Климатичните промени ще преместят тропическия дъждовен пояс

Тропическият дъждовен пояс, който е почти на линията на екватора, се очаква да се измести в резултат на бъдещите климатичните промени, твърдят учени от Калифорнийския университет в Ървайн. Те ще бъдат придружени от суши, намаляващо биоразнообразие и дефицит на храна в някои региони на планетата до края на 2100 г.

Според екипа аномалиите в климата ще причинят изместване на някои от дъждовните зони в тропиците, в непосредствена близост до екватора. Тези зони представляват съвсем тесни ивици земя, за които са характерни големи дъждове. Промяната може да остави без храна милиарди хора.

В проучване, публикувано на 18.01.2021 г. в списание „Nature Climate Change“, екип от инженерни еколози, учени, които се занимават с въпросите на нашата планета и експерти по събиране и анализ на данни, уточнява, че все пак не всички части на тропиците ще бъдат засегнати в една и съща степен. По техни изчисления някои участъци от дъждовния пояс ще се придвижат на север към Източното полукълбо, а други – на юг към Западното. Придвижването на север към Източна Африка и Индийския океан ще доведе до по-голяма суша в Югоизточна Африка и Мадагаскар и до по-чести наводнения в Южна Индия.

Изместването на други зони от тропическия дъждовен пояс в южна посока, към Тихия и Атлантическия океани, ще създаде проблем със сушата в Централна Америка.

Преместването на тропическия дъждовен пояс ще причини суша в определени региони и наводнения в други

Антониос Мамалакис, експерт по инженерна екология от инженерното училище „Henry Samueli“, пояснява: „Направените от нас проучвания разкриват, че климатичните промени ще предизвикат изместване положението на тропическия дъждовен пояс в две обратни посоки, в два надлъжни участъка, които обхващат 2/3 от планетата. В резултат на някои места ще настъпят суши, което от своя страна ще доведе до недостиг на храна.“

Учените анализират компютърни симулации от 27 изключително сложни климатични модела и измерват как ще се промени тропическият дъждовен пояс в случай, че парниковите емисии продължат да се увеличават до края на 21-и век.

Мамалакис споделя, че и по-ранни изследвания са предупреждавали за възможен ефект от климатичните промени върху тропическия дъждовен пояс. Екипът му успява да предскаже сериозните изменения едва след като проучва паралелно и самостоятелно Източното и Западното полукълба.

Бързо повишаване на температурите над Азия

Съавторът Джеймс Рандерсън, който е експерт по земни науки към Калифорнийския университет в Ървайн, допълва, че аномалиите в климата създават и други проблеми на хората. Те водят до нагряване в различна степен на атмосферата над континента Азия и над Северния Атлантически океан.

“На територията на Азия топенето на ледниците в Хималаите и постепенното отдръпване на снежната покривка в северните региони, настъпили в резултат на климатичните промени, ще повишат много по-бързо температурата на атмосферата, отколкото по други места. Знаем, че дъждовният пояс плавно се премества към зоните на затопляне, както и че придвижването му на север в Източното полукълбо логично ще предизвика промените в климата, които ние прогнозирахме.“

Отслабване на течението Гълфстрийм

Той добавя също, че мощното до скоро течение Гълфстрийм отслабва, а най-соленият воден пласт, разположен между 1 500 м и 3 500 м в дълбочина в Северния Атлантически океан (NADW), продължава да се увеличава. В резултат тропическият дъждовен пояс се измества вече в обратната посока – на юг, в Западното полукълбо.

Ефи Фуфула-Георгиу, почетен професор по инженерна екология в Калифорнийския университет на Ървайн и ръководител на катедрата по инженеринг в училище „Henry Samueli“, припомня колко сложна система е нашата планета. Система, чиито елементи зависят един от друг, а процесите и техните мащаби се определят от много фактори едновременно. Тя разкрива, че по време на изследването колегите й са използвали различни инженерни подходи при анализа на данни, като са прилагали своите богати знания в областта на климатологията, за да изчислят ефекта от глобалното затопляне върху динамиката на валежите в различните региони.

Експертът пояснява, че следващата крачка на екипа е да се задълбочат в промените, които ще настъпят на земята – наводнения, суши, инфруструктура и нарушения в екосистемите, което ще помогне да се начертаят мерки за предотвратяване на сериозни катастрофи.
Проучването е финансирано от Националната научна фондация, като участие в него вземат експертите от Калифорнийския университет в Ървайн Жин-И Ю и Майкъл Притчард, както и Пол Ливайн от лабораторията на НАСА и Сунгдук Ю от университета в Йейл.