Д-р Милена Николова - Влахова - нефролог: Намалената физическа активност е рисков фактор за развитие на бъбречно заболяване

Д-р Милена Красимирова Николова - Влахова е родена през 1975 г. в гр. София в семейство на лекари. Завършила е 32 ЕСПУ в София през 1993 г., след това медицина в Медицински Университет – София през 1999 г. и Здравен мениджмънт през 2012 г. Дългогодишен преподавател в Медицински Университет – София. Владее писмено и говоримо английски, испански, френски и руски език. Има признати специалности по Вътрешни болести и Нефрология, както и защитена дисертация върху имунологични промени при гломерулни заболявания. Има над 150 публикации в български и международни списания, участва в написването на учебници и монографии на български и английски език, над 100 участия в научни форуми в България и в чужбина. Семейна с две деца.

От какво значение е добрата спортна форма за работата на бъбреците ни?

Хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН) и хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) са известни рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) и повишена смъртност. Наред с нарастването на честотата на ССЗ в световен мащаб се наблюдава и увеличаване на честотата на метаболитния синдром с неговите основни компоненти – затлъстяване, инсулинова резистентност с развитие на нарушения на глюкозната обмяна и захарен диабет тип 2, дислипидемия. Съществува тясна връзка между метаболитната дисрегулация, свързана с развитието на синдрома на инсулинова резистентност (метаболитен синдром), и появата на сърдечно-съдови и бъбречни усложнения (вкл. сърдечна и бъбречна недостатъчност и съдови инциденти), поради което съчетанието на тези състояния се обединява в общото понятие „кардио-ренален метаболитен синдром”.

Намалената физическа активност е рисков фактор за развитие на сърдечно-съдови заболявания, който, за щастие, може да се коригира. Оптимизирането на режима на двигателна активност подобрява рисковия профил – т.е. води до намаляване на кръвното налягане и телесното тегло, подобрява инсулиновата чувствителност, намалява нивата на кръвната захар. Всички тези благоприятни ефекти на разумната физическа активност водят до намаляване на сърдечно-съдовия риск и помагат за съхраняване на бъбречната функция. Освен това, оптималната физическа активност е важна част както от немедикаментозното лечение на пациентите с метаболитен синдром, така и за борбата със стреса, който се превръща във все по-голям проблем в днешния урбанизиран и все по-високо технологичен свят.

Никога не е късно да започнем да спортуваме активно!

Кои са най-полезните спортове за бъбреците?

Плуването, ходенето, туризмът, колоезденето, йога и аеробните физически упражнения, съобразени с възрастта и придружаващите заболявания, са сред най-физиологичните физически упражнения. Те са особено полезни за поддържане на добрата физическа форма, артериалното налягане, кръвно-захарните нива и за борбата със стреса. Поради това именно тези спортове са полезни както за поддържане на здравето на бъбрека, така и при пациенти с бъбречна недостатъчност, вкл. на бъбречно заместващо лечение – диализа и бъбречно трансплантиране. Наличието на единствен функциониращ бъбрек, диализното лечение и бъбречната трансплантация не са противопоказания за поддържане на добра двигателна активност! Необходимо е, обаче, режимът  на физическа активност да бъде съобразен с възможностите на индивида, придружаващите заболявания и състояния, да се избягват прекомерните и изтощителни тренировки и травматичните спортове, свързани с риск от травма на бъбрека (бойни спортове, бокс, борба, тежка атлетика, ММА и т.н.) и обезводняване. При пациентите на диализно лечение е необходимо да се извършват леки, щадящи ежедневни физически упражнения с цел поддържане на добър мускулен тонус и обмяна, подобряване на артериалното налягане, глюкозната и мастната обмяна, подобряване на костния метаболизъм, апетита и общото физическо и психично състояние.  

Разработени са препоръки относно оптималната физическа активност при пациенти със захарен диабет и артериална хипертония, но на този етап не разполагаме с насоки за оптималния тип, интензитет, честота и продължителност на физическите упражнения, насочени към превенция на развитието на ХБЗ и ХБН.

Може ли спортът да навреди на бъбреците?

Да! Както е казал Парацелз, sola dosis facit venenum – дозата прави отровата. Прекаляването винаги е вредно. Прекомерните и нефизиологични физически усилия са вредни за организма, особено при пациенти с подлежащи сърдечно-съдови и бъбречни заболявания и метаболитен синдром. При тежките физически усилия съществува риск от рабдомиолиза (увреда на скелетната мускулатура с отделяне в кръвта на мускулни белтъци, например миоглобин, които се филтрират през бъбреците, увреждат ги и водят до развитие на остро бъбречно увреждане или бъбречна  недостатъчност). Освен това, подобни тежки физически усилия и силовите спортове биха могли да доведат до обезводняване и загуба на електролити, промени в артериалното налягане и сърдечната честота и съответно в бъбречната функция.

Тежките физически усилия при пациентите с хронични нефропатии могат да провокират влошаване на бъбречната функция, а при бъбречно - каменна болест – да провокират бъбречна колика.

Физиологичните, аеробни физически упражнения, особено когато са приятни за индивида и действат успокояващо, обаче, са полезни и подходящи при всички бъбречно болни, включително при подлежащи сърдечни и ендокринни заболявания.

