Климатичните промени могат да забавят раждането до 41 седмици

Акценти

Изследователи от Университета Къртин, Пърт, Австралия, установяват, че по-високите нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици и високите температури увеличават бременността до над 41 седмици. До момента множество изследвания показват по категоричен начин, че в резултат на климатичните промени се увеличава броят на преждевременните раждания.

Изследването

Водещият автор на проучването д-р Силвестър Додзи Наядани и екипът му проучват и анализират данните от близо 400 000 раждания в района на Западна Австралия. Така установяват, че излагането на мръсен въздух и на биометричен стрес (мярка, която съчетава температурата на въздуха и на излъчването, относителната влажност, скоростта на вятъра и човешката физиология) води не само до преждевременни раждания, нещо, което е потвърдено отдавна, но и до раждания, продължаващи твърде дълго до 41 гестационна седмица.

„Знаем, че раждането твърде рано крие добре документирани рискове за здравето, но е факт, че рисковете, свързани с късното раждане, остават малко встрани“, аргументира работата на научната група водещият автор д-р Наядани.

В статията, показваща резултатите, публикувана в Urban Climate, авторите посочват, че неонаталното здраве зависи от гестационната възраст при раждане. Двете крайности – преждевременното раждане и преносването имат незабавни и дългосрочни здравни ефекти.

„Независимо, че на преносването се отделя по-малко изследователско внимание в сравнение с преждевременното раждане, има изследвания, според които както късните, така и бременностите след термина са свързани с повишена майчина, перинатална (времето от 28 гестационна седмица до седмия ден след раждането) и детска смъртност и заболеваемост, но и с емоционални въздействия, за които вече се съобщава, че са по-големи, отколкото се смяташе“, пишат авторите. Подчертават, че събитията, свързани с климатичните промени, са постоянно глобално бреме както за здравето на хората, така и да околната среда.

Мръсният въздух и високите температури допринасят за крайно неблагоприятни резултати, свързани с бременността, сред които усложнения като прееклампсия, отлепване на плацентата, преждевременно или раждане на мъртъв плод.

Екипът установява, че вероятността да имат продължителна бременност, е особено валидна за жените, които са над 35 години, тези, които забременяват за първи път, живеещите в градовете.

Проучването е осъществено в Западна Австралия, най-големият по площ щат на Австралия с население от 2 милиона и 800 хиляди души.

>>>Глобалното затопляне може да утрои смъртните случаи в Европа до края на века

Проведено е с помощта на поверителната система за уведомяване на акушерките, където са събрани данни за ражданията, които съдържат информация (социална, демографска и клинична) за майката и за бебето.

От 393 384 едноплодни раждания 47 380 или 12% са след продължителна бременност.

Изводите

Удължената бременност може да има сериозни последици както за здравето на майката, така и на бебето. Увеличават се рисковете от раждане на мъртво бебе, от усложнения, но и от поведенчески и емоционални проблеми в ранна детска възраст.

„Климатичните промени водят до по-чести екстремни метеорологични събития и до влошаващо се качество на въздуха. Затова е от съществено значение да признаем потенциалните въздействия от тях върху здравето на майката и детето“, казва д-р Силвестър Наядани и подчертава, че темата не бива да бъде подценявана в никакъв случай.

>>>Фини прахови частици от въздуха проникват в ембриона още през първия триместър от бременността

Основният извод е, че мръсният въздух и високите температури оказват негативно въздействие върху бременните жени и водят не само до преждевременни раждания, но и до преносване на плода. И двата случая крият сериозни рискове за майката и детето.

>>>Замърсяването на въздуха е най-голямата световна заплаха за човешкото здраве

Проучването подчертава нуждата от целенасочени политики, но и от превантивни мерки, с които да бъдат намалени рисковете за здравето, произтичащи от измененията на климата. „Това включва и много по-добри и ефективни разпоредби за качеството на въздуха, както и инициативи, свързани с общественото здраве, насочени към защитата на бъдещите майки и деца от екстремните климатични условия“, категоричен е д-р Наядани.