Д-р Чавдар Славов: Работата с лаптоп на коленете води до безплодие при мъжете

  Проф. д-р Чавдар Славов е завеждащ Клиниката по урология в Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" и национален консултант по урология.

  - Кажете, как започна денят Ви и какво ще правите днес?

  - Денят ми започна много напрегнато с рапорт, с визитация и с три операции до този момент, а ме чака и следваща. Буквално от Вашето предаване трябва да вляза в операционната зала отново.

 - Не можем да не започнем с въпроса за евтаназията, Вашето мнение какво е като лекар с над 30 години опит?

 - Като лекар за мен е трудно да приема евтаназията и въобще прекъсването на един човешки живот, тъй като медицината непрекъснато се развива и открива и дава възможности и на безнадеждни случаи понякога. Евтаназията е повече психо-социологичен проблем, който би трябвало да се разглежда от повече аспекти и може би донякъде съм склонен да приема, но при случаи, които са безнадеждни и при тях е доказано, че медицината не би могла и не е в състояние повече да помогне. Защото сме имали и ние пациенти в крайна фаза на ракови заболявания, които последните им дни са безкрайно тежки и безкрайно мъчителни.

 - Имал ли сте такъв пациент? Човек, който Ви е молил да направите нещо за него и който е на финала на живота си.

 - При мен пациентите ме молят колкото се може повече да живеят и да се чувстват по-добре. Не съм имал такъв случай някой да ме моли за такова нещо.

 - В сферата, в която Вие работите трудно ли е хората да говорят за проблемите, които имат? Мъжете например да говорят за проблемите, които имат.

 - Да, това е една болна тема на мъжката психология. Защото мъжете със своите възпроизводителни органи са обект на урологията и в частност на андрологията, която е в рамките на нашата област и повечето от тях се срамуват да споделят проблема си дори с лекари. Затова ние като специалисти в нашите правила за поведение, за добра клинична практика залагаме и на това да се разпитват пациентите. В тази посока е например една еректилна дисфункция. Много често те идват с един проблем и ние ако ги попитаме, се оказва, че и този проблем съществува. Нещо повече, ако вземем данните за безплодните бракове, се оказва, че половината от мъжете са причината за тези безплодни бракове. Всичко това рефлектира върху тях, върху обществото и чест прави на Вашето предаване, което информира хората, което ги образова, ограмотява, именно това да провокира у тях да отидат на преглед. Има и съвсем безболезнени методи на изследване.

 - В тази връзка мит ли е това, че е много болезнен прегледа и затова мъжете не искат да ходят?

 - В никакъв случай не е болезнен. Да не говорим, че с въвеждането на ултрасонографските изследвания, на ехографите, то е съвсем безболезнено. Понякога, разбира се, един преглед на простатната жлеза е неприятен, но крайно необходим.

 - Ако трябва да поставим най-общо диагноза на българските мъже, на каква възраст най-често се появява проблемът?

 - Аз обикновено, но и не само аз, ги разделям на три групи - деца (момчета) с вродени заболявания, които не са никак малки. Това е вродено отваряне на пикочния канал на ненормално място, вродено неспадане на тестисите, вродени други заболявания на тестисите. След това идва групата между 20 и 50 години, където много често мъжете страдат от възпалителни заболявания на простатната жлеза и на придатъка на тестисите. За съжаление тези заболявания могат да доведат и до тези безплодия, които се срещат напоследък доста често. Следва групата на т.нар. доброкачествена простатна хиперплазия след 45-50-годишна възраст и разбира се групата на най-страшните заболявания - онкологичните заболявания на половата система. Тук трябва да се знае, че туморът на тестиса и то злокачественият се явява във възрастта между 20 и 40 години и точно тогава трябва да са много внимателни мъжете, защото когато е в ранен стадий, той е напълно излечим, а след 50-годишна възраст може да се очаква ракът на простатната жлеза, който е бичът на съвременния мъж и на съвременната мъжка популация. В световен мащаб на практика от онкологичните заболявания при мъжа, ракът на простатната жлеза е на второ място след рака на ректума и на дебелото черво.

