Милена Ташкова: Най-важен е вътрешният ни кантар, а не този, на който стъпваме!

Ще ви запознаем с Милена Ташкова, клиничен психолог и психотерапевт с дългогодишен опит. Тя, заедно с екип от психотерапевти, стартира проекта, наречен "Живот на килограм". Целта им е превенция и борба с хранителните разстройства (анорексия, булимия, хиперфагия, орторексия и други) при децата, тийнейджърите и възрастните хора, работейки с целия спектър на психични проблеми и житейски трудности. Проектът е адаптиран и достъпен за всяка възрастова група. За осъществяването му се използват разнообразни методи, чиято цел е докосването до емоционалния свят на ученици от 5 до 12 клас и личните им размишления в насока към хранителните разстройства. Заедно с фотографката Вера Гоцева (Lomovera) организират изложбата "100 грама нежност", която представя снимки от домове на хора, страдащи от хранителен проблем. Те разкриват дълбоката емоционалност и истории, които ни подтикват към размисъл.

Разкажете ни повече за проекта "Живот на килограм". Как се роди идеята за него?

В последните няколко години забелязахме, че все повече нараства броят на младите хора, които имат хранителни проблеми или още по-лошо - хранителни разстройства. Наблюдаваме нещо като епидемия, свързана с тях. Решихме, че е добре да направим нещо за превенция и създадохме проекта "Живот на килограм". Изработихме специална програма, при която посещаваме ученици от 5 до 12 клас. Освен че ги запознаваме с основните механизми, при които възникват проблемите с храненето, ние им демонстрираме как именно се случва това. Говорим си за всички фактори, които водят до това, както и за стратегиите за справяне с емоционалните кризи. В основата на хранителното разстройство е фактът, че не успяваме да се справим с емоциите и трудностите си и търсим утеха в храната или пък я ограничаваме драстично, защото мислим, че ако сме по-слаби ще сме по-щастливи.

Каква е вашата мисия?

Мисията ни е да информираме както младите хора, така и цялата общественост колко е опасно това прекалено фокусиране върху храненето и храната. Напоследък сме свидетели на една хранителна "истерия" - непрекъснато се говори за хранителни режими, перфектни тела, тренировъчни програми и "чиста" храна. Същевременно, в социалните мрежи ни заливат изображения на идеално изглеждащи момичета и момчета. Снимките се обработват със специални филтри и програми, така че да отговарят на някаква идеална представа за самите нас. Всичко това няма как да не доведе до сериозни последствия при младите хора. Те са най-уязвими, защото, ако един възрастен човек би могъл да се справи с това да намери баланса в грижата за себе си, то тийнейджърите могат да стигнат до големи крайности. Особено страшно е, ако наистина са имали нужда да редуцират теглото си и без специализираната помощ на диетолог и психолог започнат да свалят килограми. Това води до усещането, че се справят и успяват, което ги увлича и после е изключително трудно да спрат. Разбира се, тези неща никога не се случват без зад тях да стоят дълбоки психологически проблеми. Хранителното разстройство е психичен проблем, то е неприемане и нехаресване на себе си.

Кои са хранителните разстройства и главните причини за появата им?

Свикнали сме да разпознаваме само анорексия и булимия, но всъщност има още много хранителни разстройства. Напоследък едно от най-разпространените е орторексията. Това е прекаленото фокусиране върху здравословното хранене и начин на живот. Освен това в повечето случаи ние мислим, че има проблем, едва когато той стане видим. Твърде късно го идентифицираме и затова после много трудно се повлиява. Аз винаги казвам, че не е толкова важно какво точно и по колко се яде, а основното е колко време човек мисли за храна. Има хора, които мислят и говорят само за това, други теми на разговор нямат. Това свърхфокусиране върху здравословния начин на живот се оказва парадоксално и нездравословно. Разбира се, то е придружено от една висока тревожност, когато няма необходимата "чиста храна" или когато плановете за тренировки са осуетени. Нещо, което би трябвало да ни зарежда, започва да ни затормозява, но вече не можем да спрем. И така, много е сложен проблемът и, за съжаление, става всеобхватен.

Кои са най-честите потърпевши от тези разстройства?

