Аспарагус при проблеми с простатата и ревматизъм

  Билката зайча сянка (аспарагус, лечебна спаржа, самодивска метла) е многогодишно тревисто растение със силно развито люспесто, разклонено коренище. Листата  са нишковидни, наподобяват зелени клончета и излизат от пазвите на люсповидни листенца, които заменят същинските листа. Растението цъфти на третата година, през май-юни, с дребни жълтозелени, единични цветове, а плодът е червена обла ягода.

  Аспарагусът расте из влажни ливади, тревисти места, храсталаци, горски поляни и разредени гори, рядко ­ като плевел из ниви и градини. Разпространена е из цялата страна, от низините докъм 1200-2000 м надморска височина.

  Използват се изсушените корени и коренища и младите зелени клонки (филокладии) на билката. Основното й действие е диуретично. То се свързва с наличните в билката сапонини. Растението съдържа освен това аспарагин (0,04%) и флавоноиди ­ рутин и др.

  Едно от проучванията сочи, че аспарагинът, съдържащ се в растението, приложен на опитни животни, понижава артериалното налягане, усилва съкращенията и забавя ритъма на сърцето, разширява периферните кръвоносни съдове. Освен това билката подобрява функциите на черния дроб и далака, подтиска обмяната на веществата. Запарка от нея се предписва при сърдечни смущения и застой на течности в организма, хипертония, заболявания на далака и черния дроб. Традиционно билката се използва и като слабително средство, както и при третиране на неврити и ревматизъм.

  Българската народна медицина препоръчва зайчата сянка при обменни нарушения и в частност ­ при лечението на захарната болест; като диуретично средство при чернодробна цироза; за лечение на аденома на простатата, на хемороиди, дизентерия; при екземи; като лактогонно средство. От всички тези показания най-оправдано е прилагането й като диуретично средство.

  Аспарагусът се използва и във ветеринарната народна медицина за увеличаване добива на мляко при едрия рогат добитък, като прясното растение се примесва към храната им.

    Използването на зайча сянка и препарати от нея има и противопоказания: възпалителни заболявания на бъбреците. В редки случаи са възможни алергични кожни реакции.

  РЕЦЕПТИ

• По 2-3 чаени лъжички от билката се заливат с 200 мл вряща вода и се варят в продължение на 5 минути. Ако се изготвя извлек от коренището, изваряването продължава 10 минути, като се взема първоначално 1 супена лъжица от ситно нарязаното коренище. Така приготвеният извлек се пие по една винена чаша през 4 часа.

• Срещу импотентност помага следната рецепта: 3 супени лъжици корени от аспарагус се слагат в емайлирана тенджера и се заливат с 3 чаени чаши вода. Слагат се на тих огън и се варят под капак 30 минути. След прецеждане течността се разделя на 4 части и се пие 30 минути преди ядене. Аспарагусът се пие и при увеличена простата.