 Как влияе на бъбреците употребата на енергийни напитки, които често са свързани с трениращите фитнес и други силови  спортове? Има ли безвредни енергийни напитки?

Енергийните напитки не са полезни дори за здравите хора. В това число не включваме, разбира се, умерената употреба на кафе, какао и чай, които притежават известни благоприятни ефекти върху централната нервна система и обмяната на веществата. Съвременните енергийни напитки съдържат стимуланти, захар и консерванти във високи дози, които не са полезни, особени при ежедневна употреба и в съчетание със силови спортове, тъй като последните сами по себе си са източник на физически и психичен стрес. Освен това, тези напитки променят усета за глад и жажда и намаляват нуждите от сън, което допълнително влошава контрола на артериалното налягане, обмяната на веществата и би могло да има неблагоприятен ефект върху бъбреците.

Приемането на големи количества енергийни напитки е опасно за здравето. В краткосрочен план то стимулира организма, но в дългосрочен го изтощава както физически, така и психически и е опасно за здравето.

В никакъв случай не бива да се прибягва до незаконни стимуланти, както амфетамини или кокаин. Те са опасни за здравето, водят до покачване на артериалното налягане, учестяване на пулса, вазоспазъм и имат редица неблагоприятни ефекти върху целия организъм, вкл. опасност от съдови инциденти, тромбози, рабдомиолиза, канцерогенеза и др.

Колко вода трябва да пие спортуващият?  Преди, по време на или след тренировка – мненията са различни?

Приемът на вода за всеки човек трябва да съответства на чувството за жажда и на загубите. Може да се приема както преди, така по време на или след тренировка. Здравият човек с умерена физическа активност и при стайна температура трябва да приема не по-малко от 1500-2000 мл течности на денонощие. При усилено потене, особено в гореща и влажна среда и висока физическа активност, не трябва да забравяме, че загубите на вода са големи и наред с нея се губят и соли, които също трябва да бъдат заместени. Поради това, при активно спортуване е добре да се пие повече вода, според жаждата и нивото на оводняване на организма, и други течности, съдържащи минерални соли – мляко, айран и др.

Моментът на приемане на течности – преди, по време на или след тренировка, зависи от предпочитанията на индивида и типа спорт. Например, ако запълването на стомаха пречи на спортната дейност, или ако индивидът има изразена жажда, това би определило кога да се приемат течности.  Не бива обаче да допускаме да бъдем жадни, особено при подлежащи бъбречни или сърдечни заболявания. Трябва да се избягва обезводняването.

Как влияят на бъбреците хранителните добавки, които спортистите приемат?

Приеманите от спортистите хранителни добавки нерядко съдържат опасни за бъбреците субстанции като хормони, стимуланти, големи количества витамини и белтъци, които засилват процесите на гломерулна филтрация и увреждат бъбречната тъкан. Подобни субстанции не са полезни за организма като цяло.

Една важна за пациентите с бъбречна недостатъчност хранителна добавка е L-карнитинът, който подобрява процесите на окисление на мастните киселини, обмяната на мускулните клетки и анемията при тези болни. Тя е сред малкото полезни хранителни добавки при бъбречно болните. Но нека не забравяме, че единствено дозата превръща лекарството в отрова. И по отношение на хранителните добавки, прекаляването е вредно.

Освен това, хранителните добавки могат да взаимодействат с приеманите от пациентите с бъбречни заболявания лекарства. Поради това, при необходимост от започване на нов медикаменти или на хранителна добавка, трябва да споделяме с медицинския персонал ВСИЧКИ приемани от нас медикаменти – отпускани с или без рецепта, и хранителни добавки.

Често интензивно спортуващите икономисват от съня си, за да бъдат в залата. Влияе ли недоспиването на бъбречното здраве?

Недоспиването е вредно за организма, особено когато е системно и е съчетано с интензивна физическа и/или психическа активност за продължителен период от време. То променя значително хормоналния баланс в организма и води до отделяне на стресови хормони, покачване на кръвното налягане и влошаване на инсулиновата резистентност. При продължително недоспиване се достига до изчерпване на медиаторите в нервната система и до състояние на изтощение.

Недоспиването е вредно за бъбреците, особено когато е налице и физически или психичен стрес, тъй като е свързано с промени в артериалното налягане и метаболитния рисков профил.

Прекомерното спортуване с недоспиване, с или без гладуване и жажда, е вредно за целия организъм, включително за бъбреците.

Каква спортна активност бихте препоръчали на хората над 40 години, които тепърва трябва да помислят за доброто си общо здравословно състояние?

Умерените и най-вече приятни за индивида физически упражнения са полезни за всички хора. Например плуването, йогата, ходенето, туризмът, колоезденето, аеробните упражнения са подходящи за всички възрастови групи, за двата пола и за нетренирани лица, с или без подлежащи заболявания. Полезни са за всички хора, които биха искали да се чувстват и да изглеждат добре и да поддържат доброто си здравословно състояние.

Над интервюто работи: Ивайло Тончев

Снимка: личен архив на д-р Николова

Кампания за бъбречно здраве "Бъбреците нямат ваканция"