Най-уязвимата група са тийнейджърите (и момчетата, и момичетата) и причините са комплексни. От една страна, това са спецификите на възрастта, за която са характерни противоречива и неустойчива емоционалност, проблемна самооценка, изключителна потребност да си приет от връстниците. От друга страна, са медиите, рекламите и най-вече социалните мрежи, които непрекъснато налагат идеята за перфектното тяло и се превръщат в сцена на своеобразно представяне на "идеални" образи, с които тийнейджърите не спират да се сравняват и да им подражават. Семейството като фактор също има голямо значение. Така поради сериозни вътрешни емоционални конфликти и проблеми във взаимоотношенията, и поради липсата на достатъчна психична зрялост да ги овладеят, юношите често несъзнателно прибягват до храната като опит да се справят с напрежението. За съжаление, този опит може неусетно да се превърне в основна стратегия за справяне с много сериозни последствия. Това съвсем не означава, че хранителните разстройства се случват само в тийнейджърска възраст. Все повече хора извън нея развиват различни хранителни проблеми, свързани с психични преживявания.

Как да разберем, че детето ни може да страда от някое от тези разстройства и какви мерки да предприемем, за да го предпазим?

Важно е да обръщаме внимание не само на това, което постигат децата ни, а и да се стараем да сме наясно с това, което те преживяват. Понякога пропускаме сериозни неща, които се случват вътре в тях или подценяваме драматичния начин, по който ги приемат. Ще изброя част от сигналите, които могат да ни подскажат, че децата ни или самите ние сме в риск да развием хранителен проблем или дори хранително разстройство. Ако прекалено се съсредоточаваме върху тялото, мислим и говорим за килограми, за полезни и вредни храни, за тренировки и особено ако извънредно стриктно следим количествата, вида и часовете, в които се храним. Опасно е, когато мисленето и контролът върху храненето се превърнат в приоритет или са свързани с усилия и напрежение, тогава постепенно се ограничават определени храни или цели хранителни групи. Когато детето изпитва трудности, тъгува или е самотно и уплашено, то неусетно прибягва до справяне чрез храната – или преяжда, или я ограничава. Усамотява се, предпочита да се храни само, за да избегне въпросите и коментарите на близките си. На другия полюс е стремежът на юношата към перфектност по отношение и на успеха, и на външния вид. И не на последно място се променя емоционалното поведение на детето, то се затваря в себе си и все по-трудно контактува с връстниците си. Ако се стремим да сме наясно с чувствата, които занимават нашите деца и успяваме да говорим с тях, ако сме внимателни за собствените си отношения с храната и личния пример, който даваме, има по-голям шанс да помогнем на детето си да се справя по-добре с емоционалните си конфликти. Също така по-вероятно е да забележим навреме евентуален проблем и да подкрепим детето си адекватно.

Вие организирахте и изложбата "100 грама нежност". Разкажете ни с какви хора се срещнахте и кое е общото, което забелязахте във всички домове, които посетихте?

Изложбата ни "100 грама нежност" цели да започне задълбочен разговор за хранителните разстройства, да провокира преживяване, размисъл и по-добро разбиране на темата. Поканихме изключителния фотограф Вера Гоцева - Lomovera (на снимката), която снима детайли от домовете на наши пациенти, преживяващи психологически проблеми с храненето. На пръв поглед няма нищо странно или твърде специфично в тези детайли, но ако се вгледаме с други очи в тях, тогава те придобиват съвсем различен, по-дълбок и символичен смисъл. Например огледалото често е главният герой в дома, то сякаш фокусира цялото неприемане на себе си и усещането, че си отхвърлен от другите. Прекомерното желание за ред може символично да се види като потребност и опит да се контролират вътрешните емоционални конфликти, което принципно е характерно за други пациенти. Основното ни послание е, че при хранителните разстройства често хората, както и домовете им, изглеждат нормално и обикновено. Проблемът сякаш е невидим и става явен чак в крайните си фази. Това може да е домът и скритото страдание на всеки от нас. Срещаме и познаваме такива хора, но не виждаме какво се случва вътре в тях, а понякога и ние самите не си даваме сметка, че храната е във фокуса на нашия живот или в този на децата ни много отвъд здравословната грижа.

Какви съвети бихте дали на нашите читатели?

Храната е енергия, здраве и често фон на приятно общуване, но не бива да е твърде голям фокус в живота ни. Добре е да си дадем сметка дали несъзнавано не я натоварваме и с друга функция, която не е за нея, а именно да е терен за справяне с вътрешните ни емоционални конфликти. Най-важен всъщност е вътрешният ни кантар, а не този, на който стъпваме. Не колко, какво и кога ядем, а колко разбиране, приемане, любов, подкрепа, израстване и свързване преживяваме.