Бързите темпове на изменението на климата изпреварват адаптацията на животните

Бързите темпове на изменението на климата изпреварват адаптацията на животните, което води до повишен риск от изчезване на някои видове и отрицателно влияние върху екосистемите. Ето защо е от жизненоважно значение да се прецени до каква степен животните могат да реагират на променящите се условия на околната среда, например чрез преместване на времето за размножаване, и дали тези промени ще доведат до устойчивост на популациите в дългосрочен план.

За да отговори на тези въпроси, международен екип от 64 изследователи от Института за зоологически градини и изследвания на дивата природа на Лайбниц, оценява повече от 10 000 публикувани научни изследвания. Резултатите от техния анализ са обезпокоителни. Въпреки че животните обикновено реагират на изменението на климата, такива отговори като цяло не са достатъчни, за да се справят с бързите темпове на покачване на температурите и понякога отиват в погрешни посоки. 

В дивата природа най-често наблюдаваната реакция на изменението на климата е промяната във времето на биологичните процеси като зимен сън, размножаване или миграция. Промените в размерите на тялото, телесната маса или други морфологични характеристики също са свързани с климатичните промени, но както потвърждава това проучване, не показват систематичен модел.

Изследователите извличат съответната информация от научната литература, за да свържат промените в климата през годините с евентуални такива във фенологичните и морфологичните характеристики на животинските видове.

„Нашите изследвания се фокусират върху птиците, тъй като данните за други групи животни са оскъдни“, казва авторът на изследването Виктория Радчук. „Ние демонстрираме, че в умерените райони, повишаващите се температури са свързани с преместването на времето на биологичните процеси към по-ранни дати.“, добавя тя.

Това предполага, че видовете могат да останат в своите местообитания, стига да се променят достатъчно бързо, за да се справят с изменението на климата, категорични са учените, макар че е малко вероятно, защото дори популациите, преминаващи през адаптивна промяна, правят това с темпо, което не гарантира тяхната устойчивост.

Още по-тревожен е фактът, че анализираните данни включват предимно обикновени и изобилни видове, като големия синигер, жалобната мухоловка и свраката, за които се знае, че се справят сравнително добре с изменението на климата.

„Адаптивните реакции сред редки или застрашени видове остават да бъдат анализирани. Страхуваме се, че прогнозите за устойчивостта на популациите за такива видове, които представляват природозащитна грижа, ще бъдат още по-песимистични“, заключава Стефани Крамер-Шадт – ръководител на отдел „Екологична динамика“.

Учените се надяват, че техният анализ и събраните данни ще стимулират изследванията за устойчивостта на животинските популации в условията на глобална промяна, което ще допринесе за по-добра прогнозна рамка за подпомагане на бъдещите действия по управление на опазването им.

Резултатите са публикувани в научното списание "Nature Communications".