От безводие към наводнения или защо кризите преливат една в друга

Трагедията, предизвикана от наводненията по Южното Черноморие, отне четири човешки живота и нанесе огромни материални поражение в района. След проливните дъждове преди седмица, сега в страната отново е обявен „червен код“ и предстои нова вълна от порои. Климатологията определя явлението като „съставни събития“. Те настъпват, когато отделни екстремни явления, например, суша, пожари и наводнения, имат комбиниран ефект или когато има повтарящи се еднакви събития като наводненията. Това засилва крайния негативен ефект и щетите, но и превръща природните процеси в бедствия. Екстремните събития зачестяват, но когато в основата на решенията е науката, пороят може да остане единствено природно явление, каквото е, но не и да прерасне в човешка трагедия.

В тези наситени с драматизъм дни е важно да бъдат чути гласовете на професионалистите. Затова от Климатека търсят за коментар проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, които анализират случилото се, но и говорят за това, което предстои. Дават отговор и на въпроса, защо кризите все по-често следват една след друга.

Гласът на науката

Проф. Емил Гачев е част от екипа на Института за изследване на климата, атмосферата и водите в БАН, специалист по „Ландшафтознание“. Прави изследвания в областта на хидрологията, геоморфологияга и климатичните промени.

Д-р Валентин Симеонов е специалист по квантова електроника. Изследовател е във Федералния институт за технологии в Лозана. Разработва оптични методи за измерване замърсяването на въздуха, изучава свързаните с климатичните промени атмосферни процеси. Преди да замине в Швейцария д-р Симеонов работи в БАН.

За драмата по Южното Черноморие и какво предстои

Проф. Емил Гачев оприличава случилото се през последните дни с бедствието в Царево през 2023 г. Разликата е в това, че сега циклонът е по на север.

„Беше издърпана влажна въздушна маса от Грузия към България през цялото Черно море, а това доведе до огромни количества валежи, които през нощта на 3 срещу 4 октомври 2025 г. се изляха около Царево, а през деня циклонът се премести към Елените“, казва той и допълва, че се очаква ново циклонално ядро, което ще се придвижи към Черно море от север.

Най-критични ще бъдат 7 и 8 октомври 2025 г., а най-голям риск има за Северното Черноморие. Очаква се циклонът да е над самия бряг.

Д-р Симеонов допълва картината с коментар, че циклонът, който сега се оформя е средиземноморски, а този вид се характеризират с обилни валежи.

Количеството на валежите зависи от циркулацията на въздушните маси, а крайбрежието винаги е особен уязвимо, защото топлото море усилва изпарението и е в основата на бурите. Няма как да се предвиди кога ще се появят подобни условия, но обикновено това се случва през септември и октомври, когато е преходът от по-топло към по-студено време. „Зони с водосбор във формата на ветрило, където се стичат множество реки, например около Бургас, са потенциално рискови."

Крайморските езера в района действат като естествен буфер и често смекчават последствията“, коментира проф. Гачев и насочва вниманието към случая в Елените, където сградите са построени директно върху дере. А то е естествено речно корито. Оформено е от природата, за да отвежда водата при порой. Тези места са високорискови и там не бива да се строи, а трябва да се поддържат чисти, категоричен е проф. Гачев.

Феноменът „съставни събития“

Д-р Симеонов разяснява, че предстоящото през следващите дни може да се превърне в илюстрация на така наречените съставни събития (compound events).

Експертът обяснява, че единият тип съставно събитие е комбинираното. При него негативният ефект е резултат от поредица явления, които се случват едно след друго и на едно и също място. „Това лято видяхме такава верига – горещи вълни, продължителна суша, пожари и накрая наводнения. Събитията са свързани. Жегата изсуши почвите и растителността, тя стана лесно запалима и така се стигна до масови и трудни за овладяване пожари. Изсъхналите почви загубиха способността си да поемат вода, а това повиши риска от наводнения“, казва д-р Симеонов и допълва, че в случая с Елените водеща причина е не природната последователност, а грешното проектиране.

Друг вид съставно събитие са така наречените времево последователни. При тях опасността възниква след като един тип екстремни явления се случват последователно за кратък период.

„Има реален риск да станем свидетели на този вид съставно събитие. Обилните валежи от миналата седмица, последвани от нови епизоди през тази, могат сериозно да влошат ситуацията в много райони на страната. Когато паднат отново интензивни валежи върху вече пострадали територии, тогава щетите се задълбочават. Подобна ситуация имаше във Франция, където за кратък период настъпиха девет последователни наводнения с огромни щети."

Подобни комбинации правят щетите много по-тежки в сравнение със случаите, когато явленията са изолирани или разделени във времето.

