Д-р Милена Николова: Внимавайте с ниското кръвното налягане през лятото

Д-р Милена Николова има придобити три специалности: Вътрешни болести, Нефрология и Здравен мениджмънт, както и защитена дисертация на тема "Имунологични промени при гломерулни заболявания". Клиниката по нефрология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, в която работи, е с по-особен профил. В нея, освен бъбречно болни, се лекуват и пациенти със сърдечно-съдови и ендокринни заболявания като диабет. Потърсихме я за съвет по време на летните горещини точно към тази, най-уязвима група пациенти.

Д-р Николова, хората с хронични заболявания са по-уязвими от останалите, особено през лятото. Кои групи трябва да имат едно наум в жегите?

На първо място малките деца, чиято кожа е по-пропусклива за течности. Следващите застрашени са възрастните хора, над 65 г., поради това, че чувството за жажда при тях е притъпено. Голяма част от възрастните приемат и диуретични средства във връзка с артериална хипертония и сърдечна недостатъчност, което още повече повишава риска.
Пациентите със заболявания, свързани с повишено изпотяване и обмяна (тиреотоксикоза, акромегалия), също са в голям риск. Застрашени са и тези с компрометирана бъбречна функция, особено, ако са и с подлежащ захарен диабет. Също пациентите със сърдечна недостатъчност.

Има ли някакви конкретни препоръки към тези, най-застрашени групи, през летните месеци?

Артериалното налягане трябва да се поддържа в оптимални граници – нито прекалено ниско, нито прекалено високо. Добре е тези хора да измерват редовно кръвното си, за да се прецени терапията. Поради високите температури и склонността на организма към съдоразширение, кръвното налягане в топлите дни спада значително. Ако спадне под 120 на 80 и особено под 100 на 60 е необходимо да се намали значително приемът на лекарства за кръвно, особено на тези, които имат съдоразширяващо действие, заради опасността жизненоважните органи (сърце, мозък, бъбреци) да останат без кръв, което повишава риска от инфаркти, инсулти и влошаване на бъбречната функция на фона на много ниското кръвно налягане.

Внимателно трябва да се оцени и лечението с диуретични средства, защото когато е топло човек се поти и губи не само вода, но и електролити. Същият ефект имат и диуретичните средства и съществува риск от загуба на натрий и калий през кожата. Тези хора трябва да приемат оптимални количества течности – вода, айрян. Не е желателно да приемат големи количества плодови сокове.

Защо точно плодови сокове?

Водата осигурява на организма хидратация. Айрянът е нещо, което освен вода, съдържа електролити и минерали, за да възстановим както водните, така и електролитно-минералните загуби. Плодовите сокове, особено ако са в големи количества, не са полезни за никого. Те съдържат големи количества фруктоза, която при преработването си в организма дава страничен продукт – пикочна киселина, а тя е токсична за редица органи, вкл. и за бъбрека. Вторият голям проблем е, че тези течности не са изотонични, а хипертонични, т.е. свиват кръвоносните съдове. Те имат висок гликемичен индекс, повишават секрецията на инсулин. Последният проблем е, че хипертоничните разтвори, каквито са плодовите сокове, стимулират секрецията на вазопресин, за да може да се задържи в организма свободна вода. Той обаче, наред с тази си функция, свива кръвоносните съдове и води до покачване на артериалното налягане. Друг голям проблем при плодовите сокове е, че увеличават образуването на камъни, особено цитрусовите. Ако пиете чаша фреш на ден това не е опасно, но ако пиете всеки ден по литър сок, с него се приемат огромни количества фруктоза и глюкоза. Не на последно място, соковете имат кисело PH и увреждат зъбите. Хората, които имат оксалатни камъни не е желателно да пият големи количества цитрусови сокове, защото камъните им ще пораснат. Тези, които имат подагра, хиперурикемия и уратни камъни пък трябва да избягват богати на фруктоза течности.

А ако заменим плодовите сокове с цели плодове? През лятото обикновено ни изкушава изобилие от череши, дини, пъпеши, праскови, кайсии?

Плодовете са полезни, но в разумни граници. Те съдържат фруктоза, която дава пикочна киселина, така че хората с подагра и като цяло с високи стойности на пикочна киселина, трябва да са много внимателни. Диабетиците също трябва да подхождат с внимание. Сладките плодове само изглеждат по различен начин, но съдържат толкова глюкоза, колкото и кристалната захар.

Какъв е оптималния прием на течности в жегите – знаем, че с тяхното количество не бива и да се прекалява?

Литър и половина –два в жегите поне или колкото сме жадни. Желателно е тези течности да са изотонични - вода, айрян. Бъбречно болните в големите жеги влошават бъбречната функция поради дехидратацията. Когато сме обезводнени обемът на циркулиращата кръв е по-малък и бъбрекът остава недокръвоснабден. При пациенти с артериална хипертония, особено ако са на лечение с диуретици, приемът на недостатъчно количество течности оставя жизненоважните органи без добро кръвоснабдяване.

Има ли нещо друго, с което съветвате вашите пациенти да се съобразяват през лятото?

Да! Ако няма противопоказание – не трябва значимо да  ограничаваме излагането на слънчевите лъчи, които спомагат за синтеза на витамин D. В България не малко хора са с дефицит на този важен витамин. Разумното излагане на слънце е около половин час на ден. Има заболявания обаче, като системният лупус, при които излагането на слънце провокира или значимо влошава състоянието. За тях този съвет не се отнася.
През лятото денят е по-дълъг или равен на нощта. Това води до промени в нивата на серотонина и мелатонина и радва нашия организъм. Хора, които иначе се чувстват потиснати, през летния сезон са по-щастливи – още един благоприятен ефект на слънчевите лъчи. Освен това лятото е времето на отпуските, които да прекараме разумно, без алкохолни ексцесии и без прием на контролирани субстанции, които повишават доброто настроение, но за сметка на физическото и психичното ни здраве.