 - В България как са данните?

 - Същото е. Ракът на простатната жлеза измести от второто място рака на белия дроб.

 - Ключовата дума профилактика ли е?

 - Ключовата дума е профилактика и чест прави, че министерството и асоциацията на нашите джипита се ангажираха с една програма - изследване на кръв, което е най-елементарно за туморен маркер и при наличие на промени се консултира със специалист уролог, като се открива в ранни фази. Нещо повече, в изучаването и ранната диагностика, а и прогнозата на това заболяване ние българите имаме много сериозни постижения. Специално нашата клиника съвместно с Центъра по молекулна медицина към Медицинския университет в София работим съвместно с една международна програма с център Лондон и вече имаме две публикации в „Nature Genetics". Това е списанието, в което хората разбират и знаят за какво става въпрос.

 - Все пак какво да кажем на мъжете, а и на жените, кога да светне червената лампичка, че нещо не е наред и трябва да се отиде на лекар? Защото Вие казвате, че ако се открие нещо в ранна фаза, няма проблем.

 - Ако трябва да говорим за конкретно нещо, трябва да тръгнем от там от какво да се пазят. Един мъж не би трябвало да прекалява с алкохола, да не прекалява с тютюнопушенето, нека да не е непушач, но да не се прекалява, да не кара много колело и мотор, защото това травмира тестисите и при млади мъже може да доведе до безплодие. Най-интересното е и това ми е последната информация от едно проучване на Американската асоциация по урология, че когато мъжете работят с лаптоп на коленете също съществува вероятността да получат безплодие, а това е повсеместно явление - да се работи на колене, както на летището, така и в парка, навсякъде. Ето това води до безплодие при младите мъже и това вече е научно доказано, публикувано и е информация от тази сутрин.

  - Много интересно. Може би сега хората си мислят, че това са мъжки разговори и че за това жени и момичета не трябва да се намесват. Така ли е?

 - Напротив. Жената е тази, която трябва да помогне в случая и за мен е удоволствие когато жена води своя партньор или съпруг на преглед и споделя съвместно с него, защото така или иначе колкото и да сме по-силен като пол мъжете, сме по-свенливи, по-трудно можем да дадем обяснение за проблемите си.

  - Когато разбраха хората, че Вие ще идвате и имаше един такъв интересен въпрос към Вас: препоръчвате ли обрязването на момченцата?

 - Обрязването е един предимно религиозен акт. При нас православните се обрязват при положение, че има патология, т.е. заболяване на кожичката на препуциума. Трудно е да кажа, че се препоръчва. Имаше една теория, че обрязаните мъже по-малко инконтаминират в тази зона, т.нар. НPV вируси, които причиняват рака на шийката на матката при жената.

 - Хората на по-обикновен език си го казват, че е по-хигиенично.

 - По-хигиенично, но донякъде. Препуциума (кожичката) не пречи да се спазва хигиена. Хигиенните навици на някои българи за съжаление куцат, нека си го кажем и това.

 - Въпрос на избор е, това казвате Вие, така ли?

 - То е въпрос на избор, но като лекар не бих казал, че е нещо, което трябва да се препоръча, както и не бих препоръчал инсталирането на парафин в кожата и на перли с оглед по-голяма мъжественост.

 - Това е много сериозен въпрос, защото в затворите точно това се прави.

 - Не само в затворите. То се прави и навън, от младежи, от компании, които в алкохолна еуфория решават. Най-жалкото е, че има и медицински лица, които извършват тази процедура и се стига до инвалидизация, защото парафинът и перлите предизвикват т.нар. асептично възпаление, некроза и може да изгуби половия си орган. Вместо да впечатли дамата, да загуби органа си.

 - Това, което казвате е много сериозно, защото настина е много разпространена тема. В Централния софийски затвор това е масова практика. До къде народопсихологията на българина му пречи да ходи на профилактични прегледи и да говори за проблемите си, така ли е и в световен мащаб да говорят трудно мъжете или само ние българите?