От безводието към наводненията – новото нормално

Определението е на проф. Гачев, който подчертава, че преминаването от безводието към наводненията е следствие от климатичните промени. Друга последица са малкото на брой, но изключително интензивни валежи. И това са двете страни на една и съща монета.

Валежите в България не стават по-продължителни, но са все по-интензивни, казва още проф. Емил Гачев и разяснява, че причината се крие в затоплянето на моретата. През последните години температурата в Черно море достига до 27 градуса, а в Средиземно море е дори по-висока – между 28 и 30 градуса. Колкото по-топли са моретата, толкова по-чести и по-силни са екстремните валежи.

Д-р Симеонов допълва картината и предупреждава, че у нас все по-ясно се наблюдава промяна в характера на валежите. Годишното количество дъжд не се разпределя равномерно през сезоните, а се концентрира в по-малко на брой, но много по-интензивни валежи. „Тази промяна увеличава риска от наводнения и сериозни щети, защото почвите и инфраструктурата трудно успяват да поемат внезапните големи количества дъжд.“

Мерките за ограничаване на пораженията

„Трябва да мислим винаги стъпка напред. Наводненията са закономерни природни събития, а не изключения. Ключът е в подготовката и превенцията. Ако деретата и реките се поддържат чисти, мостовете се укрепват навреме, а строителството в рисковите зони се забрани, жертвите и щетите могат да бъдат сериозно намалени“, убеден е проф. Гачев и е категоричен, че обществото трябва да осъзнае проблема и да изисква от държавата ясни правила и конкретни действия, защото строежите в опасни зони са престъпление.

Нищо не е по-важно от превенцията, която включва постоянно наблюдение и яснота затова кога има риск, подчертава проф. Емил Гачев и насочва вниманието към това, че речните дерета трябва да бъдат обследвани и освободени от отпадъци и от застрояване. Причината е, че това са естествени водни пътища и те трябва да останат празни пространства, а не върху тях да се строят аквапаркове и паркинги. За съжаление, констатира специалистът, сега голяма част са вече застроени, а това е изключително рисково. Не по-малко рискови са и мостовете, голяма част от които не са проектирани за настоящите екстремни условия. „Не бива да чакаме да рухнат, а да ги укрепим сега“, съветва проф. Гачев.

Случилото се на Елените е предупреждение от природата, че предстоят по-сериозни явления заради ускоряващите се климатични промени, казва д-р Симеонов и допълва, че всяко бедствие има два компонента – природно-климатичен и човешки.

„Климатичните промени правят екстремните явления по-чести и по-силни, но добрата подготовка може да намали и дори да предотврати жертвите и щетите. Не можем да ги избегнем напълно, но можем да сме готови. Необходимо е да се идентифицират рисковите места, водните пътища да се държат свободни и да се прилагат мерките, които науката и практиката посочват“, призовава изследователят на атмосферните процеси.

И той посочва колко е важно наносите и отпадъците да бъдат разчистени, канализационната мрежа да се поддържа и да бъдат изградени диги на местата с най-голям риск. „Трябва да се прекрати практиката отпадъците да се изхвърлят в дерета и водостоци, защото при порои те действат като тапа и блокират водата.“

Друго решение са така наречените ретензионни обеми, е мнението на проф. Гачев.

Професорът обяснява, че ретензионните обеми са като малки празни язовири, задачата на които е да поемат внезапните количества. Например, казва той, при наводненията в Царево преди десет години точно два празни язовира ограничават щетите.

Д-р Валентин Симеонов дава друг пример – Карлово, където по време на наводненията стадионът играе ролята на естествен разливник на водата и предотвратява много по-големи поражения. Той съветва още да се преосмисли градското планиране и дава поредния пример с Франция, където паркинги се превръщат в зелени пространства с много дървета и трева, а това не само задържа водата, но и охлажда по време на горещите вълни.

Да се мисли дългосрочно е призивът на експертите. А д-р Симеонов определят запазването и възстановяването на горите като ключово, защото именно то е в състояние да смекчи последиците от наводнения, засушаване и горещи вълни.

От години учените говорят за рисковете, предлагат и конкретни решения. За съжаление гласът на науката у нас често остава нечут. Д-р Валентин Симеонов очертава картината изключително точно: „Проблемът не е в липсата на стратегии. Пишат се, но рядко де прилагат. Имаме документи, но остават проформа, без реални действия.“

Не на последно място от значение е да има повече специалисти в различните институции, които не само разбират рисковете, но и са в състояние да ги управляват. У нас липсва подобна експертност на различни нива в управлението. И затова всяка нова криза ни сварва неподготвени.

И проф. Емил Гечев, и д-р Валентин Симеонов казват, че природата ни предупреждава. Екстремните явления ще ставата все по-чести, не сме в състояние да ги избегнем, но за сметка на това сме в състояние да сме подготвени за тях, да намалим щетите и да направим възможното да няма жертви.