Възможно ли е микробите в тялото ни да изпълняват роля в предприемането на алтруистични действия?

от 13 фев 2017г.

На този въпрос са се опитали да отговорят учените Охад Левин-Епщайн, Ранит Ахаронов и Лилах Хадани от Университета на Тел Авив. Техните екскперименти категорично показват, че ролята на микробите в еволюцията на алтруистичното поведение е далеч по-голяма от генетичните фактори.

Екипът обяснява, че микроорганизмите притежават способността да оказват влияние на поведението на човек. Така например, както вирус, предизвикващ бяс, е причина за агресивното поведение на заразения организъм. Предишни изследвания са показали, че комбинацията от микроби в храносмилателната система, е напълно в състояние да повлияе на социалното поведение, тъй като засяга определени неврони и променя дейността на определени хормони и невротрансмитери.

Една от хипотезите на израелските учени е, микроорганизмите са способни да накарат едно животно да се притече на помощ на друго, понеже близкият контакт като споделянето на подслон и храна, повишава вероятността за предаване на микробите от един организъм на друг. Казано по друг начин, когато някой направи нещо хубаво за нас, ние приемаме не само добронамерения жест, но също и микробите на дадения човек.

За какъв период от време обаче важи тази хипотеза? Тестовете на учените показват, че микробите, предизвикващи алтруизъм, обхващат популацията, дори когато тяхното количество постепенно намалява с поколенията. Друг фактор за успешното развитие на алтруизма е тези микроби да се свържат с други, генетично сходни, в дадения организъм.

Друг извод от изследването е, че генетичният алтруизъм не еволюира за разлика от микробния, който се развива независимо от присъствието на генетични фактори.

"Работата ни недвусмислено показва, че съществува голяма възможност микробите да са изиграли по-голяма роля в еволюцията на алтруистизма, отколкото се смяташе досега", обобщават учените.

Изследването е публикувано Nature Communications.

Снимка: Life, Hope & Truth