Бета блокерите могат да намалят риска от агресивно поведение и насилие

Бета блокерите са лекарства, които се използват широко за лечение на сърдечни заболявания като високо кръвно налягане, болки в гърдите, неравномерен сърдечен ритъм и сърдечна недостатъчност.

Ново изследване разкрива, че употребата на бета блокери намалява случаите на насилие. Този клас медикаменти успешно блокира хормоните на стреса и невротрансмитерите адреналин и норадреналин, от които зависи реакцията „бий се или бягай“. Когато сме под напрежение, те инструктират тялото и мозъка да бъдат в готовност за действие, като увеличават притока на кръв от сърцето. Бета блокерите ни предпазват от ефекта на тези хормони. В резултат сърдечният ритъм се забавя, кръвното налягане се понижава, а оттам спада и напрежението. Поради тази причина понякога лекарите ги предписват и за лечение на някои психични и поведенчески проблеми като тревожност, депресия и агресия.

През последните години се отчита ръст в приема на бета блокери за лечение на тревожност. Понякога те се използват и в психиатрични клиники и болници за справяне с агресията при част от болните.

Част от експертите обаче смятат, че ефектът от медикамента е точно обратен и те всъщност увеличават риска от депресия и мисли за самоубийство.

Противоречивите мнения за ефекта от бета блокерите върху психичното здраве затрудняват лекарите, които трябва да предпишат подходяща терапия за своите пациенти. Помагат ли те наистина или могат да им навредят?

Изследването

Ясмина Молеро от катедрата по клинични невронауки към института Karolinska в Швеция провежда изследване върху 1,4 милиона шведи, лекувани с бета блокери. Екипът й проследява състоянието им в продължение на 8 години, от 2006 г. до 2013 г., за да разбере дали лекарството влияе на склонността към насилие и дали отключва мисли за самоубийство.

Учените откриват пациентите, приемали бета блокери, като анализират базата данни на шведските аптеки и разглеждат регистрите, в които се описват здравословното им състояние, евентуални криминални прояви или настъпила смърт. Изследването е обсервационно, което означава, че се търси връзка между психичните и поведенческите проблеми и резултатите в тези регистри.

Сравнителен анализ на периоди без и с прием на бета блокери

Молеро избира метод, при който се сравняват периоди при един и същи човек, когато е приемал и не е приемал бета блокери. Според нея това е единственият начин да се проследи ефекта от индивидуални фактори като семейна среда, детство или съпътстващи психични заболявания.
Резултатите разкриват, че при хората, които приемат медикамента, вероятността да извършат престъпление е с 13% по-малка, а да бъдат настанени в болница за лечение на психично нарушение – с 8% по-малка. В същото време рискът от опит за самоубийство или от самоубийство е 8% по-висок.

Вторият етап включва разделяне на пациентите, приемали бета блокери, на подгрупи според техни индивидуални особености като например предишни актове на насилие или пък психични проблеми. Резултатите потвърждават, че медикаментът намалява риска от агресивни прояви във всички групи.

След това екипът разделя хоспитализациите заради психично разстройство на други две подгрупи – депресия и тревожно разстройство. Оказва се, че рискът от насилие е по-малък при пациентите с депресия, но не и при тези, които страдат от тревожност.

Молеро открива още една интересна зависимост – хората със сериозни сърдечносъдови проблеми или със съпътстващо психично заболяване са по-застрашени от самоубийство. Тя припомня, че и други нейни колеги по-рано са откривали доказателства за връзката между тежките сърдечни нарушения и риска от извършване на самоубийство. Според нея е възможно страхът им за бъдещето и тревогите за тяхното здраве да ги тласкат към опити да сложат край на живота си. Ето защо експертът е на мнение, че не толкова лечението с бета блокери, а силният психологически стрес е причина за по-големия брой опити за самоубийство сред участниците в настоящото проучване.

Можем ли да използваме бета блокери за ограничаване проявите на насилие и агресия

Резултатите, свързани с ефекта от лечението върху склонността към насилие, съвпадат с доказателства от други по-малки клинични изпитвания. За да бъдат сигурни в тяхната надеждност обаче, учените увеличават броя на доброволците, изследват цялото население в Швеция и задълбочават анализа на негативните последици (криминални прояви и актове на насилие).

Една от интерпретациите на получените резултати е свързана с реакцията „бий се или бягай“. Както стана ясно, бета блокерите помагат да се контролираме, когато сме подложени на стрес, което значително намалява вероятността да прибегнем към насилие.

Заради обсервационния си характер изследването не може да докаже, че приемът на лекарството намалява проявите на агресия, а само разкрива връзка между двете. Необходимо е да се проведат друг вид проучвания, за да се разбере по-добре ролята на бета блокерите, като например рандомизирани контролирани изпитания или експерименти в лабораторни условия. Ако те потвърдят резултатите на Молеро и колегите й, то наистина този клас лекарства може да се предписва и на хора, склонни към насилие, особено такива, при които има ясно изразени рискови фактори.