Начало Здравна медиа Интервюта Подкрепа и взаимопомощ Катерина Чобанова: Можеш да напуснеш матрицата чрез любов, подкрепа и разбиране!

Катерина Чобанова: Можеш да напуснеш матрицата чрез любов, подкрепа и разбиране!

Катерина Чобанова: Можеш да напуснеш матрицата чрез любов, подкрепа и разбиране! - изображение

Тя е студентка по психология в Университета в Пловдив. Вече е решила как ще се реализира професионално след завършването на висшето си образование. Вероятно и тогава, както сега, ще продължава да вярва на сърцето си и да застава зад каузи. Каузи, които си заслужават и са в полза на хората. Тя е Катерина Чобанова и в момента реализира заедно с доброволци една от каузите си. „Матрицата на глада“ е посветена на хранителните разстройства, за които въпреки необятната информация в интернет, се оказва, че не знаем нищо. Не знаем, защото страдащите мълчат. Катерина го определя като мълчанието, което убива. Водена от идеята да разкъса матрицата на мълчанието, а младежите и семействата им да научат важни неща за този вид заболявания, тя създава проекта и не смята да спира, когато той приключи. Просто защото матрицата може да бъде разкъсана и победена. Както казва Катерина, с много любов, подкрепа и разбиране.

Г-це Чобанова, да започнем разговора с въпроса защо станахте част от инициативата „Матрица на глада“? Какво Ви провокира?

Инициативата „Матрица на глада“ е част от каузите, разработени от младежите по проекта „Младежка Социална Зона“ и от програмата на Пловдив 2019 - Европейска столица на културата. Роди се съвсем спонтанно в моята глава, защото исках да съчетая две от любимите си неща - психология и доброволчество в едно и така да се случат нещата, че да си струва, да има смисъл, да е нещо с кауза, която има обществена значимост. Спрях се на проблема за хранителните разстройства, защото това заболяване засяга все повече хора, но няма достатъчно гласност заради скритото му проявление, а трябва да се обърне внимание, тъй като много млади момичета и момчета умират сами и неразбрани, в сянка.

Разкажете малко повече за идеята?

Започнахме с избора и обучението на доброволци. В нашия случай над двадесет юноши и техните майки и бащи. Благодарение на помощта на психолога Даниела Червенакова всички те получиха знания по темата. Така подготвени от март, те се срещат с възпитаниците на три пловдивски гимназии, които станаха част от инициативата до момента. Тук е мястото да кажа, че огромно значение за предпазването от хранителни разстройства имат родителите. Затова те не само ще получат нужната информация, но с тях ще разговаряме и дискутираме. Идеята е да успеят да разпознаят проблема. Издадохме и специален наръчник за целта, който също ще им бъде полезен. В него има множество лични истории на хора, които са били достатъчно силни и са се справили с анорексията, булимията, със системното преяждане или хиперфагията, както и с орторексията, която представлява манията да се яде само здравословна храна. За финала на инициативата планираме голяма кампания на 2 юни и очакваме учениците, с които работим, да бъдат активни.

матрица на глада

Колко е сериозен проблемът с хранителните разстройства у нас?

Хранителните разстройства са проблем, който често е скрит и неглижиран, за него не се говори. Те са определяни като "глезотия" и тема табу, а реалността е много по-страшна! В основата на заболяването често стои ниската самооценка и нереалистичното възприятие за собственото ни тяло. Това са психични заболявания, но често с физически последици като сърдечносъдови и проблеми със стомашно-чревния тракт, намаляване плътността на костите и други. С прогресирането на заболяването рискът от смърт се увеличава, а болниците често отказват лечение. От друга страна няма адекватна информираност. Има много митове, които объркват още повече хората за това какво всъщност представляват хранителните разстройства. Бих казала, че проблемът е наистина много сериозен.

Защо е така?

На първо място заради липсата на информация. Парадоксът тук е, че колкото повече информация се разпространява в интернет пространството, толкова по-малко се знае. Освен това засегнатите не говорят и изключително трудно вземат решение да потърсят помощ. Едно мълчание, което убива. Няма по-важно от осъзнаването на проблема. За съжаление много често това става, когато вече е късно. Не е срамно да признаеш и да потърсиш помощ. Вярвам, че има надежда за успешното лечение в борбата с хранителните разстройства, както вярвам, че с много любов, взаимно разбиране и подкрепа излизането от матрицата е напълно възможно.

обучението

Какво не знае българинът за хранителните разстройства?