 - Ние българите и донякъде южните народи има една такава народопсихология да са по-свенливи, по-трудно да говорят за проблемите си. Така според мен това е причината да се стига и до едни късни етапи. Ние скоро имахме един сравнително млад пациент с рак на пениса, който като видяхме за какво става въпрос просто не можахме да повярваме, че този човек толкова време е чакал и не е споделял проблема си с лекар. Това е пак от срам, защото там на срамното място се приема, че това става и е срамно да го сподели с лекар и да го сподели с близки.

 - Още ли се приема това за срамното място?

 - Точно това е народопсихологията на българина и да, приема се.

 - Какво казваме на българина, не е срамно да се говори за проблема, където и да се намира той и какъвто и да е този проблем, нали?

 - Определено. Особено когато се отиде на лекар и е редно да се отиде на лекар. Дори аз мога да уверя хората, че заради т.нар. лекарска тайна лекарят никога няма да сподели, така че това може да остане конфиденциално и този човек да си реши проблема.

 - А ролята на жените в този мъжки проблем?

 - Определено е съществена и аз вече го споменах. Бях написал в една статия, че жената при любовната игра може да опипа тумор на тестиса на мъжа или на момчето и моята съпруга дори ми направи забележка, защото тя прави коректура на моите статии, че толкова откровено говоря и едва ли не вулгарно.

 - Аз Ви благодаря, че говорите така, важно е.

 - Има един консерватизъм в нашата народопсихология по това, но ето, че с това най-лесно една девойка или млада жена да усети един такъв проблем по-навреме и по-рано.

  - И да поговори с партньора си да отиде на лекар и да се реши този проблем.

  - Естествено. Дори проблем с еректилна дисфункция.

  - Сериозен ли е той в България?

  - Естествено, много сериозен е. От 2002 г. има едно проучване, което сочи, че в отрязъка на възрастта между 30-34 години 18% от мъжете имат еректилна дисфункция. Това е много сериозно. Точно това са тези засечки, които стават в половия живот на една двойка и точно там трябва да се провежда разговора, защото много често проблемите са психологични и се развива т.нар. психологична еректилна дисфункция, която няма нищо общо с органичната и е напълно преодолима.

  - Още един мит ми се иска да разбиете Вие за мъжете към 50-те, когато тези засечки започнат да се появяват. Тогава кога свършва половият живот на мъжа?

 - Докато има желание, той не свършва никога. На наш световен конгрес в Кейптаун аз няма да забравя и винаги го казвам, че 2006 г. цитираха 96-годишен мъж, който има редовен полов живот с помощна на хапчета. Важно е желанието. Желанието в жената, колкото и парадоксално да звучи, отмира по-рано, отколкото при мъжа. Затова са може би тези често срещани връзки, които и по медиите показват, а именно между по-възрастен мъж и по-млади жени.

  - Като че ли много двойки към 50-60 години казват : какъв секс, ние сме вече възрастни за това нещо.

  - Не, няма такова нещо. Моят колега и и приятел проф. Филип Куманов ми каза за наша колежка на 75 години, както и мъжът й на 75 години, които правели ежедневно секс и се обичат.

  - Споменахте хапчетата, какво мислете Вие за тези модерни хапчета като виагра например.

  - Те са революция в медицината. Аз не смятам, че са вредни. Има много проучвания, много сериозни изследвания и се оказва, че когато са правилно изписани нямат никакво вредно въздействие. Те са много полезни и при тези млади хора, които имат засечки и при няколко вземания преодоляват този проблем и се възстановяват напълно. Има и такива, които изпадат в трайна еректилна дисфункция, говорим за хора с органични заболявания, с диабет, с хипертонии (високо кръвно), с високи нива на холестерол, с други заболявания, с т.нар. късноразвиващ се хипогонадизъм при мъжете с възрастовите изменения и хапчетата са напълно полезни за един наистина качествен живот.

  - Като ръководител на най-добрата Клиника по урология в Александровска болница и национален консултант, кажете на какво ниво са лекарите, на какво ниво е апаратурата в България във вашата област урологията?

