Ново изследване: климатичните промени ще удвоят броя на засегнатите от екстремна суша

Експерти от Мичиганския държавен университет провеждат международно изследване, за да изчислят как климатичните промени ще се отразят на водните басейни по света и сушата през следващите няколко десетилетия. Според тях до края на 21-и век площите и населението, засегнати от екстремна суша, може да се удвоят.

Яду Покхрел, доцент по инженерна екология към колежа по инженеринг на Мичиганския университет, смята, че незначителните 3% засегнати за периода 1976 г.-2005 г. ще скочат до 7%-8%.

Изследването е публикувано в списание „Nature Climate Change.“

Недостигът на вода ще доведе до миграция на хора и конфликти

Покхрел разказва: „Все повече хора ще страдат от екстремна суша, ако се задържи тенденцията на умерено до силно глобално затопляне, а управлението на водните ресурси остане такова, каквото е към момента. Районите от Южното полукълбо, където водата е в твърде малки количества, ще бъдат най-сериозно застрашени. Очакваме проблемът да се задълбочи и да се отрази на достъпа до храна, което от своя страна ще доведе до нечувани мащаби на миграция и конфликти.”

Изследователският екип, в който участва постдокторантът Фаршид Фелфелани и още над 20 учени от Европа, Китай и Япония, предвижда сериозно намаляване на водата във водните басейни в по-голямата част от планетата. Експертите смятат, че основната причина биха били именно климатичните промени.

Формите за съхранение на вода в природата са сняг и лед, езера, реки, влажни зони, почва и самите подпочвени води. Всички те представляват голям дял от водните запаси на планетата, които имат голямо значение и за производството на електроенергия. Водата от тях определя движението й в хидроложкия цикъл, количеството водни запаси и степента на сушата.

Покхрел пояснява още: „Откритията ни са притеснителни. До момента нито едно проучване не е засягало въпроса как климатичните промени се отразяват на природните водохранилища в световен мащаб. Успяхме да покажем как глобалното затопляне и социално-икономическите промени влияят на тези водохранилища и на степента на засушаване на планетата.“

Фелфелани вижда в изследването ефикасен прогностичен способ. Той допълва: „През последните години хидроложкото моделиране се разви изключително бързо и ни позволи да създадем световни климатични модели с всевъзможни сценарии, при различни социално-икономически условия. Вярваме в надеждността на нашите резултати, защото приложихме повече от десетина модела. Всеки от тях водеше в една и съща посока – увеличаване териториите със суша и удвояване броя на хората, засегнати от нея.”

Самото изследване се базира на общо 27 глобални климатично-хидроложки модела, които обхващат период от 125 години. Проектът е глобален и е известен под наименованието „Inter-Sectoral Impact Model Intercomparison Project“, като Покхрел е част от водещия му екип.

Макар да не е първият, той също подчертава колко важно е да се забави темпът на глобално затопляне, за да се избегнат негативните последици върху водните ресурси и все по-разпростриращите се площи, обхванати от суша. „Трябва да подобрим процеса на управление на водните ресурси, така че да не се сблъскаме след години с потенциално катастрофални социално-икономически проблеми, породени от силния недостиг на вода по целия свят.“