Начало Здравна медиа Интервюта Д-р Росица Танова (анестезиолог) - Лекували сме от 20-дневно бебе до 90-годишен човек

Д-р Росица Танова (анестезиолог) - Лекували сме от 20-дневно бебе до 90-годишен човек

Д-р Росица Танова (анестезиолог) - Лекували сме от 20-дневно бебе до 90-годишен човек - изображение

На 18 март отбелязваме Международния ден на един от най-важните органи в нашето тяло -мозъка. За предизвикателствата, пред които се изправя всеки ден в своята работа, разговаряме с д-р Росица Танова, началник на Отделението по анестезиология и активно лечение към Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
Д-р Танова е завършила медицина през 2001 г. От 2008 г. има специалност по анестезиология и интензивно лечение. Защитила е докторат на тема „Анестезиологични техники за осъществяване на будни краниотомии при пациенти с лезии във функционално важни мозъчни зони“. Специализирала във Франция и Великобритания. Има участия в множество български и международни научни форуми. Член на Дружеството на анестезиолозите в България, Европейската асоциация по анестезиология и Българската асоциация за алтернативи в трансфузиологията. Интересите й са в областта на невроанестезията и невроинтензивното лечение, тоталната интравенозна анестезия и анестезия в детската възраст.

Д-р Танова, има ли разлика в анестезиите, които се дават при мозъчните и, да речем, при коремните операции?

Като анестетици, това което се използва, е приблизително едно и също. Като особености на анестезията обаче има неща, които са специфични за неврохирургията и съответно невро-анестезиологът трябва да владее определени техники, за да осигури комфортна работа на неврохирурга. Неврохирурзите и анестезиолозите делят, образно казано, едно поле – главата и мозъка на пациента.

Колко средно продължава една мозъчна операция?

Различно е, но общо-взето неврохирургичните интервенции спадат към тези, които са  продължителни. При нас една операция може да трае от два- три  до към десет-дванайсет часа. Най-дългата операция, за която аз лично съм давала упойка, е 10-часова. Ставаше въпрос за тумор в задна черепна ямка.

Кои неврохирургични операции представляват най-голямо предизвикателство за анестезиолога?

Първо трябва да уточня, че неврохирургията обхваща една широка гама от заболявания, които поставят различни проблеми.
Например продължителността на интервенцията при пациенти с тумор на хипофизната жлеза не е много голяма, но при част от тези болни се наблюдава акромегалия, т.е. нарастване на всички части на тялото, което води до промяна в анатомията, включително на лицевата структура и меките тъкани в устната кухина, а това може да е свързано с технически трудности при обдишването и интубацията на такива пациенти . От друга страна има интервенции, които са много продължителни, свързани са с обилно кървене от богато кръвоснабдени тумори или съдови малформации и съответно хемодинамична нестабилност. Съществуват и операции, които се извършват в нетипични положения на пациента върху операционната маса. Такова е например седящото, което има много  особености и поставя специфични предизвикателства пред анестезиолога. Едно от най- сериозните усложнения, свързани с това положение, е т.нар. въздушна емболия , при която се изисква много бърза диагноза и навременна реакция, за да няма фатални последици.

Клиниката по неврохирургия  на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ е първата, в която беше демонстрирана будна краниотомия. Какво представлява тя?

Будната краниотомия позволява пациентът да бъде събуден по време на операцията. В началото той е приспан, но в определен етап трябва да бъде контактен и да може да отговаря на въпроси.

Звучи шокиращо – пациент, който е буден по време на мозъчна операция!

Всъщност не е толкова шокиращо, особено, когато това вече се е превърнало в рутинна практика, както при нас. Мозъкът сам по себе си не боли. Затова не е странно пациентът да бъде буден и да не изпитва болка по време на мозъчна операция. Последователността е следната: приспиваме пациента в началото на операцията, будим го, когато трябва да се тества някоя зона, за която има риск да бъде засегната, и след това отново го приспиваме. Целта е пациентът да бъде упоен в тези части на операцията, когато има болка, и да бъде буден, когато ни е необходимо неговото съдействие. Ако това се обясни добре на пациента, техниката се познава детайлно от анестезиолога и има добра колаборация между анестезиолога и неврохирурга, няма нищо шокиращо. Бих казала, че това е интервенция, която вече се прави сравнително често в нашата клиника. Най- често такива операции се налагат при наличие на тумори, разположени до функционално важни зони в мозъка. Ако има риск пациентът да бъде увреден докато неврохирургът отстранява тумор, разположен, например, близо до говорната зона, по-добре е той да бъде събуден, да се провери къде се намира въпросната зона и опериращият без страх да махне онази част, която няма да доведе до траен неврологичен дефицит. Защото целта е не просто да се отстрани патологичното огнище, а и пациентът да има едно добро качество на живот след това.