  - Благодаря Ви за анонса, настина е така и статистиката го показва. Ние сме не само най-голямата урологична клиника в България, бих казал и на Балканския полуостров и ние ежегодно извършваме между 3500 и 3700 операции и оперативни процедури. Това е изключително голямо нещо. Клиниката ни има много сериозен потенциал, имаме 12 хабилитирани лекари и преподаватели в същото време. Апаратурата ни се нуждае от докомплектоване и сега имаме разбирането на ръководството на болницата и на ръководството на министерството по една европейска програма, от която очакваме докомплектоване на най-съвременни образци в урологичната апаратура.

 - Изкушавам се да Ви задам един въпрос. Какво правите в България? Защо работите в България? Имали сте специализации в Белгия, Русия, Англия, САЩ, навсякъде по света.

  - В началото този въпрос изобщо не си го задавах. Аз вярвам в България, вярвам в хората и след като съм българин смятам, че мога да помогна на тях. Нещо повече, българите по чужбина идват и търсят нашата помощ, от Америка, от Западна Европа, да не говорим съседите и съседските страни.

  - Защото е по-евтино или защото сте по-добри?

  - И двете. Определено сме по-добри и мога да кажа, че българският лекар и в частност българският уролог все още съхранява морала на това, което консумативното общество в последно време предлага, т.е. прекалената комерсиализация в медицината, безспорно здравето е стока, но не трябва да се приема на пазарен принцип. Ако трябва да бъда конкретен на Вашия въпрос, има периоди, в които, когато нещо не върви, когато се бавим с доставката на апаратура и когато усещаме, че изоставаме с най-напредничевите в тази област, тогава в мен се поражда една носталгия към момента, в който можех да отида навън, но трябва да Ви кажа, че работейки тука и изпитвайки уважението и благодарността на хората, няма да прозвучи нескромно, но за мен най-голямото удоволствие е когато си тръгне мой пациент и казва: „Златни ръце имаш, докторе!", тръгват възрастни хора да ти целуват ръцете. Това е наистина трогателно, но аз бих казал, че работейки тук и членувайки на тези високи асоциации, съм по-уважаван отколкото ако бях там.

  - Развълнувахте се на този въпрос?

  - Да, определено.

  - За да разбием още един мит. Голям проблем напоследък е с пластичните хирурзи и със слагането на силикон в гърдите, на които им гърми силикона, некачествени импланти и с тази мода на подменените ценности се появи и нещо друго - уголемяване. Пластичните хирурзи правят такива операции - уголемяване на половия член. Мода е, освен топчетата, които се слагат и това е мода.

  - Това го има и е право на всеки гражданин законово да избере какво ще прави с тялото си. Не случайно знаете, че има случаи и за промяна на пола, които чисто юридически са направени. Докато бях в Лондон видях 5 такива случая, но това е избор. Аз лично като човек, който е призван да лекува, не бих си позволил да правя тези операции на здрав орган. Друг е въпросът ако е болен. Ето, ние правим пластични операции на пикочния канал при болни хора, при пациенти, които не могат да уринират, не могат да имат сами изхвърляне. В повечето случаи това са млади хора. Гордея се с това, че нашата клиника преди десет години въведе тези съвременни уретропластики, които ни наредиха в първите десет в света. Сега всички клиники това е като златен стандарт тези уретропластики, т.е. пластични операции на пикочния канал.

  - Има с какво да се гордеете. Денят Ви продължава с операция. Аз мога да кажа, че от този разговор беше много личен, дискретен обаче беше много важен и не беше трудно. Въобще ако така мъжете идват и си задават въпросите при Вас, мисля, че лесно може да се получи, нали?

  - Определено, да. Даже аз бих казал, че не е дискретен. Опитах се да бъда максимално откровен, за да разберат нашите пациенти, нашите мъже, че няма нищо страшно да отидат и дори след 45-годишна възраст ежегодно да си правят по един профилактичен преглед.