Може би доста неща са неясни за обществото. Ще се опитам да развенчая някои митове. На първо място общоприетото схващане, че това е женско заболяване, е неточно. Всъщност момчетата също могат да развият хранително разстройство. Нарушенията в храненето са с най-висока смъртност от всички психични разстройства. Освен медицинските усложнения и смъртта като резултат от заболяването, разстройствата на храненето носят висок риск от самоубийство. Те засягат хора от всяка възраст, пол, етнос, раса, тип тяло и тегло, сексуална ориентация и социално-икономически статус. Не са прищявка, мода или просто диета, а сериозни заболявания със сериозни последствия. И не става дума само за тегло и храна, а за потиснати емоции и незадоволени потребности, които не могат да се сдъвчат с храната. И накрая може би не знаят, че възстановяването е постижимо, но е важно да бъде открито рано и лекувано.

Инициативата се насочва към младежите и техните семейства. Защо?

Целевата група са младежи между 12 и 19 години и родителите им. Насочихме сме към тази възрастова група, защото тя е най-рискова и често хранителните разстройства се отключват по време на тийнейджърските години и юношеството. А към семействата, защото те са част от всичко - от превенцията, интервенцията, възстановяването, но и от самото заболяване.
Как ви приемат младите хора и техните родители? Проявяват ли интерес, активни ли са или са резервирани?
Младежите са изключително активни и проявяват интерес към темите, които засягаме. Приемат ни много топло и сърдечно. А и е нещо ново и различно, нещо интересно, което не е непременно обвързано с уроците. Форматът на сесиите се различава от училищния, което ги впечатлява. С родителите е малко по- различно. Те често са по-резервирани, по-бдителни, особено щом се отнася до децата им. Тепърва ни предстоят дискусионните срещи с тях. Дано са успешни.

Откривате ли случаи на хранителни разстройства сред учениците, пред които говорите?

Не са споделяли все още за подобни проблеми, но има деца, които казват, че са опитвали различни диети, че са ограничавали определен тип храна или не харесват своето тяло и начина, по който изглеждат. Опитваме се да създадем една сигурна и защитена среда за тях, в която свободно могат да споделят. Работим на принципа тук и сега, който означава, че това, което споделят, остава в групата, спазваме конфиденциалност и не изнасяме информацията извън групата.

Не Ви ли се струва, че в последно време манията по здравословната храна обхваща твърде много млади хора и ако е така какви са опасностите?

Да, с навлизането на все по-модерните тенденции в храненето и здравословния начин на живот се появиха и нови разновидности в нарушенията. Тази мания, която споменахте, се назовава с термина орторексия нервоза. Да го обясня така. Това са хора, подлагащи организма си на изключително ограничаващи диети в името на здравословното хранене. Много често заболяването започва просто като искрен стремеж към здравословен живот, но накрая се стига до поемането единствено на специални храни, приготвени по специален начин. И това ограничаване провокира недохранване и гладуване, а те по-късно се трансформират в преяждане, съпътствано от чувството за вина, и се появява булимията. Реални опасности са желязодефицитната анемия, която натоварва силно сърцето. Зрението се нарушава заради по-малкото мазнини, костите се размекват и още други проблеми, сред които и отварянето на целия организъм към инфекциите. И се стига до там, че желанието да живееш здравословно граничи с нарушения на храненето. Бих казала, че балансът е важен и осъзнаването на рисковете ще помогне човек да не залитне към орторексия.

Какъв според Вас ще бъде резултатът от „Матрица на глада“?

Самият факт, че „Матрицата на глада“ е реалност, е голям успех. Не искам да имам очаквания, но само това, че вече се говори за проблемите с храненето, че се включиха много доброволци към каузата ми и се дава гласност на проблема, за мен е страхотен резултат. Бих искала информацията да достигне до повече хора, да остане нещо в главите на децата като знания, да се отворят очите на хората около нас, родителите да забелязват, подкрепят и обичат! Имам амбицията и мотивацията инициативата да продължи и след края на периода, в който тя трябва да се реализира. И това ще стане с нови кампании и нови дейности.

Вие сте все още студентка по психология. Къде виждате своето бъдеще, след като се дипломирате?

Виждам се като психолог с частна практика. Насочила съм се към психотерапевтичните школи и работа в областта на зависимостите и кой знае, може би именно хранителните разстройства са моето нещо. Не е случайно, че именно те са в основата на моята кауза.

Защо?

Защото усещам тази професия като призвание. Сърцето ме тегли натам, а кой би застанал на пътя на сърцето си?

Автор: Гергана Караилиева
Снимки: Личен архив

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С ИНТЕРВЮТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ИНТЕРВЮТО

ИНТЕРВЮТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлЛеченияНовиниХранене при...Здравни съветиЛюбопитноАлт. медицинаИнтервютаЗаведенияБотаникаИсторияДиетиСпорт