Професор Ексапет Караханян – Джамбазова: Харесвам движението напред!

Професор Караханян е лекар от 1956 година, изтъкнат специалист по педиатрия и ендокринология. Лекар на годината за 2004, автор на учебници и човек с голямо сърце, посветено на пациентите. Над 55 години стаж в медицината и много опит и енергия, които може да предаде на по-младите си колеги. Важно е никога да не спираш да вървиш напред!

Фрамар: Ще се представите ли на читателите на Фрамар?

Името ми е Ексапет Караханян – Джамбазова, по произход арменка, но съпругът ми е българин. Родена съм в Хасково, завърших медицина в Пловдив, бях там до пенсионирането си като професор /15 години/, а след това се завърнах в родния си град. В момента работя тук в частната си практика, като педиатър и ендокринолог.

Фрамар: Кои са вашите пациенти?

Моите пациенти са и деца и възрастни. Децата са свързани с педиатричната ми специалност, а възрастните – с ендокринологичната.

Фрамар: Каква част от тях са пациентите с наднормено тегло?

Много голяма, и деца и възрастни. Това е един много тежък проблем, с много трудно лечение. За да се постигнат резултати се изискват много усилия от страна на самия пациент, както и високото му съзнание. Много е трудно с децата, защото те идват под влияние на родителите. За тях е трудно да се спазва диетичен режим, защото имат нужда от разнообразна храна. Възрастните имат възможност да се подлагат на много ограничени диети, но за децата това е трудно и вредно. Друг аспект на проблема – физическата активност. Днешните деца не са физически активни, те стоят пред компютъра и телевизора, нямат навици да спортуват или да играят отвън. Това е една от основните причини за повишена заболеваемост.

Преди много години, докато бях лекар в Хасково, бях организирала лагери за деца с наднормено тегло. За двадесет дни се получаваха страхотни резултати – походи в планината, плуване в басейна и разумно хранене. За съжаление, тези лагери след това спряха да съществуват и не съм чувала за други подобни инициативи.

Говори се много и за доброто/правилното хранене на учениците, но не съм уверена, че се прави кой знае колко.

Фрамар: Какво трябва да бъде менюто на един ученик?

Трябва да включва абсолютно всичко! Дори и хляб, а сега младежите го избягват. Естествено, говорим за черен или за пълнозърнест хляб. Дано се реализират хубавите идеи и това да стане национална политика, която да вмени разумност. Не само в децата, но и в родителите.

Често децата не закусват у дома, а получават парички, с които си купуват чипс или дюнер, а това не са най-здравословните храни на света. Трябва да се изкорени и мнението, че пълнотата е здраве, особено за малките деца.

Фрамар: Какви грешки допускат самите възрастни към самите себе си?

Много са, липсата на закуска, много кафета, на обед се хапва на крак, а вечерта се преяжда. Трябва да бъде точно обратното – лека вечеря, стойностен обяд и добра закуска. Много е вреден е и култът към слабото женско тяло, което е всичко, но не и нормално. Не можеш да изглеждаш така, освен ако не си навредиш много на целия организъм.

Фрамар: Защо има толкова много диети, а толкова малък ефект от тях?

Много малко от тях са обусловени научно, голяма част от тях са с белтъчни храни, лишаване от въглехидрати и мазнини, а така организмът страда. Има ефект, но след това настъпва „йо йо ефект“ и предишните килограми се връщат, че даже и повече.

В диетите трябва да има рационалност, не трябва да има лишения – всякакъв вид храни, но в разумни количества, разпределени по часовете на деня.

Фрамар: Кои са най-популярните вредни диети?

Не мога да не спомена диетата на Дюкан – абсолютно вредна, натоварва бъбреците с предимно белтъчен режим на хранене. Диетите с пълен глад са абсолютен абсурд, бързи резултати, но след това...Жив пример за това е Стефан Данаилов, който отслабна много, но след това напълня пак и то много бързо. Не трябва да подценяваме и стреса, той може да направи неефективна всяка диета, дори и най-добрата.

Фрамар: Коя диета бихте препоръчали вие?

Разработвам една програма за рационално хранене, адаптирана от американски образец, базирана на най-важните параметри – часово хранене и определени количества. Адаптирам я и към особеностите на българската кухня. И нещо важно, този режим се адаптира към всеки човек – зависи от теглото му, обиколката на ханша и таза, ръста на пациента. Определят се точни количества, както и заместители. Отслабва се бавно – 1-1,5 кг на месец, но това е щадяща програма, при която се запазват резултатите, както и разумността на храненето се спазва цял живот. Естествено, изисква се много търпение, но вярвам, че пациентите го имат.

Фрамар: Вие сте арменка по произход. Има ли традиция на лекари арменци в България? Има ли нещо специфично, което ви отличава от другите.

Да, има много лекари, които са арменци и то в цялата страна. Няма нищо по-различно, всичко е въпрос на личност, възпитание, наследственост. Винаги съм имала за пример моя баща, разумен и скромен, получаваше литература и от чужбина, въпреки, че това бе забранено тогава. Майка ми бе също много добра жена, завършила Френския колеж в Пловдив, която се постара много да ни даде нейното образование и възпитание, дано да е успяла. Хубаво е човек да има позитивни примери пред себе си.

Фрамар: Синът ви също е лекар, нали?

Да, съпругът ми също е лекар, големият ни син избра да стане инженер, защото му вървеше математиката. Малкият ни син, доцент Карен Джамбазов, също реши и стана лекар. Хареса нашата специалност, кандидатства, стана асистент, доцент, а сега е директор на Университетска болница в Пловдив.

 Фрамар: В какво положение е българската медицина?

Опасявам се, че напоследък не е никак добре. Много бързи промени, а не бяха съобразени с условията ни на живот. Пациентите също се оплакват, съдебни процеси и агресия срещу лекарите. Политиците не взимат никакви мерки.

Фрамар: Вие сте на 78 години, а продължавате да бъдете активна и да работите в полза на хората. Вдига ли се средната възраст на лекарите в България?

Такава е ситуацията, че много малко от колегите се пенсионират. Няма младо поколение от лекари специалисти, средното поколение все още държи положението, а старото поколение вече си отива. Младите колеги не могат да се специализират, 3-4 години само с минимална заплата не може да се преживее. Повечето тръгват за чужбина или избират пътя на общопрактикуващите. Трябват най-малко 4-5 години, за да се изгради един специалист, а политиците нехаят, което след няколко години ще предизвика катастрофа. Дори няма и кой да обучава вече младите лекари, след като старите специалисти вече не са сред нас. Дори и в областта Педиатрия, в България няма професори, след като старото поколение си отиде.

Лекарят трябва да чете и да се развива цял живот, обучение, литература, конгреси. Медицината върви напред и трябва всеки лекар да е в час. Иначе, изоставате и губите форма.

Преди години много трудно се ставаше професор или доцент, а сега е по-лесно, но няма желаещи.

Фрамар: Кое ви държи така жизнена?

Цял живот съм работила това и ми харесва, движението напред, новостите в лечението, учебници, всичко, което помага на хората. Доволна съм от живота си, постигнала съм всичко, което съм искала. Но никога не искам да спирам, спреш ли, приключваш с всичко.

Фрамар: Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Най-важното, да са здрави и да нямат нужда от нашата помощ! Да правят редовна профилактика, да четат сайта Фрамар и да бъдат активни.