Мами Мизутори, ООН: Сушата може да стане новата пандемия, но за нея няма ваксина

Сушата може да стане новата пандемия, но за нея няма ваксина, алармира специалният представител на генералния секретар на ООН.

Мами Мизутори, която отговаря за риска от бедствия, обяви това по време на пресконференция в Женева, на която представиха доклад на Службата на ООН за намаляване риска от бедствия. Документът се фокусира върху проблемите на засушаването, които са толкова напреднали и сериозни, че се превръщат в реална опасност за хората и държавите.

ООН призова за съгласувани действия и за създаването на нови трансгранични съюзи, за да успее светът да се справи с нарастващата глобална заплаха.

Докладът за сушата

Сушата засяга повече хора, отколкото която и да е болест и в случая единствената дума, която може да определи ситуацията е бедствие. Констатацията е на Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNDRR), която Мами Мизутори оглавява. Става дума за толкова сериозно предизвикателство, че то ще определи хода на човешкото развитие през идните десетилетия, категорични са експертите.

През следващите осем десетилетия, заради климатичните промени и високите емисии на парников газ, проблеми със сушата ще имат 129 държави. Сериозен недостиг на вода ще изпитат други 23 заради увеличаването на населението им, а още 38 страни както заради нарасналия брой хора, така и заради парниковите емисии.

„Само тези данни стигат, за да стане ясно, че говорим за глобален проблем. Също като пандемията от COVID-19 в момента. Сушата може да бъде следващата пандемия, катастрофа, за която няма ваксини. Ако не действаме сега, рискът от засушаването заплашва да провали напредъка ни за постигане на заложеното в Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.“, каза Мами Мизутори по време на пресконференцията.

Въпреки че въздействието на сушата върху обществата, екосистемите и икономиката е видимо, а нейното разпространение все по-широко, тя често се пренебрегва. Не бива да бъде подценявано, че температурата в света вече е по-висока с 2 градуса по Целзий, а обичайните модели на валежите са нарушени.

Не са малко изследванията, в които учени от целия свят предупреждават за заплахата. Според международно проучване на експерти от Университета в Мичиган до края на 21 век ще се удвоят площите и броя на хората, засегнати от сушата.

Феноменът засяга милиони хора и множество от важните и структуроопределящи сектори като селско стопанство, производство на енергия, здравеопазване, водоснабдяване.

Някои от най-уязвимите общности в света вече са засегнати от сушата. От друга страна, заплахата е видима и при високо развитите страни, включително и тези от Западна Европа.

За да се намалят опустошителните последици за човешкия живот и за препитанието на хората по света, трябва да бъдат предприети спешни действия и много по-ефективно да бъде управлявана кризата.

Д-р Роджър Пълварти от Националната администрация за океаните и атмосферата в САЩ подчертава от своя страна, че сушата не бива да се разглежда като засягаща единствено земеделието. Тя засяга пряко търговията, износа, доставките, на които разчитат обществата.

Ученият даде пример с басейна на река Дунав, където се отчита нарастване на сушата и това рефлектира върху земеделието, производството на водна енергия и транспорта.

„Много правителства не пожелаха да инвестират, за да намалят риска от суша, вероятно защото това не ги прави особено значими и няма да ги покрие със слава. Не поискаха, но трябва“, заяви Мизутори (на снимката).

Аргументира се с това, че за превенция всички видове разходи са много по-малки в сравнение с опитите държавите да се справят с вече нанесените поражения.

Препоръките на доклада

Препоръчва се създаването на нов глобален механизъм. Целта му е да подпомага страните, които искат да се справят със сушата и да насърчават иновациите и гъвкавото управление.

Мизутори подчертава, че в настоящия момент, когато рискът от суша расте много бързо, а валежите стават все по-непредсказуеми, решаващи ще бъдат партньорствата на национално, местно и глобално ниво. Тя подчертава, че не бива да се забравя, че за периода от 1998 г. до 2017 г. загубите от сушата в световен мащаб надхвърлят 124 милиарда долара.

Светът, в който живеем, казва тя, се характеризира с много стрес, шок и кризи. Всички те са резултат от връзката между климатичните промени, нестабилността на екосистемите, политическата и финансовата нестабилност и непланираната урбанизация.

Най-сериозните удари върху развитието на обществата и живота на хората нанасят бедствията. Те не трябва да опустошават и тук е ролята ни като организация, която се опитва да намали риска.

Антониу Гутиериш за поразяващия ефект на сушата

Трябва да сключим мир с природата, призова генералният секретар на ООН Антониу Гутиериш (на снимката) по повод Световният ден на сушата и настъпването на пустините. Лидерът на Световната организация констатира, че човечеството води безмилостна и саморазрушителна война срещу природата. И въпреки че нашият най-голям съюзник е Земята, в момента тя страда.

Деградацията на Земята в резултат на климатичните промени, разширяването на градовете, превръщането на земите в пустиня и сушата са в основната на лошото благосъстояние и начин на живот на 3,2 милиарда души в света.

2021 г. е началото на десетилетие, което ООН посвещава на възстановяването на екосистемите.

Ние трябва да поставим здравата Земя в центъра на всички свои планове, категоричен беше Антониу Гутериш.