Проф. Красимир Антонов - 90 хиляди са заразените от хепатит, повечето не подозират това

За професор Красимир Антонов няма тайни в лечението на вирусните хепатити. Той оглавява най-големия специализиран център за тяхното лечение у нас, който функзционира към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. От октомври 2018 г. проф. Антонов е избран за председател на Българското дружество по гастроентерология, абдоминална ехография и ендоскопия. В допълнение той е главен координатор на Експертния съвет, който беше създаден към министъра на здравеопазването и отговаря за раздел Гастроентерология. По повод безплатните изследвания за хепатит С, които ще се извършват в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ от 29 май до 19 юни, между 8:00 и 14:00 часа, разговаряме с него за напредъка в лечението на болестта и кои са най-застрашените групи.

Проф. Антонов, хващам се за заглавие, публикувано преди време в един вестник, че хепатит С е болестта, която се лекува окончателно. Така ли е наистина?

Да, така е. Хепатит С вече се лекува като ефектът от терапията е почти на 100%. Затова говорим за революция в хепатологията и гастроентерологията, защото много рядко можем да излекуваме напълно инфекциозни болести. При хепатит С терапията е изключително ефективна, а освен това е и напълно безопасна. Хроничният хепатит С е социален проблем, защото милиони хора са инфектирани. По данни, с които разполагам, поне 80-90 хил. българи са заразени с тази инфекция. Ако те бъдат лекувани с новите лекарства, с които разполагаме, имаме възможност да премахнем изцяло тази инфекция от България и по този начин да спасим много човешки животи.

Ефектът от лечението зависи ли от етапа, на който е установена болестта?

Разбира се. Когато болестта е в начална фаза, т.е. имаме леко увреждане на черния дроб, ефектът от терапията е 100%. Много рядко имаме пациенти, които да не са отговорили на лечението. Обикновено това е свързано с пропуски при приема на хапчетата или съпътстващи заболявания, които са попречили да се използва максималната доза.
Когато имаме напреднала чернодробна болест (цироза), ефектът от терапията намалява и това е свързано с вероятността не всички отдели на черния дроб да бъдат достигнати с лекарствата, които използваме. Причината е, че там вече има фиброза, а тя, за съжаление, служи като бариера между кръвта и чернодробните клетки и не позволява лекарството да се натрупа в достатъчно високи дози, които да изгонят вируса. Затова при много напредналите чернодробни заболявания, като декомпенсирани чернодробни цирози, ефектът от терапията не е максимален, а е на 95%. Какво се прави в този случай? Добавя се още един медикамент, за да се получи окол 98% ефективност на лечението, разбира се със съответните странични ефекти.

Какви могат да са те?

Допълнителният медикамент предизвиква анемия. Ако пациентът вече има такава в следствие на цирозата, да се проведе пълния курс на терапия е проблем. Дозата се намалява, а съответно намаляваме по този начин и ефекта от лечението. Затова пациентите с напреднала чернодробна цироза все още са предизвикателство пред хепатолозите.

Колко години вирусът на хепатит С може да се крие в организма ни и какви са уврежданията, които ще нанесе през това време?

Трийсет години вирусът може да седи в организма ни без да има никакви симптоми. След този период изведнъж започваме да усещаме, че не сме в кондицията, в която сме били преди: изпитваме умора, тежест и болка в чернодробната област, кървене от видимите лигавици. Обикновено в този етап като отидем на лекар следва неприятна изненада: вече сме с чернодробна цироза. Причината е, че инфекцията с хепатит С е много коварна. Трийсет години може да не даде нито оплаквания, нито отклонения в чернодробните показатели. И изведнъж, буквално за месец, се оказва, че сме с напреднало чернодробно заболяване.

Тялото ни през тези трийсет години не дава ли все пак някакви знаци, че нещо не е наред?

Най-сериозният знак, който ни изпраща организмът, е умората. Немотивираната умора, която човек преди това не е имал. Тя трябва да ни накара да отидем при лекаря, а той съответно ще прецени дали се дължи на сърдечно, чернодробно заболяване, или болният има анемия. Проблемът е, че умората се появява чак, когато вече са настъпили увреждания.

