Д-р Николай Кръстев: Постинфекциозните чревни разстройства са страдание за цял живот

Доцент Николай Кръстев, гастроентеролог. Работи в МБАЛ „Еврохоспитал” – Пловдив.

Доцент Кръстев, хората, които са преболедували от остър ентероколит, трябва ли да спазват някакви хранителни ограничения след това?

Болшинството от хората оздравяват напълно след преболедуване. Една малко чест от тях обаче остават хронично болни - при персистиране на оплакванията над четири седмици. Това са т.нар. у нас хронични неспецифични ентероколити, а в Европа и САЩ се наричат постинфекциозни чревни разстройства. Това е едно страдание за цял живот, което изисква пациентът да се съобразява непрекъснато с начина на живот и хранене. При острите ентероколити, които протичат с диария, диетата е изключително важна. Добре е тези пациенти да останат на чаена паузи за един-два дни, по-късно може да се включи сухар, варен ориз, печени ябълки, пектини. След заболяването не бива да се консумира прясно мляко, концентрирани захари – конфитюр, мармалад, сиропи, сладолед, сурови зеленчуци, пържени храни, богати на животински мазнини храни, алкохол и газирани напитки. Диетата е от изключително важно значение. При обостряния на хроничния ентероколит или ентерит се налага медикаментозно лечение.

Какво е характерно за хроничния колит?

Искам да уточня, че хроничните колити са хронични ентероколити. Има някои заболявания, които могат да се причислят към хроничните колити, но те са по-особени – язвеният колит, болестта на Крон, туберкулозата на червата, исхемичният колит и някои други, които не са масово срещани. За хроничния ентероколит е характерен диарийният синдром. При хроничните заболявания той не е така изразен. Проявите са по-дискретни – подуване, куркане на корема, хранителна алергия, непоносимост към прясно мляко, захари, леко неразположение, отпадналост, безсилие, неврастенни оплаквания. Но това не е тежко заболяване, в болшинството от случаите не води до нарушение в абсорбцията на различни хранителни съставки.

Много често в подобни случаи болните решават да се самолекуват – с медикаменти, които са им известни, или препоръчани от приятели. До какво води непосещението при лекар?

Някои медикаменти могат да облекчат симптоматиката. Но това е част от комплексното лечение.

Какво означава Синдром на раздразненото черво? Напоследък сякаш има доста хора с такава диагноза?

Това е един доста чест синдром. До една трета от всички оплаквания в развитите европейски страни се дължат на функционално нарушение на стомашно-чревния тракт. Това не са сериозни заболявания, но причиняват доста оплаквания на пациентите и им създават дискомфорт през деня. Синдромът на раздразненото черво (т.нар. в миналото спастичен колит) е един модерен синдром на съвременното човечество, възникващ понякога след остър ентероколит, твърде трудно поддаващ се на лечение. Терапията включва голям комплекс от мерки, за да бъде облекчен и преодолян. Синдромът протича с рецидивиращи болки или стомашен дискомфорт, чревно разстройство или промени свързани с дефекацията. Съществуването на подобни оплаквания налага да се изключат други сериозни заболявания, включително и рак на дебелото черво.

Каква роля има оводняването за червата?

Обезводняването настъпва по-често при тънкочревно ангажиране, поради намалена абсорбция и повишена секреция на вода, вследствие на което възниква и диарийният синдром.

При изразена клинична картина трябва да има адекватна хидратация. В стомашно-чревния тракт физиологично проникват за едно денонощие 6700 милилитра течностти и ако няма обратна резорбция, загубата за организма би била огромна. Оводняването, особено при децата, е изключително важен лечебен подход при диарийния синдром.