Йордан Войнов, директор на БАБХ: Да предлагаш храни с изтекъл срок на годност или неустановен произход, е равносилно на продажбата на дрога

  Йордан Войнов е роден на 28 декември 1966 г. в София. Завършил е Ветеринарния техникум в Ловеч и Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Специализира "Ветеринарно-санитарна експертиза" в Тракийския университет. От юли до ноември 2008 г. е зам. генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, а после и неин шеф. Назначен е за директор на агенцията по безопасност на храните на 19 януари 2011 г. Семеен, с две деца.

- Г-н Войнов, какво показват проверките ви по морето? Колко заведения затворихте?

- Започнахме още през април. Досега имаме над 4000 тематични проверки по заведенията и над 7000 по т.нар. официален контрол на територията на морските области - Варна, Бургас и Добрич. Общо проверките излизат над 10 хил., което не е никак малко за 3 месеца. Падат се по над 100 на ден.

Досега сме затворили над 300 обекта. Хубавото е, че в последно време има ефект от засиления контрол. Нарушенията намаляха. В началото откривахме нередности във всяко трето заведение, което беше много притеснително. Сега вече нарушенията са под 20% от проверените. Но има какво още да се желае. Конфискувахме и бракувахме над 3 тона храни при тези проверки.

- Какви са най-честите нарушения?

- Най-много се натъкваме на храни без произход и документи. Има и продукти с изтекъл срок на годност, неправилен температурен режим на съхранение, лоша хигиена, персонал без здравни книжки.

Доста обекти се оказа, че използват собствен водоизточник, което е рисково. Най-често той е незаконен, без да има проби на водата. Такъв беше случаят и с лагера в Китен, където много деца се разболяха.

- Има ли нови случаи на натровени с развалени храни по морето?

- Не. Имахме случай с туристи от Кипър, които имаха съмнения за хранително отравяне. Впоследствие обаче се установи при изследване на продуктите, че причината не е в тях, а най-вероятно е било вирусна история.

- Министър Найденов поиска по-високи глоби за търговците на стари храни. Често ли се случва да си плащат глобите и да продължават да правят нарушения?

- Има го и този момент. Но ние обявихме, че при повторно нарушение в рамките на един месец в един обект той се затваря.

- Това не е ли нарушение на закона - той предвижда чак при трето нарушение да се стига до затваряне?

- Ние сме по-драстични, има възможност да приложим затваряне и при 2 нарушения за 1 месец. Но аз съм съгласен с министъра, че глобите трябва да се увеличат.

При българина има ефект, когато му се бръкне в джоба. Би следвало дори да се криминализират нарушенията с развалени храни или продукти с неясен произход. Това застрашава здравето и живота на потребителите, което граничи с престъпление.

- Ще внесете ли искане за затвор на търговци на стари храни?

- Да, готови сме да поискаме. Да предлагаш храни с изтекъл срок на годност или неустановен произход, е равносилно на продажбата на дрога. И в двата случая, който го прави, знае какъв е ефектът за здравето на хората. Би следвало да се криминализира и всеки да си понесе заслуженото, ако се опита да предложи такава храна.

- Вериги и производители отрекоха да нарушават българското законодателство с връщането на храни с изтичащ срок на годност от магазините. Вие твърдите, че това е недопустимо. Каква е истината?

- Връщането е абсолютно недопустимо. Работим по наредба, за да конкретизираме забраната. Тук в момента има големи нарушения. Включително и по-малките магазини са задължени да сключват договор с екарисаж съгласно европейския регламент 1774.

- Това обаче е нереално. Как малък магазин на село ще има договор с екарисаж?

- Така е, в момента е нереално. Единствено в София има изграден междинен склад, в който се събират старите продукти и оттам съответно отиват към екарисаж. Наистина сега положението не е добро и трябва да го оправим. На базата на тази наредба ще задължим общините да предприемат мерки по изграждане на такива междинни складове навсякъде. Там ще се връщат старите храни и после ще се изтеглят към екарисажите.

Същото е и на морето с ол инклузива. Всичко, което се изхвърля, трябва да отиде за унищожаване и би следвало всеки хотел да има договор с екарисаж. Това при хиляди хотели също е нереално.

Другото решение е няколко дни преди изтичане на срока на годност да се дават продуктите на хранителни банки за социално слаби.

- По плажовете масово се предлага варена царевица. Това не е ли нарушение, кой я проверява, как се вари, откъде е и пр.?

- Абсолютно нарушение е. Всеки, който продава храни, трябва да има регистрация или за постоянен, или за временен обект, но на определено място. Виждал съм по плажа и разнасяне на чирози (сушена риба - б.р.). А си има условия как се съхраняват тези продукти и как става продажбата им.

- Щом е нарушение, защо тогава се допуска, при това масово - на почти всеки плаж? Нарочно ли си затваряте очите заради туристите, но ако е така, не е ли по-добре да се регламентира?

- Няма как да се разреши да се разнасят храни по плажа. Може например в началото на ивицата да има временен обект и всеки да отиде до него, за да си купи варена царевица, сладолед, чироз или друго. Но такъв вид разносна търговия с храни няма как да се случи. И ние вземаме мерки и в това направление. Но контролът тук е по-труден, защото няма как реално да ги хванем. Не е дори временен обект, за да го санкционираме, човекът най-често е без документи, трябва да се вика полиция, да го арестуваш, да му изискаш личната карта и пр. Наистина е трудно, но трябва да се справим. Концесионерите на плажовете си ги знаят тези търговци. Дали ги допускат, защото им вземат такса, или си затварят очите, е без значение. Но трябва да се търси отговорност от самия концесионер за случващото се на неговата плажна ивица. На него ще се възложи да не допуска преминаващи търговци да предлагат храни. Иначе самият разносвач може да хвърли чантата в морето и да каже: тя не е моя, и няма как да го санкционираш. А дори и предлагането на плодове е рисковано - ами ако този, който ги е рязал, е носител на стафилококова инфекция, той ще зарази половината плаж. Епидемиите по морето през лятото често са заради лошата хигиена.

- Проверихте и продажбите на сладолед. Какви са резултатите и какво ядем - растителни мазнини или сладолед от мляко?

- Имаме над 8000 проверки на сладолед. Над 120 кг сме конфискували и унищожили. Имаме доста актове и предписания. За моя изненада най-проблематична се оказа Кюстендилска област, а не морето.

Има и млечен сладолед, и такъв, в който се използва растителна мазнина. Но при него по принцип няма проблем да се слага, той не е изцяло млечен продукт, за да важи забраната за влагане на растителна мазнина.

- Продължават ли опитите за вкарване на стари храни от Гърция през Кулата?

- След като предприехме мерки и изпратихме мобилни групи по границата, вече не. Преди това хванахме десетки тонове, които бяха унищожени. Кучето играе според тоягата. Оставихме обаче мобилните групи, защото явно се стреснаха от тях.

За последно хванахме 25 телета без произход в област Ловеч. Насочихме ги за клане в кланица и чакаме да излязат резултатите от изследванията им. Ако всичко е наред с месото, ще ги дадем на социални домове. По този начин вече сме дарили доста храни и това ще е практика и занапред.

- Защо в магазините няма хляб по стандарт?

- Нямахме качествено брашно, миналата година хубавата пшеница е била изнесена. Разговаряхме с асоциацията на хлебопроизводителите и те заявиха, че тази година реколтата е добра и са купили качествено жито. И от есента, когато започне да се използва новата реколта, ще има масово хляб по стандарт "България".