Кои са рисковите групи, които задължително трябва да се изследват, независимо дали имат симптоми или не?

Известно е, че инфекцията се предава по кръвен път. Основните рискови групи за инфекция с хепатит С са хора над 53-годишна възраст, които са имали малшанса да се срещнат преди 1989 година с тогавашната „модерна“ медицина. Тогава не са били правени изследвания за този вирус, кръвопреливания са пизвършвани без никой да проверява кръвните банки, не е имало достатъчна дезинфекция на хирургичните инструменти. Възможно е и стоматологичните манипулации, извършени по това време, да са допринесли за разпространението на инфекцията. В България повечето пациенти са били инфектирани преди 1989 г. и идват при нас с вече оформена цироза. Много по-малка част (не повече от 20%) са т.нар. млади пациенти, при които има данни за използване на венозни наркотици.

Друга рискова група са затворниците, при които процентът на инфектираните в цял свят, включително и България, е много висок.

При хора, които имат инфекция с ХИВ също се наблюдава голяма заболеваемост от хапатит С.
Още една масова група, която лекуваме, и с която се справяме доста успешно, са хората с хемофилия, които в миналото са били третирани с неизследвани кръвни продукти. Показателно е, че от по-младите пациенти с тази диагноза почти няма инфектирани с хепатит С, тъй като продуктите са чисти.
За съжаление не малък процент от болните, които са на диализа, също са инфектирани. Доскоро имаше и случаи на бъбречно трансплантирани с тази диагноза, но за две години, с колегите нефролози почти сме се справили с този проблем. Това, което не ни достига, е масовият скрининг на пациенти над 34-годишна възраст, както и да бъдат обхванати по-възрастните, които нямат никакви оплаквания. Има предложение личните лекари поне веднъж на 5 години да изследват тези пациенти за хепатит В и С.

Възможно ли е инфектирането да стане при козметични процедури?

Да, случвало се е да засичам такива пациенти. Хубавата новина при хепатит С е, че вирусът е много неустойчив. Той буквално за минути сЕ унищожава в околната среда. Когато е в кръв, периодът е малко по-дълъг, но не повече от 24 часа. Това означава, че почистването на инструментариума в козметичните салони със спирт или с новите дезинфектанти е достатъчно. Това не важи обаче за хепатит В, при който тези мерки не помага. Той се предава основно чрез инструментариум и е най-разпространеният вирус в света – 300 млн. са инфектираните с него. За съжаление при него терапията не е така ефективна, както при хепатит С. Целта тук е поддържане на здрав организъм, т.е. вирусът е в тялото, но не му е позволено да го уврежда. Излекуване при хепатит В ако се получи, ние се радваме, но то е в рамките на късмета. При хепатит С е точно обратното. Там няма късмет – на 100% ще излекуваме пациента.

Какви са етапите, през които минава лечението?

Обикновено по съвет на близките или на медиите, човек разбира, че съществува такава инфекция и решава да се тества. Когато пробата е позитивна (това означава, че организмът се е срещнал с вируса) се преминава към втората част на диагностиката: доказването на наличието на вируса в кръвта на пациента. Трябва да се знае, че около 20% от носителите на антитела срещу хепатит С реално нямат инфекция. Това се доказва със специална методика в специализирани клиники или лаборатории, като тези в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. След като докажем, че геномът на вируса е в кръвта на пациента, му съобщаваме, че има инфекция. Оценява се тежестта на чернодробната болест, има или няма цироза, какъв е вариантът на вируса (разновидностите са 6 и всяка една има значение за лечението). След приключването на диагностиката се преминава към изготвяне на документи към НЗОК, тъй като терапията е много скъпа и, за щастие, на 100% се реимбурсира от НЗОК.
Самото лечение се провежда в амбулаторни условия – пациентът пие едни хапчета. Това все пак трябва да се случва под контрола на лекуващия лекар.