Климатичните промени влияят върху съотношението на половете при раждане

Изследователи от катедрата по социология в Оксфордския университет предоставят доказателства, че по-високите температури са в състояние да повлияят на съотношението между половете при раждане. Факт, който има последици за здравето на населението и за баланса между половете. Екипът публикува изводите си в статията „Температура и съотношение между половете при раждане“ в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).

Екстремните горещини влияят върху съотношението на половете

Мащабно проучване на учени от Оксфордския университет показа неподозирана до момента връзка между екстремните горещини и баланса на човешката популация. Оказва се, че климатичните промени влияят не само върху околната среда, но и върху това какъв ще бъде полът на новороденото.

Изследването обхваща повече от 5 милиона живородени деца в 33 държави в едни от горещите райони на света – Индия и Субсахарска Африка.

Като свързват данните от мащабни проучвания със записи на температури с висока резолюция, авторите изследват как излагането на топлина по време на бременност влияе върху съотношението на половете при раждане. Екипът проследява всяка майка през целия период на бременността й.

Това е важно, защото съотношението между половете при раждане, тоест броят на родените момчета спрямо момичета, представлява ключов демографски показател, подчертават учените. Това съотношение отразява основните модели на майчино здраве, пренаталното оцеляване, а в някои контексти и дискриминацията, основаваща се на пола. Изкривените съотношения между половете пораждат безпокойство в няколко региона в света през последните десетилетия. Най-засегнати са местата, където предпочитанието за син и абортите, причина за които е единствено полът, са широко разпространение.

„Някои данни сочат, че съотношението между половете при раждане се формира и от социални, и от фактори на околната среда, за връзката между температурата и съотношението между половете при раждане се знае малко. Ние показваме, че високите температури през деветте месеца на бременността са отрицателни, когато става дума за ражданията на момчета в Субсахарска Африка и Индия“, пишат авторите в статията, публикувана в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences (Национална академия на науките на САЩ).

Съотношенията между половете при раждане или съотношението между мъжкото и женското потомство провокират интереса на учените още от 17 век и досега. През вековете се предлагат и отхвърлят няколко идеи, които обясняват вариациите. В средата на 20 век има консенсус по въпроса. Тезата е, че съотношенията между половете вероятно са постоянни, генетично обусловени и инвариантни спрямо социални и екологични трусове.

През 70-те години на 20 век учените предлагат нови механизми, от които става ясно, че социалните и екологични фактори могат да окажат влияние най-вече чрез мъжката вътреутробна крехкост, известна като концепцията за уязвимата Y хромозома. Мъжките фетуси са по-уязвими по времето на бременността, а това предполага нуждата от повече ресурси и енергия от страна на майката, за да оцелеят.

Когато тялото на бременната жена е подложено на топлинен стрес, настъпват множество промени, сред които дехидратация и хормонален дисбаланс. В подобна екстремна ситуация изборът прави природата. За да защити здравето на майката и бъдещите й раждания, тялото по-често жертва бременностите, които изискват най-много енергия, тоест тези с момчета.

Резултатите

Задълбочената научна работа на водещия автор д-р Жасмин Абдел Гани и колегите й д-р Джошуа Уайлд, проф. Риди Кашяп и българката д-р Анна Димитрова показва, че температурите над 20 градуса по Целзий са трайно свързани с по-малко раждания на момчета и в Субсахарска Африка, и в Индия.

В Субсахарска Африка излагането на високи температури през първия триместър на бременността е свързано с намаляване на ражданията на момчета. Тенденцията е в съответствие с повишената пренатална смъртност, която е резултат от топлинния стрес на майките и е изразена силно сред жените от селските райони, тези с по-ниско образование и раждалите многократно. В случая става дума за механизъм, който е биологичен. Всъщност изследването обяснява физиологично доказаното през 70-те години на 20 век, че мъжките ембриони са по-уязвими на стрес от околната среда. При бременната жена топлинният стрес води не само до обезводняване, но и до хормонален дисбаланс и възпалителни реакции. Високите температури провокират отдалечаването на кръвния поток и кислорода от плацентата. А това са фактори, които застрашават реално оцеляването на плода.

За разлика от Африка, където става дума за биологичен механизъм, в Индия нещата могат да бъдат определени като парадоксални. Причината е, че жегата оказва влияние върху съотношението на половете, но чрез промяна на човешкото поведение. Критичният период в Индия е вторият триместър, когато чрез ултразвук става ясен полът. В страната има силно изкривено съотношение между половете заради предпочитанието към синовете. Данните от изследването показват, че когато времето е горещо, броят на родените момчета намалява. Предположението е, че са намесени социални фактори. Високите температури ограничават абортите, свързани с женските фетуси. Причината е, че в екстремни условия отиването до специализирана клиника е изключително трудно на битово ниво от една страна, а от друга скъпите процедури са недостъпни за мнозина.

Учените откриват, че извън разликите съществува и нещо, което е общо за всички и това е критичният праг, след който климатичните промени се оказват решаващи.

Един от най-значимите изводи на проучването е откриването на конкретен и нелинеен температурен праг. Оказва се, че демографските промени стават видими след преминаването на температурата над 20 градуса. Това е критичната точка, след която тялото на бременната жена започва да изпитва трудности с терморегулацията. Ефектът остава скрит, защото 21 градуса се приемат за нещо нормално и е трудно да се приеме, че умерените температури представляват заплаха за репродуктивното здраве. Така климатичните промени се превръщат и във фундаментален демографски фактор.

„Екстремните горещини не са само сериозна заплаха пред общественото здраве. Показваме, че температурата оформя фундаментално човешкото възпроизводство като влияе върху това кой се ражда и кой не. Откритията ни показват, че температурата има измерими последици за оцеляването на плода и за семейното планиране. Това има отражение върху състава на популацията и баланса между половете. Разбирането на тези процеси има съществено значение за предвиждането как околната среда влияе върху обществата в ситуация на все по-топъл климат“, коментира водещият автор д-р Жасмин Абдел Гани. И уточнява, че работата им показва, че ефектите от жегата не са разпределени равномерно. По-бедните, живеещите в по-тежки условия и жени, които са част от уязвими групи, са засегнати много по-силно. Това поражда сериозни притеснения за увеличаващите се неравенства в здравеопазването в условията на климатични промени.

Изследването е доказателство, че екстремните горещини са не само екологично и икономическо предизвикателство, но и сериозен проблем за общественото здраве и демографията. Авторите са категорични, че тъй като температурите продължават да се покачват, от основно значение за намаляване на въздействието на горещините върху репродукцията и динамиката на популацията е защитата на майчиното здраве и подобряването на достъпа до здравни услуги.