрави бъбреци, е необходимо да спазваме някои прости хранителни навици. На първо място необходима е добра хидратация на тялото, осигурена с прием на достатъчно течности, за предпочитане вода, което да гарантира адекватна диуреза. За здрави хора (без съпътстващи сърдечно-съдови заболявания и хронични бъбречни заболявания (ХБЗ)) се препоръчва прием на 1,5-2,0 литра течности за денонощие като при тежка физическа активност и през летните месеци може да се наложи да се увеличи хидратацията. Това изцяло зависи от конкретния човек, всичко е индивидуално. Препоръките са за смяна и редуване на различни типове вода – трапезна, изворна, минерална. Не пийте големи количества вода наведнъж. Това натоварва бъбреците. Пийте на малки порции, но по-често.

Следването на здравословен и балансиран диетичен режим е задължително. За бъбрека е важно поддържането на оптимално телесно тегло. В частност, полезни са храни, богати на витамин А - синтезира се в нашия организъм от каротина, съдържащ се в морковите, чушките и други червени и оранжави плодове и зеленчуци. Много полезна за този орган е тиквата, поради наличието на витамин Е.

Важна е консумацията на всякакви плодове, поради голямото количество пектини, които са в състояние да свързват токсините и да ги извеждат от организма. Добре е също да се хапват червени боровинки - имат антиоксидантни свойства, а шипките са с високо съдържание на витамин С. Полезни са храните, богати на мононенаситени и полиненаситени мастни киселини, и витамин Д поради подобряване на липидния профил и понижаване на нивата на холестерола. Смело консумирайте зеленчуци, богати на влакнини както и трици, които съдържат витамини от група Б, които подобряват кръвоснабдяването на бъбреците.

Има ли храни, които категорично трябва да изключим от менюто си, за да имаме добро бъбречно здраве?

Няма забранени храни, но има такива, при които трябва да внимаваме с количствата. Прекомерната консумация на храни с високо съдържание на мазнини и захар кара бъбреците да работят извънредно, защото натоварват тялото с токсини. Задължително трябва да се ограничи приема на сол. Други групи храни, с които трябва да се внимава, се тлъстите меса, пушените храни, маринати, както и продукти, богати на пурини - рибени и месни консерви, субпродукти и месни бульони. Спанакът, лападът, съдържат оксалати, които могат да бъдат причина за образуването на камъни. Спестете си и многото кафе – високото съдържание на оксалати в него провокира образуването на камъни, в газираните напитки  пък има прекомерно количство фосфати. Бъбреците не обичат и алкохола - той оказва разрушително действие и води до деструкция на бъбречните каналчета.

Кои са храните, които не трябва да консумираме, ако вече страдаме от нарушена бъбречна функция?

Увредените бъбреци се нуждаят от почивка. Ето защо диетата е насочена към максимално отбременяване на екскреторната функция на бъбреците. Най-същественият момент е ограничаването на храни, богати на белтъчини. Този тип храни води до натрупване на повече “отпадни” продукти в организма, които бъбреците не са в състояние да отстранят ефективно. Нискобелтъчна диета се стартира при креатининов клирънс

Друго важно в диетата на пациентите с ХБЗ е ограничаването на приема на фосфор за сметка на приема на калций. В кръвта на болните с ХБЗ често има високи нива на сер. фосфор и ниски на сер. калций. Тези патологични промени водят до нарушения в костната обмяна – костите стават чупливи и много болезнени. Обикновено богатите на белтъчини храни съдържат и много фосфор. С ограничаването на техния прием количеството на приетия фосфор също намалява.

Изключително важно е максимално да се ограничи приемът на натрий и калий. Солта задържа водата в организма, в резултат се образуват отоци и се повишава кръвното налягане. С високо съдържание на калий са банани, кайсии, сушени плодове и ядки, спанак и листни зеленчуци. Трябва да се избягват още туршии и соеви продукти. По отношение на приетите течности е важно, че с напредване на бъбречното заболяване намалява способността на организма да елиминира излишната вода. Позволеното количество вода зависи от количествтото отделена урина предишното денонощие. Използва се следното правило – прием на течности = отделената урина предишния ден + 500 мл.

Проблемът при бъбречно-болните е, че наред с всички тези рестрикции трябва да се осигури и достатъчно калориен внос. В условията на нискобелтъчната диета осигуряването на калории става за сметка на увеличен прием на въглехидрати и мазнини. Целта е да не се допусне редукция на тегло и разграждане на собствените белтъчини на тялото. Проблемът става сериозен при пациенти със съпътстващ захарен диабет /в комбинация с ХБЗ /, тъй като те трябва да спазват едновременно и нисковъглехидратна, и нискобелтъчна диета. Тези болни преминават през различни клинични стадии на заболяването си, през които диетичният им режим се мени непрестанно – в началото те са със запазена бъбречна функция и спазват само нисковъглехидартна диета за поддържане на оптимални нива на кр.захар; на следващ етап започват да губят белтък с урината, което налага компенсация на загубите с храната, тък като ниските нива на белтък в кръвта води до поява на отоци и изливи в телесните кухини. В крайния стадий настъпва бъбречна недостатъчност и се преминава към нискобелтъчна, нискосолева и нисковъглехидратна диети.

Има ли отношение телесното ни тегло към здравето на нашите бъбреци?

