Зорница Спасова: Ако не бъдат взети мерки, смъртността заради горещото време ще се увеличава

Горещо е. Логично, все пак е лято. Проблемът е, че дни наред термометърът не спира да се покачва. Жегата е от ранни зори до късно вечер. Продължава дълго и сякаш няма край. Хората се чувстват изтощени, особено уязвими в тези жарки дни са най-възрастните и най-малките, както и страдащите от различни заболявания. Има ли връзка между климатичните промени и високите температури и как горещите вълни влияят на здравето ни са част от въпросите към д-р Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

Докторската й степен е по специалността „Климатология“. Научните й интереси са фокусирани върху това как климатичните промени въздействат върху човешкото здраве. От 2024-а е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Освен за въздействието върху здравето ни с д-р Зорница Спасова говорим и за ангажиментите на държавата. Оказва се, че до момента така и не е създаден план за защита на населението при горещи вълни, въпреки че Световната здравна организация изготвя и предоставя ръководство за изготвянето му още преди 14 години. В същото време наличието му може да спаси живота на множество хора. За съжаление заради горещото време 1100 българи губят живота си всяка година. Както става ясно, в момента различни институции имат инициативи, но общи действия, подчинените на ясен план и конкретика все още няма. Докато се появи, ако изобщо се случи, е добре всеки сам да се погрижи за своята и на близките си безопасност по време на горещите вълни. А те, обяснява д-р Спасова, ще продължават.

Д-р Спасова, има ли връзка между климатичните промени и високите температури?

Пряка е връзката между климатичните промени и горещите вълни, които наблюдавахме до 21 юли 2024 г., защото от 22 юли картата за опасни явления вече не включва предупреждения за горещо време, а от 23 юли кодът вече е зелен. Тази дълга, повече от две седмици, гореща вълна, която ни заля, е установено, че има връзка със затоплянето. По нашите ширини всеки два-три градуса увеличение на средната температурата през лятото удвоява горещите вълни. Правят се атрибутивни проучвания. Това означава, че се търси отговор на въпроса дали дадено явление може да се случи ако нямаше климатични промени. В повечето от случаите се установява, че толкова интензивна гореща вълна не би могла да се случи изобщо, ако нямаше повишаване на глобалната температура, което към момента вече е 1,6 градуса по Целзий.

И това ще продължава?

Тази гореща вълна свърши, но лятото е едва преполовено. Критичните за горещите вълни месеци у нас са юли и август, но с изменението на климата все повече се срещат през юни и септември, а дори са възможни и през май.

Как високите температури влияят върху здравето на хората?

Съществуват така наречените свързани с топлината заболявания и това са крампи, топлинно изтощение, а най-тежкото от тях е топлинният удар. Крампите представляват болезнени схващания на мускулите, изтощението е свързано с недостиг на течности и малък прием на соли, а ударът е следствие от продължително натоварване на терморегулационната система, когато няколко последователни дни температурите се задържат високи, а няма почивка от жегите независимо дали чрез климатик или чрез нощно охлаждане на организма, или комбинация от двете. Характеризира се със замайване, гадене, повръщане. Може да се стигне дори до загуба на съзнание, кома и в най-тежките случаи до смърт. Телесната температура се повишава до 40 градуса, потенето спира. Организмът трябва да се охлади много бързо, за да не се стигне до фатални последици за бъбреците, за мозъка и до неврологични увреждания.

Установено е още, че се увеличават инфарктите и инсултите. Наше проучване за период от пет години, не претендираме за представителност, откри увеличаване на инсултите, но не и на инфарктите в София. Данните са от болница „Токуда“ по време на горещите вълни. Друго изследване показва, че 1,1 % от смъртността на хора над 65 години се дължи на горещото време.

Това означава ли, че в последните години смъртността се е увеличила в резултат на горещото време?

Вероятно се е увеличила, но трудно се намират данни. Те са по принцип ориентировъчни, изчисления като калкулатора от СЗО. С такъв калкулатор пресмятат жертвите от замърсяването на въздуха. От Здравната организация казват, че заради горещото време годишно в България умират около 1100 души. При най-лошия сценарий до края на века случаите ще се увеличат на 3500. Това е нарастване от почти 0% на 100 000 души през 90-те години на миналия век до 15% на 100 000 души до края на 21 век., ако не се вземат никакви мерки за смекчаване на последиците от климатичните промени. Ако бъдат предприети действия обаче, то тогава процентите ще бъдат не 15%, а 3% на 100 000. Но и 3% са значимо нарастване.

