Таня Маркова: Медицинските сестри и специалистите, които работят с децата, са хората, които превръщат агресията им в творчество

Сестра номер едно на България за 2012 година е Таня Маркова. Тя е родена в Бяла Слатина, но от дълги години живее и работи във Враца. Учила е за медицинска сестра във Велико Търново. Наскоро е завършила в Плевен „Управление на здравни грижи”. От десет години работи в детска ясла „Българчета”.

Г-жо Маркова, как се чувствате като сестра номер едно на България?

За втора поредна година се раздава този приз. Напоследък на тази награда се даде по-голяма гласност. Различни са критерите, които асоциацията ни изпраща. Ние успяхме да ги покрием. През 2009 година този приз спечели директора на детската ясла, миналата година същата награда беше спечелена от медицинсктата сестра Христина Христова. Тази година съм аз. Хубаво е да се отбележи факта, че вече за трети път наградата идва във Враца.

Асоциацията се усъвършенства, всяка година наградите са различни. Последните две години са придружени с грамота и статуетка. Аз лично съм удовлетворена, защото тази награда дава оценка на работата ми. Част от критерите, които покрих са свързани с разработки и с дейности извън работно време неща, правени със собствени средства. За да се повиши качеството на обгрижването на децата, благодарение на опита си от екипната работа, изработваме например различни видове протоколи, които ще доведат до много по-добро качество на сестринската грижа. Това е и идеята ми и с това се явявам фактически на тези номинации.

Какви са критериите, по които се избира сестра номер едно?

Критериите са свързани с популялизиране дейността на яслата и различните дейности - работа с родители, повишаване на образователното ниво и много други.

Трудно ли се работи с деца?

Когато работиш с любов, когато даваш всичко от себе си работата с деца е удоволствие. Когато обаче работиш само заради заплата се срещат много повече трудности. В яслата усмивката на детето, чистия и бистър поглед те зареждат да виждаш това, което липсва, да създаваш все повече иновации, да се стареш самото дете да се чувства все по-конфортно. Виждаме, че научнотехнически нещата се изменят. Децата вече са различни. Идват при нас с повече познания, затова трябва да въвеждаме постоянно новости. Предлагаме им повече забавления, тържества и всичко това носи удовлетворение не само на мен, а на целия екип, с който работя. Тук са събрани хора, които дават максимума от себе си.

Имате ли собствена стратегия за справяне с по-непослушните деца?

Няма непослушни деца. При повечето от тях, специално при отглежданите в домашна обстановка, енергията, която притежават, често пъти избива в агресия. Медицинските сестри и специалисти, които работят с тях в детската ясла са хората, които превръщат тази агресия в творчество. Ние веднага заформяме една сътезателна игра или на двора или в самата сграда и детето изразходва енергията си. Винаги на самото дете му е много интересно, защото то се учи да общува с връстниците си. С други думи, детето просто се социализира. Учи се да бъде внимателно с другите деца. Така че много по-лесно е в екип да се справяме с децата, отколкото самостоятелно - вкъщи. Децата се променят с времето и няма непослушни деца. Всички са добри и аз ги обичам. Обгрижвам ги с любов и те ме зареждат също с любов.

Как според Вас може да се преодолее агресията у малдите хора?

В детските ясли поставяме основите на изграждането на децата във всякакъв аспект, най-вече като личности. Ние сме хората, от които започва моделирането на младото поколение. Трябва да има приемственост между нас - детските ясли, градините, училищата и университетите. Трябва да гледаме в една посока. Трябва да има една единна стратегия за тази цел. При възникнал проблем да се вземат някакви мерки. Както казах, при нас основните методи за справянето с проявите на агресия, са игрите. По този начин децата не се бия помежду си и не делят нищо. Приучаваме ги да бъдат толерантни още от най-ранна възраст веднага, когато дойдат при нас. Ако има такава приемственост и се работи в тази посока ще израснат повече добри хора. Това се постига само с любов и търпение и пак казвам – с желание за работа.

Подготвяте ли някави нови проекти?

Основната ми работа по бъдещите проекти е свързана с това как да се изчистят минусите в работата ни. Най-вече искаме да се обединим всички ясли в България за издаване на едно методично ръководство, по което да работим всички. Такова ръководство не съществува в момента. Тъй като университетите не произвеждат медицински сестри детски профил една сестра, завършила сега, не може направо да започне работа с деца. Затова искаме да има такова ръководство. Новите хора, постъпващи на работа, тези, които искат да израстват в тази професия - да знаят чрез ръковдството правилната посока. Трябва да има такова методическо ръковдство. Това е моя апел. Не знам дали ще има чуваемост, но се надявам...

За какво говорихте на кръглата маса по проблемите на образованието в детските ясли?

Свикахме кръглата маса, за да се запознаем, да си споделим проблемите, както и да си направим някави изводи за нашата работа. Предствихме неща, които са се случили във времето. Обменихме опит за това как се работи в детските ясли в различните градове.

Какво си пожелавате в личен и в професионален план?

Пожелавам си само здраве. Когато човек е здрав, когато има желане за работа и гледа в правилната посока, когато има търпение, то той може да постигне всичко и нещата ще вървят „по вода”.