Категорично да. Затлъстяването води до развитие на хронично бъбречно заболяване. В едно голямо клинично проучване е доказано, че ако хората на възраст между 26 и 36 години са имали наднормено тегло /БМИ >25/, то когато достигнат 60 – 64 години, те много вероятно ще развият хронична бъбречна болест. Учените са пресметнали, че 36% от всички случаи на бъбречни заболявания могат да бъдат избегнати, ако хората следят за теглото си поне до известна възраст. Механизмите, по които затлъстяването уврежда бъбреците, са много – хиперфилтрация, предразположение към бъбречно-каменна болест, честото съчетание с дислипидемия и захарeн диабет, които са съдови заболявания, тоест страда кръвоснабдяването на бъбрека и др.

Колко е важно за нашите бъбреци кога се храним? Има ли “правилно” време от деня за хранене?

В сила са основните принципи на здравословното хранене - “малки порции, но често”,  в никакъв случай преяждане и избягване на храненето след 19 ч. вечерта. Бъбреците са най-активни между 17 и 19 часа и през нощта. Затова през нощта се изхвърлят най-голяма част от токсините и сутрешната урина е по-тъмна и е с по-остра миризма.  Храненето ни трябва да е такова, че да осигурим облекчен режим на работа на бъбреците през нощта. Затова белтъчините за деня трябва да се разпределят равномерно в 4-5 хранения, а не да се приемат едноетапно по време на една късна вечеря например. Трябва да се избягват храни са със силно изразен диуретичен ефект, вкл. прекомерното пиене на вода вечер преди лягане. Не се препоръчват храни със силно изразен солен, кисел или пикантен вкус, изобилието от сол, киселини и подправки, концентрирани месни, гъбени и рибни бульони, храни с високо съдържание на мазнини и захари също трябва да се избягват вечер, защото това би натоварило бъбреците.

До каква степен качеството на храната оказва влияние върху доброто функциониране на бъбреците?

Качеството на храната, която консумираме, е важно за поддържане на оптимално телесно тегло, а както стана въпрос затлъстяването е рисков фактор за развитие на хронично бъбречно заболяване.

Трябва ли да спазваме определено съотношение между месни храни и храни от растителен произход?

При здрави хора това е по-скоро въпрос на вкусови предпочитания. Не така стоят нещата при вече развила се хронична бъбречна болест. При тези болни е желателно по-голямата част от белтъчините, които приемат, да е от животински произход (месо, риба, мляко и млечни продукти), тъй като растителните са по-трудно усвоими и повече натоварват бъбрека. Това означава, че бобовите храни  (зрял боб, леща, грах, соя) трябва да бъдат изключени от менюто. Зелен фасул може да се консумира в ограничени количества.

Кои са диетите, които трябва да избягваме? Популярната кето-диета, товари ли тя бъбреците ни?

Нисковъглехидратни диети са изключително популярни заради бързите резултати, които дават върху способността на организма да се освободи от излишните килограми. Причината се крие в намаления или да кажем почти забранения прием на въглехидрати и завишения на мазнини и протеини. Пример за протеинова диета е тази на Дюкан. Вече стана ясно, че протеиновият ексцес натоварва организма, респективно бъбреците, които са ангажирани именно с отстраняване от тялото на “отпадните” продукти от белтъчното разграждане - креатинин, урея и пикочната киселина. В допълнение на това при тази диета в даден момент се стига до разграждане на собствените телесни белтъци. При кетогенната диета се увеличава приемът на мазнини. Намалява се приемът на въглехидрати и се свежда до минимум приемът на белтъчини. В случая се цели  ниското количество въглехидрати в храната да принуди черния дроб да трансформира мазнините в кетони. Кетоните са естествен заместител на глюкозата и организмът ги използва приоритетно като източник на енергия. Риск при кетонната диета е дехидратацията, която е много вредна за бъбреците. Друг проблем е, че подобни диети увеличават с до 3 пъти риска от образуване на калциеви конкременти в бъбреците. Това е така, защото нивото на цитрат в урината пада - това предотвратява кристализацията на калциева сол и повишава нивото на калция в урината.

Има ли отношение към бъбречното ни здраве количеството сол и захар, които приемаме?

Солта и захарта в прекомерни количества стават вредни. Не случайно метафорично са  са обявени за “белите отрови” за човешкия организъм. Негативните им ефекти са много, а сумарният резултат – повишен сърдечно-съдов риск, повишена заболяемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Злоуботребата със сол повишава кръвното налягане, а прекомерната консумация на захар е свързана със затлъстяване и риск от захарен диабет. Бъбрекът е таргетен орган, който може да се засегне в хода на всички сърдечно-съдови заболявания, вкл. захарния диабет, като еквивалент на съдова болест. Нещо повече засягането и въвличането на бъбрека най-често определя прогнозата и изхода от болестта.

Има ли диета, която бихме могли да правим периодично, за да подпомогнем бъбреците при една от основните им функции – да детоксикират организма ни или това е мит?

Опазването на здрави бъбреци в рамките на един цял човешки живот е трудна задача. Това не може да се постигне със спазване на периодични диети, а с изграждане на здравословни хранителни навици от най-ранна възраст, които да се превърнат в начин на живот. Разбира се, необходим е и малко късмет.