Като говорим за проследяване на неврологични функции по време на интервенцията, трябва да отбележа, че именно нашата клиника беше първата, в която се въведе интраоперативният електрофизиологичен  мониторинг. Тъй като всички анестетици влияят по един или друг начин върху характеристиките на получените сигнали, е много важно да се постигне баланс между вида и дълбочината на анестезия и степента на мускулна релаксация от една страна, и от друга-  постигането на оптимално качество на мониторираните параметри. Целта е да имаме един адекватно анестезиран по време на операцията пациент със съхранени следоперативно неврологични функции.

Битува мнение, че анестезията е едно от най-вредните неща за пациента. Вярно ли е това?

Пациентите понякога се страхуват повече от анестезията, отколкото от операцията, което винаги малко ме е изненадвало. Може би трябва да започнем с това, че анестезията не се дава самоцелно, а за да може да бъде решен конкретен хирургичен проблем. Често рискът от това пациентът да не бъде опериран, е много по-голям от това да му бъде приложена анестезия. Във времето анестетиците, както и анестезиологичните техники, непрекъснато търпят развитие и се усъвършенстват. Сега анестезията е доста щадяща за пациента, защото е балансирана. Използват се медикаменти от различни групи. Ние сме сред първите в България, които започнаха да прилагат един от най- съвременните в европейската и световна практика седативни препарати- нарича се дексмедетомидин и се използва за обезболяване и седиране, като много наподобява естествения сън на човека, позволява бързо събуждане и има добър профил на безопасност.

Като цяло в неврохирургията се използва преди всичко обща интубационна анестезия, но с развитието на някои по-малко инвазивни хирургични техники, все повече имаме възможност и за прилагане на локо-регионална анестезия, както и на по- лека степен на седация със запазване на спонтанното дишане на пациента.

Има ли възрастови ограничения за анестезията? Минимална и максимално възраст?

Не, няма. Оперират се и новородени, и възрастни над 90 години. Откакто аз работя в Клиниката по неврохирургия на нашата болница, най-малкият пациент, който сме оперирали, е бебенце на 20 дни, с вътречерепен кръвоизлив. Между другото детето се възстанови много добре и е живо и здраво. Най-възрастният ми пациент е около 90-годишен, с дегенеративно заболяване на гръбнака, който също понесе много добре операцията.

Ограниченията при анестезиите по-скоро са свързани с придружаващите заболявания, общото състояние и преценката полза-риск от операцията.  Например наличието на сърдечно-съдово заболяване налага една по-сериозна подготовка. Пациент, който наскоро е получил стент, доста честа процедура напоследък, изисква предварителна подготовка и изчакване на определен период от време преди предприемане на планова интервенция. Решението трябва да бъде комплексно. Анестетиците влияят по определен начин върху различните органи и системи, а самата операция от своя страна представлява стрес за организма. Затова заболяванията в напреднал или декомпенсиран стадий изискват много прецизна оценка за ползата от евентуалната интервенция, вероятните усложнения, възможността за оптимизиране състоянието на пациента преди да бъде поставен на операционната маса. И всичко това трябва да бъде ясно обяснено и подробно обсъдено с него.

Какво представлява т.нар. „изкуствена кома“? Защо понякога се налага пациентите да бъдат поставяни в това състояние?

В изкуствена кома обикновено се поставят пациенти след тежко мозъчно увреждане. Поставяме пациента в такова състояние, когато мозъкът изпитва силно страдание. По този начин осигуряваме невропротекция и му помагаме по-лесно да се възстанови. При такива случаи, пациент, който не е под медикаментозна кома, няма адекватно съзнание и рефлекси и рисковете за живота му са много по-големи, отколкото ако дихателните му пътища се протектират и мозъкът се постави в покой, за да се даде възможност след това за по-добро възстановяване.

Над интервюто работи: Ивайло Тончев

Източник на статията: УМБАЛ "Св. Иван Рилски", София/д-р Росица Танова

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ ИНТЕРВЮТО

ИНТЕРВЮТО Е СВЪРЗАН КЪМ

СпециалистиНовиниЗаведенияИнтервютаСнимки