Прави ли се нещо у нас, за да се смекчи поне малко този удар?

Няма работна група или щаб за борба с горещините. Действат различни институции. Например, Националният институт по хидрология и метеорология издава предупреждения с различни кодове, част от европейската система „Метеоаларм“, към която България е свързан от 2011 г. Вече повече от десетилетие се издават подобни предупредителни съобщения за горещо време. Става дума не само за предупреждения за гражданите, но и сигнал за ограничаване работата на открито. При оранжев и червен код по закон не би следвало да се работи на открито. Моите впечатления са, че този регламент масово се нарушава и особено в строителния бранш. Би трябвало инспекцията по труда да бъде по-строга и да има рестрикции за фирмите, които нарушават правилото. БЧК също действа със своята доброволческа мрежа. Раздават вода, но мисля, че биха могли да помагат в горещините на възрастни или болни хора, които живеят сами. Да проверяват как са, да пазаруват вместо тях и да им носят лекарства, за да не излизат в най-горещото време.

>>>Глобалното затопляне съкращава продължителността на съня 

Може да се направят и програми, благодарение на които представители на най-уязвимите да получат климатици. Тези групи могат да включват живеещите на последните етажи, енергийно бедни, самотни възрастни, маргинализирани групи. Може да бъде направен анализ кои са най-чувствителните групи и към тях да бъде насочена програмата. Тъй като тя все още не съществува, но пък има програма, свързана със замърсяването на въздуха, то бих посъветвала хората да изберат климатик вместо печка или друг вид отоплително тяло, което им се предоставя безплатно. Да го направят, защото климатикът може да се използва и в топло, и в студено време. Важен е, въпреки че за съжаление е много енергоемък и увеличава глобалното затопляне, защото той издухва навън топлия въздух и по този начин увеличава температурата. И въпреки това при гореща вълна той е животоспасяващ, защото няма друг начин, за да се охладим добре.

Какво друго още може и трябва да се направи?

Трябва да бъдат сформирани работни групи между Министерството на околната среда и водите, Националния институт по метеорология и хидрология, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Гражданска защита и другите заинтересовани институции и да се създаде План за защита на здравето на населението при горещо време. Такъв план от преди две-три години имат 16 европейски държави. Ако се разработи, това би могло да спаси живота на много хора.

Могат да бъдат включени медийни кампании, да бъде направена оценка на праговете, над които се повишава смъртността, да се направи преоценка на издаваните предупреждения, например, дали не трябва малко да се смъкне прага, при който се издават. Още през 2011-а СЗО публикува ръководство затова как да бъде изготвен планът, кои институциите да бъдат включени, какво да се прави преди летния сезон и жегите, както и по време на него. Нужна е и здравна информация за смъртните случаи, а тя се намира трудно. Трябва да е достъпна, безплатна, за всеки ден. С това имаме проблем. Същото се отнася в известна степен и до метеорологичната информация, достъпът до която не винаги е свободен. С една дума има много работа.

Очевидно е, а докато Ви слушам, се питам защо нищо не е направено за тези 14 години и какво е това, липса на воля, на желание?

Може би се дължи на това, че проблемът е нов, а и специалистите не са достатъчно. Това е работа на институциите. Трябва да се задвижат, защото проблемът е сериозен и ще се задълбочава в контекста на глобалното затопляне. Често се чува, че смъртността през лятото е по-ниска в сравнение с тази през зимата. Това не бива да ни успокоява, защото при глобалното затопляне зимната намалява, но лятната се увеличава, при това в много по-голям размер отколкото се понижава през зимата.

>>>Възможно ли е Земята да стане твърде гореща за хората

Установено е, че в Европа това се случва от 2010 г. насам, тоест увеличението на смъртността по време на горещите вълни ще бъде все по-голям проблем. По време на тях се натоварват изключително много и сърдечносъдовата, и респираторната системи, страдат диабетиците и психичноболните хора.

В края на разговора какво бихте посъветвали хората, г-жо Спасова, кои са основните правила, които трябва да спазват, за да се чувстват спокойни в дните, когато термометърът достига 40 градуса?

Най-важното е хората да не остават дълго време под топлинно въздействие, да редуват излизането в горещината с охлаждане. Минимум три часа на ден да бъдат в стая с климатик. При тази интензивна гореща вълна от последните дни тези три часа са малко, поне пет са нужни. Ако нямат в дома си, да отидат на обществено място, което е климатизирано. Важно е термо-регулационната система на организма да си почине, защото топлинният удар настъпва внезапно, но е следствие от продължително топлинно натоварване.